Решение № 9080 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9080 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110144059 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от П. Ц. К. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит ****** от 01.12.2023 г. и Анекс № 728260 от 25.10.2024 г., поради противоречие със закона. В исковата молба се твърди че между страните е сключен Договор за потребителски и Анекс № 728260 от 25.10.2024 г., по силата на които ответникът е предоставил заем на ищцата, която се е задължила да върне същия. Излага подробни съображения за нищожност на процесните договори. Претендира разноски.

В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание, като подробно описва и процедурата по сключване. Твърди, че сключеният договор за кредит и анекс са действителни и излага подробни съображения.

В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира насрещен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на П. К. да заплати на А.Т.Е.Г. АД сумата в размер на 2495,82 евро (4881,40 лв.), предявена като частичен иск от 2894,63 евро (5661,40 лв.), представляваща неплатена главница по Договор за 1 потребителски кредит ****** от 01.12.2023 г. и Анекс № 728260 от 25.10.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба – 21.11.2025 г. до окончателното изплащане. Ищецът основава иска си с твърденията за сключен валиден договор за кредит и анекс към същия, под евентуалност твърди, че дори да се обявят за недействителни на основание чл.

23 ЗПК П. К. дължи заплащане на главницата.

В законоустановения срок за отговор на насрещния иск П. К. признава иска за сумата в размер на 4220 лв. Излага съображения за неоснователност на горницата и на законна лихва от депозиране на исковата молба.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): 1. Противоречие на договора (съответно на клауза от същия) със закона, тоест с императивна правна норма, което противоречие да обуславя неговата нищожност; 2. Неспазване на някое от изискванията посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, а именно: чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12, т.20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

По иск с правно основание чл. 79 ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на договора, задължението на ответника да заплати сумата и изискуемостта на вземането.

Ответникът следва да докаже възраженията си.

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ****** от 01.12.2023 г. и Анекс № 728260 от 25.10.2024 г. за сумата в размер на 5661,40 лв.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно 2 съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит Приложение № 1 (л. 97 по делото) е посочен процент на ГПР, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото погасителен план към договор за потребителски кредит (л. 103) неустойката за непредставено обезпечение е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск за основателен и следва да го уважи.

По насрещния иск

Доколкото договорът за кредит е нищожен съдът намира, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Спорно между страните по делото е какъв е размерът на чистата стойност на главницата. ВИдно от приложение № 1 към анекс (л. 15 по делото) част от сумата кредитодателят дава на кредитополучателя чрез Изипей, а сумата в размер на 661,40 лв. кредитодателят заплаща на застраховател от името на кредитополучателя като застрахователна премия. Съдът намира, че сумата в 4 размер на 661,40 лв., платена като застрахователна премия не е част от чистата главница по кредита и не следва да се дължи от потребителя при нищожен договор за кредит. Страните не спорят, че потребителят е върнал сумата в размер на 780 лв. Следователно от чистата стойност на кредита остава незплатена главница в размер на 4220 лв., до която сума насрещният иск е основателен и следва да се уважи, върху която сума не следва да се присъжда законна лихва– в този смисъл е решение на СЕС по дело С-520/2021 г., съгласно което не се допуска съдебна практика по тълкуване на националното право, според която кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.

За горницата над 4220 лв. искът следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът по главния иск за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на отвтеника за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, малкият брой извършени съдопроизводствени действия, приключване на делото в едно единствено о.с.з. без участието на страните и събиране единствено на писмени доказателства по делото. Поради изложеното съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноски в размер на 320,31 евро.

На ищеца по насрещния иск се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по насрещния иск съобразно уважената част в размер на 204,52 евро, като съдът намира за основателно възражението на другата страна за прекомерност по същите гореописани мотиви.

Ответникът по насрещния иск не представя доказателства и не претендира разноски за защитата по насрещния иск, поради които такива на следва да се присъждат.

5

Съдът при извършена служебна проверка констатира, че ищецът по насрещния иск не е представил доказателства за заплатена държавна такса за насрещните искове, поради което следва да го осъди да я заплати с решението в размер на 99,83 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК, предявен от П. Ц. К., ЕГН ********** срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* нищожността на Договор за потребителски кредит ****** от 01.12.2023 г. и Анекс № 728260 от 25.10.2024 г., поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД П. Ц. К., ЕГН ********** да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 2157,65 евро (4220 лв., предявен като частичен иск за сумата от 5661,40 лева), представляваща чистата стойност по кредита по Договор за потребителски кредит 559077 от 17.04.2023 г., като

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* срещу П. Ц.

К., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за сумата над 2157,65 евро (4220 лв., предявен като частичен иск за сумата от 5661,40 лева) до пълния предявен размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* да заплати на П. Ц. К., ЕГН ********** сумата в размер на 320,31 евро, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Ц. К., ЕГН ********** да заплати на А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 204,52 евро, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 99,83 евро, представляваща държавна такса за насрещния иск.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

6

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7