Решение № 1530 от 30.09.2025, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1530

Перник, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА канд № 20257160600298 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по две касационни жалби на директора на РИОСВ – София с адрес: [населено място], бул. Ц. Б. III, № 136, ет. 10, и „***“ АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „Република“, против Решение № 162/16.04.2025 г., постановено по АНД № 280 по описа за 2025 година на Районен съд - Перник.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление /НП/ № 6/21.01.2025 г., издадено от инж. И. М. П. – директор на Регионална дирекция по околната среда и водите - София, с което на „Топлофикация – Перник“ АД - [населено място] с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от изпълнителния директор Б. М. Б., на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за нарушение по чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, като размерът на имуществената санкция е намален на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.

В жалбите се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Директорът на РИОСВ - София поддържа незаконосъобразност на оспореното решение в частта относно изменението на Наказателно постановление № 6/21.01.2025 г. на директора на РИОСВ - София, изразяващо се в намаляване размера на наложената на „***“ АД имуществена санкция от 50 000 лева на 25 000 лева за извършено нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. В тази връзка навежда конкретни доводи и цитира издавани на дружеството предходни наказателни постановления. Искането му към административния съд е да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на Районен съд – Перник като същевременно оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на „***“ АД се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решени поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че при издаване на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, касаеща броя на свидетелите, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН касателно датата на извършване на нарушението, неяснота относно периода на осъществяването му поради непосочване на начален момент, че НП е издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН поради неизвършване на изискващата се проверка за законосъобразност на АУАН, липса на преценка на събраните доказателства и несъбиране на допълнителни такива. Твърди се също, че пред районния съд не са събрани доказателства, които да водят до това да се направи извод, че дружеството не е изпълнило Условия 9.1.3 и 9.1.7 от Комплексното разрешително /КС/ № 297-Н0-И0-А1/2021 г. С оглед на така изложените доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на Районен съд - Перник и вместо него да бъде постановен друг, с който да се отмени оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В проведеното съдебно заседание директорът на РИОСВ – Перник – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния му представител юрисконсулт Н. С., в която се излага становище по съществото на спора и се прави искане за отмяна на съдебното решение, постановено от Районен съд - Перник.

„***“ АД – [населено място] – редовно призовано, се представлява от главен юрисконсулт С. С., който поддържа подадената от доверителя му касационната жалба и оспорва депозираната такава от РИОСВ – Перник.

Представителят на Окръжна прокуратура- Перник пледира за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лица по чл.210, ал.1 от АПК, за които постановеното решение е неблагоприятно срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предвид това същите са допустими.

Разгледана по същество касационната жалба на директора на РИОСВ - Перник е неоснователна.

Разгледана по същество касационната жалба на „***“ АД е основателна.

Съображенията са следните:

След извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение и е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон.

В хода на настоящото производство се установи, че на „***“ АД е издадено Комплексно разрешително № 297-Н0-И0-А1/2008 г. за експлоатация на инсталация и съоръжения за следната категория промишлени дейности по Приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда: „Сгуроотвал „Кудин дол“ на „Топлофикация – Перник“ АД. С Решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г. комплексното разрешително е актуализирано.

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 73/2024 г. от 23.07.2024 г., издаден от старши експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ /ККФОС/, Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ /КПД/ при Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИСОВ – София/ е установено, че на 13.06.2024 г., на площадка с географски координати N:42°35ˈ10ˈ E:23°04ˈ53 - сгуроотвал „***“, находящ се в [жк], [населено място], „***“ АД – [населено място], в качеството му на оператор на сгуроотвал „Кудин дол“ не изпълнява следните условия, определени в Комплексно разрешително /КР/ № 297-Н0/2008 г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/: Условие 9.1.3 „Притежателят на настоящото разрешително да овлажнява всички участъци от площадката, които са източници на неорганизирани емисии прах“ и Условие 9.1.7 „Притежателят на настоящото разрешително да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба № 1 от 27 юни 2005 година за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии“. Нарушението се изразявало в това, че при извършен оглед на площадка № 2 към сгуроотвал „Кудин дол“ в [населено място], предназначена за временно съхранение на производствени отпадъци от дейността на ТЕЦ „Република“ се съхраняват прахообразни отпадъци /сгуропепелна маса/, като към момента на проверката повърхността на площадка № 2 била силно изсушена, а от повърхността на обекта се повдигала прах, която образувала плътна пелена и запрашвала територията около сгуроотвала и териториите извън него. Облаците прах, които запрашавали района се насочвали към жилищните квартали „***“ и „***“ и промишлената зона на [жк]. Посочва се, че към момента на проверката времето било сухо и ветровито, като били налице предпоставки за образуване на неорганизирани емисии, но операторът не е предприел по оросяване и омокряне на повърхността чрез оросителна система. Деянието е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. АУАН е предявен и подписан от представител на дружеството-нарушител на 23.07.2024 г.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу констатациите, обективирани в цитирания АУАН.

