Решение № 122 от 06.08.2020, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1192/2019
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 06.08.2020
- В сила
- 11.09.2020
- Състав
- ПЕТЯ ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
No122 гр. Ботевград, 06.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА при участието на секретаря Радка Петкова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1192 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕООД, гр. София твърди, че на 08.12.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит No ********** между “****” ЕООД, в качеството като кредитор и ответника Р.П. Николова, в качеството на длъжник, при следните параметри: сума на кредита – 1900.00 лв.; срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската - 117.46 лв.; падеж на вноската – двадесети ден от месеца; годишен процент на разходите – 49.89%; годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение по кредита – 2819.04 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 2280.96 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 95.04 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение – 5100.00 лв.; общ размер на вноска – 212.50 лв.; дата на погасяване – 20-ти ден от месеца.
Съгласно т. 5 от договора, ответникът е пожелала да бъде извършено рефинансиране на старо нейно задължение към ищеца с част от отпуснатата сума по кредита в размер на 878.60 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 08.12.2017 г. е превел остатъчната сума в размер на 1021.40 лв. по посочена от ответника банкова сметка. ***.04.2018 г. по заявление на ответника между страните е сключен Анекс No 1 за намаляване на размера на вноски No 3, 4, 5, 6, като новият размер на вноските е 60.50 лв. Ответникът се задължава да изплаща задължението си по договора по погасителен план, неразделна част от Анекса. ГПР след сключване на Анекса е в размер на 39.29%.
Предвид обстоятелството, че ответникът не е изпълнила точно поетите с договора задължения и е направила само две пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които на 30.03.2018 г., след изпадането й в забава, и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: “...В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други”, на 03.07.2018 г. договорът е прекратен автоматично от страна на **** ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост, за което на ответника е изпратено уведомително писмо.
Сочи, че по подадено от него заявление е образувано ч. гр. д. No 401/2019 г., като срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника. Поради това моли да бъде установено вземането му към ответника в размер общо на сумата от 4673.97 лв., включваща неизплатени задължения по процесния договор, както следва: сумата от 1793.66 лв., представляваща главница по кредита, сумата от 790.46 лв., представляваща договорно възнаграждение, сумата от 2089.85 лв., представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът- Р.П. Николова в срока по чл.
131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 401/2019 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 28.02.2019 г. съдът е издал заповед No 1390/05.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Р.П. Николова. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 4673.97 лв., представляваща парично вземане по договора за потребителски кредит No ********** от 08.12.2017 г., сумата от 30.00 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, и сумата от 13.53 лв., представляваща законова лихва за забава за периода от 21.01.2018 г. до 03.207.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2019 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 94.35 лв. за платена държавна и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Договор за потребителски кредит No ********** от 08.12.2017 г. се установява, че на същата дата между ищеца “****” ЕООД като кредитор, и ответника Р.П. Николова, като клиент, е сключен договор потребителски кредит със следните параметри: сума на кредита – 1900.00 лв.; срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската - 117.46 лв.; годишен процент на разходите – 49.89%; годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение по кредита – 2819.04 лв., падеж на вноската – 20 ден от месеца. Освен това по избран и закупен пакет от допълнителни услуги е предвидено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 2280.96 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 95.04 лв. При това общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 5100.00 лв., а общият размер на вноската – 212.50 лв. Видно от договора за кредит, сума в размер на 878.60 лв. от отпуснатия кредит е за рефинансиране.
Съгласно подписана към договора
Декларация, неразделна част от него са общи условия към ДПК за физически лица, които са предадени при подписването на договора, и с които клиентът е запознат и приема.
Представено е заверено копие на Общи условия на **** ЕООД към договор за потребителски кредит – версия 09/09.10.2017 г., като същите са подписани от клиента. Съгласно чл. 12.3 от ОУ, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление в случай, че клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, като в чл.
12.4 от ОУ е предвидено, че при прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет допълнителни услуги, лихви за забава и таксите.
Видно от заверено копие Преводно нареждане от 08.12.2017 г., на посочената дата от ищцовото дружество е наредена сумата от 1021.40 лв. по сметка на ответника Р.П. Николова.
По заявление на клиента за промяна на погасителен план от 10.04.2018 г., между страните е сключен Анекс N 1 към Договор за потребителски кредит No ********** за намаляване на вноски, като размерът на вноски No 3, 4, 5, 5 е намален на 60.50 лв., за което е изготвен нов погасителен план към Анекс No 1.
Представено е Извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит No ********** към дата 05.07.2019 г., съдържащо датите на падежа на погасителните вноски, размера на вноските, размера на главницата по вноската и размера на лихва по вноската, като са отразени платените вноски – платени главници, платени лихви, дата на плащането и дните в забава. Съгласно извлечението, от страна на ответника са погасени изцяло първите 2 вноски и част от 3-та вноска – сумата от 1.03 лв., като общата сума на извършените плащания по кредита е в размер на 453.90 лв., от която 106.34 лв. – платена главница и 128.58 лв. – платена лихва.
С исковата молба е приложено и Уведомително писмо от
04.07.2018 г. от ищеца до ответника за уведомяване на последния за прекратяване на сключения договор за потребителски кредит и обявяването му от ищеца за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя в размер общо на 5 217.50 лв., като липсват данни уведомителното писмо да е получено от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 1390/05.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 401/2019 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично основателни по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства несъмнено се установяват обстоятелства, че между “****” ЕООД и ответника Р.П. Николова е съществувала облигационна връзка по сключен от тях Договор за потребителски кредит No ********** от 08.12.2017 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на сумата от 1900.00 лв., а ответникът се е задължила да върне сумата на 24 месечни вноски, ведно с предвидена в договора лихва в размер на 41.17 %, или лихвен процент на ден – 0.11%, и годишен процент на разходите в размер на 49.89 %, като месечните вноски са в размер на 117.46 лв., а общо дължимата сума по кредита е в размер на 2819.04 лв.
Ответникът не оспорва възникването на претендираните парични задължения към ищеца и обстоятелството, че е преустановила плащането на дължимите по договора погасителни вноски. Същата е погасила изцяло първите 2 вноски и част от 3-та вноска – сумата от 1.03 лв., което се установява от представеното от ищеца Извлечение по сметка към процесния договор, при което погасената от ответника сума по кредита е в размер общо на 453.90 лв., от която 106.34 лв. – платена главница и 128.58 лв. – платена лихва.
Предвид изложеното съдът намира за установено наличието на вземания на ищеца към ответника, произтичащи от сключения от между тях Договор за потребителски кредит No ********** от 08.12.2017 г., за непогасената главница в размер на 1793.66 лв. и за договорно възнаграждение в размер на 790.46 лв. Поради това предявените искове за установяване на посочените вземания за главница по договора за кредит и за договорна лихва се явяват основателни.
Съдът намира обаче за неоснователен иска за вземането за възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги, по следните съображения:
Процесният договорът за паричен заем, от който произтичат претендираните вземания, е потребителски по своя характер, поради което за същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. При това съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
В случая съдът приема, че клаузите в договора, предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и сключеното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, са нищожни. Същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя с цена, надхвърлящ по размер предоставената в заем сума, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Така сумата по кредита е в размер на 1900.00 лв., а възнаграждението за пакета допълнителни услуги е в размер на 2280.96 лв.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Съгласно споразумението за допълнителни услуги цената за тези услуги се дължи от потребителя дори и когато такива не са били предоставени на клиента, а единствено за хипотетичната възможност да бъдат ползвани от клиента.
Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d77457d8-afd1-4c87-86e2-18603246928a