Решение № 2269 от 17.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2269 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20231100500236 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Ц. М., действаща чрез упълномощен представител, срещу съдебно решение № 4688/16.05.2022 г., постановено по гр. дело № 31641/2021 г. по описа на СРС, 117 състав.

Първоинстанционното решение се обжалва изцяло.

С решението на първата инстанция родителските права над непълнолетното дете Ф.В.-А. Б., ЕГН **********, са предоставени за упражняване от бащата М. А. Б., гражданин на САЩ, роден на **** г., в Сан Хуан, Пуерто Рико. Определено е местоживеене на детето при бащата в САЩ. Определен е режим на лични отношения на майката с детето, да я взима с преспИ.е всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. до 19:00 ч.; за по месец през летата извън годишния отпуск на бащата; през първата половина на зимните училищни ваканции в САЩ в четни години и през втората им половина – в нечетните години. Ответницата е осъдена да заплаща месечна издръжка на дъщеря си чрез баща в размер на 200 лв., считано от влизане в сила на решението.

Със същото решение, имащо характеристиките на определение в тази част, съдът е прекратил производството по отношение на предоставянето на родителските права над детето М. Д. Б., ЕГН **********, след като първоинстанционният съд е приел, че българският съд не е международно компетентен, доколкото по делото е 1 безспорно между страните, че непълнолетното дете М. Д. Б. винаги е живяло в САЩ с баща си. Определението е влязло в сила, като необжалвано.

Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правил и необоснованост. Въззивницата твърди, че решението на първоинстанционния съд не отразява обективен, аналитичен, законосъобразен и справедлив подход при разрешаването на случая. Поддържа, че районният съд не е взел предвид всички събрани по делото доказателствата и че не е направил обективна и всестранна преценка на доказателствения материал в неговата съвкупност. Не е взел предвид психологичното експертно изследване от детски клиничен психолог З.Б.М., а същевременно е кредитирал съдебно-психологичната експертиза на Е.М.М., за която се твърди да е противоречива, да не е безпристрастна, с уклон да обслужва интересите на бащата. Поддържа, че съдът не е взел предвид, че бащата работи на пълен работен ден и не разчита на помощ на своите близки и роднини. Твърди се, че съдът не е съобразил, че децата - Ф. и нейния брат близнак, не поддържат близък контакт помежду си от години, нямат общи интереси и липсва емоционална връзка помежду им. Счита, че са недоказани обстоятелствата относно наличието на подходящи условия за живот при бащата, предвид специалните нужди на Ф., която е дете аутист. Искането е да се отмени решението на първата инстанция и се уважат предявените с отговора на исковата молба насрещни искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият М. А. Б. Р., чрез упълномощен представител, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е предоставил упражняване на родителски права на него, доколкото естеството на работа на майката налага честа смяна на местоживеенето си в различни държави по света и за нея не би било възможно да се грижи за детето, а присъждайки родителските права на нея на практика означавало, че грижите за детето ще се полагат от бабата по майчина линия.

Оспорва твърденията, че няма на кого да разчита относно грижата за детето Ф.. Сочи, че има широк приятелски кръг, който му е помагал за отглеждането на брата близнак на Ф.. Счита, че в интерес на детето е да съжителства със своя брат близнак, тъй като това би допринесло за правилното развитие на двете деца.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, съединени с искове по чл.127а от СК, предявени от М. А. Б. срещу М. Ц. Б. за предоставяне родителските права спрямо децата Ф. В.-А. Б. и М. Д. Б. на баща им, определяне тяхното местоживеене на адрес в САЩ и определяне режим на лични контакти с майката, която да бъде осъдена да заплаща издръжка за децата. Направено е искане за постановяване на съдебен акт, заместващ на основание чл.127а, ал. 2 от СК във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД съгласието на майката и да бъде разрешено на детето Ф.

В.-А. Б. да пътува многократно извън пределите на страната само със съгласието на бащата за срок до навършване на пълнолетие, считано от влизане в сила на решението, с цел упражняване режим на лични отношения между детето и бащата, за издаване на международен паспорт или друг равнозначен документ, както и подаване на заявление за издаване на задграничен паспорт. Направено е искане да се допусне предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.

С определение № 2954/25.11.2021 г. районният съд е постановил привременни мерки, като до приключване на спора е предоставено право на бащата да вземе дъщеря 2 си и да я заведе в САЩ, с негово задължение да я върне на настоящия адрес на

12.01.2022 г., както и да изведе детето от страната и да го снабди със съответни документи.

С обжалваното решение № 4688/16.05.2022 г. по искането с правно основание чл.127а, ал.2 от СК съдът е разрешил на М. А. Б. да снабди детето Ф. В.-А. Б. с паспорт и да го извежда извън България до САЩ, лично или от упълномощено от него трето пълнолетно лице, до пълнолетието на детето, без изричното съгласие на майката.

Допуснато е предварително изпълнение на решението в тази част.

По първоинстанционното делото е установено, че детето Ф. Б. има българско и американско гражданство. Установено е също, че майката М. Ц. Б. (с фамилно име М. във въззивното производство) е военнослужещ в армията на САЩ, като с оглед естеството на работа сменя местонахождението си, като грижите за детето са предоставени на бабата по майчина личния.

Първостепенният съд е формирал правните си изводи по спорните в настоящото производство въпроси относно предоставяне на родителските права на бащата, режима на лични отношения с майката, както и месечната издръжка на детето, като е съобразил събраните писмени и гласни доказателства, както и приложените по делото съдебно-психологична експертиза и социален доклад на ДСП „Младост“.

