Определение № 39596 от 24.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39596 гр. София, 24.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110140883 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца, с която моли за изменение на решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени сторените от него разноски и не бъдат присъждани разноски на ответника.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С постановеното по делото решение предявеният от ищеца иск е отхвърлен, като в едната част поради недължимост на вземането, а в другата поради извършено прихващане с насрещно вземане.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно на отвхърлената част от иска. От това следва, че при цялостно отхвърляне на иска, ответникът има право на всички сторени разноски. Както е разяснено в практиката на ВКС - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 98 ОТ 04.03.2021 Г. ПО Ч. Т. Д. № 846/2020 Г., Т. К., І Т.

О. НА ВКС и др., законодателят не прави разграничение дали исковете са отхвърлени като неоснователни или като погасени по давност, или чрез прихващане. Единственото изключение от правилото, че страната, която е загубила делото понася отговорността за съдебните разноски, е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която е недопустимо да се тълкува разширително.

С оглед изложеното, ирелевантно е, че в една част искът е отхвърлен поради извършено прихващане с насрещно вземане. Крайният резултат е отхвърляне на претенцията и в този случай загубилата страна понася разноските на спечелилата, а последната няма право на разноски.

По отношение на разноските на насрещната страна следва да се има предвид, че не е предявен насрещен иск, а възражение за прихващане. Не е налице частично отхвърляне на предявен насрещен иск, а уважаване на предявено възражение за 1 прихващане, като вземането е достатъчно, за да бъде отхвърлена претенцията на ищеца. Тоест, ирелевантно е, че ответникът е направил възражение за прихващане с вземане в размер от 2000лв., а съдът приема, че има вземане за 1519лв., при положение, че активното вземане е в по-нисък размер от 895,95лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2