Въз основа на посочения АУАН директорът на РИОСВ - София издал Наказателно постановление № 6/21.01.2025 г., с което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, наложил на “***“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], с [ЕИК], представлявано от Б. М. Б. имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, тъй като е нарушил Условие 9.14.3 и Условие 9.1.7. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 27.01.2025 г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник, който с Решение № 162/16.04.2025 г., постановено по АНД № 280/2025 г. го изменил. Изменението се изразява в намаляване размера на наложената „имуществена санкция“ от 50 000 /петдесет хиляди/ на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от фактическа страна, отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на установеното от фактическа страна, след извършване цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени изцяло императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства, необходими за установяване на вмененото административно нарушение. Приел е също, че по категоричен начин е било доказано извършеното от страна дружеството административно нарушение и правилно същото е било подведено под административнонаказателна отговорност. Съдът обаче е счел, че размерът на наложеното административно наказание от страна на административнонаказващият орган не съответства на степента и обществената опасност на нарушението и предвид значимостта на засегнатите от него обществени отношения се явява прекомерно, поради което намалил размера на имуществената санкция на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, в който смисъл и е изменил наказателното постановление.

Пред настоящата касационна инстанция са представени нови писмени доказателства, както следва: Сигнал вх. № С-138/12.03.2025 г., ведно с Констативен протокол № ККФОС-ГВ-8/12.03.2025 г. на РИОСВ - София; сигнали с вх. № С-136, С-135, С-131 - и трите от 11.03.2025 г., ведно с Констативен протокол № ККФОС-ГВ-7/11.03.2025 г. на РИСОВ - София, сигнали с вх. № С-129 и С-128 – от 10.03.2025 г., ведно с Констативен протокол № ККФОС-МВ-6/10.03.2025 г. и Констативен протокол № ККФОС-СГ-5/10.03.2025 г. - и двата на РИОСВ - София.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно съгласно чл.218, ал.1, пр.2 от АПК.

По доводите в касационната жалба на „***“ АД за неправилно приложение на закона от страна на районния съд във връзка с изводите за процесуална законосъобразност на производството по издаване:

Неоснователни са доводите на касатора, свързани с неправилност на изводите в решението за съобразяване процесуалните правила на ЗАНН по чл.40, ал.1, чл.42, т.7, чл.52, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Районният съд мотивирано е отхвърлил всяко от тези твърдения на наказаното дружество. Изводите на решаващия първоинстанционен състав се базират на приложимия закон и доказателствата по преписката, като касационният състав не счита за необходимо да ги преповтаря. Касационната жалба в тази част се явява неоснователна.

Основателни обаче са доводите по отношение недоказаност на твърдяното нарушение. Както вече се посочи административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че не е изпълнило Условие 9.1.3 „Притежателят на настоящото разрешително да овлажнява всички участъци от площадката, които са източници на неорганизирани емисии на прах“ и Условия 9.1.7 /поставено с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021/ „Притежателят на настоящото разрешително да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба № 1 от 27 юни 2005 година за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии“, определени в Комплексно разрешително № 297-Н0/2008 година, актуализирано с Решение № 297-Н0-0-А1/2021 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция околна среда. Това е било квалифицирано от страна на наказващият орган като административно нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС и за него е наложена предвидената в чл.164 от ЗООС „имуществена санкция“ в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, която впоследствие е изменена от Районен съд Перник на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.