В открито съдебно заседание на 25.11.2021 г. на основание чл. 59, ал. 6 от СК при условията на чл. 15 от ЗЗДет е изслушано детето Ф. Б.. То е завило пред съда, че познава баща си. Живее в България с майка си и иска да живее с нея. Заявило е желание да види баща си и че с него си говорят на английски език.

В същото открито съдебно заседание съдът е постановил привременна мярка, с която е допуснал бащата М. А. Б. Р. да заведе дъщеря си Ф. В.-А. Б. в САЩ на 21.12.2021 г. със задължение да я върне в България на 12.01.2022 г. по настоящия адрес.

На 13.01.2022 г. в открито съдебно заседание на основание чл. 59, ал. 6 от СК при условията на чл. 15 ЗЗДет. отново е изслушано детето Ф. Б., при което то е заявило, че се чувства добре. Доволна е от престоя си в Америка. Видяла е брат си.

Отново е заявила, че иска да живее в България и да учи в България, че се разбира с баба си. Харесало е да е с баща си, но не харесва Америка, а харесва България и затова иска да живее в България.

В същото съдебно заседание районният съд е изслушал и ответника. М. Ц. Б. е заявила пред съда, че служи в армията на САЩ от 2009 г. Официалният адрес е в щата Джорджия, но същият се променял на 2-3 години. Към момента на изслушването работи във военна база в гр.Щутгарт, а през 2016 г. – 2017 г. е била във военна база във Висбаден. Излага, че в Германия е била от м. септември 2021 г., а преди това е била в Афганистан. Заявява, че работи 4 дни и почива 4 дни. Посочва, че се стреми да бъде в европейски бази, за да бъде по-близо до детето. Излага, че детето Ф. живее в България от 5-месечна възраст, като за нея са полагали грижи баба и дядо , а когато с Ф. са живели в САЩ, там грижите за детето са полагани от нея и от детегледачка.

В открито съдебно заседание на 14.04.2022 г. са разпитани две групи свидетели.

Св. Н.К. – без дела и родство със страните, доведена от ищеца. От показанията се установява, че познава детето Ф., като я видяла на Коледа, докато тя е била на гости.

Поддържа, че при общуването между бащата и детето се използвали и български думи, но основно са водели разговорите си на английски, като си помагали с жестомимичния език и със сурдопреводач. Установява се също, че бащата на Ф. се е опитал да помогне при подготовката на уроците, а и брат също изразил готовност да помага с 3 каквото може.

Св. К.П.Ц. – майка на ответницата, поддържа в показанията си пред съда, че тя се е грижила са Ф. единадесет години, като шест от тях преди развода на родителите.

Сочи, че след развода цялата грижа за Ф. и издръжката се поели от майката. Заявява, че детето Ф. посещава училище в България и има ресурсен учител, като извън училище се нуждае от постоянни грижи. Детето знае български език, а в училище изучава английски език, като има добри оценки.

Св. Ц.В.К. – учител на детето Ф. в началното училище, излага в показанията си пред съда, че Ф. не е учила и не е знаела английски до завършването на 4-ти клас.

В социалния доклад с вх. № 08587 от 24.08.2021 г. на ДСП – Младост е отразено, че непосредствени грижи за детето Ф. се полагат от бабата по майчина линия, а майката е военнослужещ и участва във военни мисии. При социалното проучване е установено, че детето Ф. посещава частни уроци по английски език и е добре адаптирана към училищната среда. Има назначен ресурсен учител и занимания със сурдопедагок. В социален доклад с вх. № 90023 от 17.11.2021 г. на ДСП – Младост е отразено, че майката на детето е на мисия в Германия и че непосредствени грижи за детето полага бабата по майчина линия. В останалата част информацията се припокрива с първоначалния доклад.

В първоинстанционното производство е допусната и прието заключението на съдебно-психологичната експертиза с вх. № 68878 от 06.04.2022 г., кредитирано от съда като обективно, безпристрастно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. От заключението на вещото лице Е.М.М. – клиничен психолог, се установява, че детето се развива в условията на добра социално-битова обстановка, в дефицит на емоционални връзки с родителите. В битов, образователен и здравословен план е обгрижена. От заключението се установява, че в когнитивен план детето не осъзнава реалността по начин съответен на нейната възраст, което е предпоставка за дефицити в езикова и паметова сфера. При детето преживяванията са „тук и сега“, като то не е в състояние да възпроизвежда, да осъзнава спомени. Не може да възпроизведе спомен с родителите си, за преживяванията с тях, освен нещо което ѝ е казано с кратко изречение. В състояние е да усвои и преповтори заученото и чутото от обгрижващите фигури, като го възпроизвежда в сегашно време. Детето е привързано към бабата по майчина линия, тъй като тя я обгрижва и отглежда и има данни за конфликт на лоялност поради ситуация на обгрижване и зависимост. Според заключението на експерта при добра констелация детето може да понесе еднакво съжителство с всеки един от родителите си поотделно. Поради изоставане във всички сфери на развитие детето Ф. не може да достигне личностно и емоционално съзряване, а поради факта, че не е имала възможност за създаване на навици и близост с бащата, детето няма база за сравнение между обгрижващите възрастни. Работната заетост на майката не предполага изграждане на ежедневни житейски навици с детето, както и констелация в емоционални връзки с нея. Състоянието на детето изисква родителска подкрепа. От заключението на експерта се установява, че детето не изразява мнение и впечатления от престоя му при бащата в САЩ, а след казаното от бабата детето се съгласява и повтаря по неин начин казано. Детето има изградени навици и режим на съжителство с бабата, но заболяването е такова, че същите би могла да ги има и в семейната си среда, а не в среда на разширеното семейство (баба и вуйчо) и да ги понася със същото приемащо поведение. Поради интелектуалното изоставане на Ф. същата е лесно манипулируема и може да е лоялна към всеки, който се грижи за нея.