Определение № 530 от 31.07.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 395/2025
- Вид
- Определение № 530
- Подписан
- 31.07.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Мария Кръстева Маринова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 530 гр. Варна, 31.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Кр. Маринова
Членове:
Юлия Р. Бажлекова
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500395 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. А. Н., чрез процесуалния му представител адвокат В. Ж. от АК – София, против Определение № 909/18.02.2025 г. по гр. д. № 1774/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото в частта му по предявения от жалбоподателя против ответника Ю. Г. Г. иск.
Изложените в частната жалба оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че исковете срещу Ю. Г. са допустими, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, поради което с обжалваното определение диспозитивното начало в гражданския процес е нарушено.
Посочено е, че процесуалната легитимация на този ответник е определена от изложените в исковата молба твърдения, като мотивите на първоинстанционния съд са по обстоятелства, които са от значение за основателността на иска, но не и за неговата допустимост. Изложени са подробни твърдения и доводи относно допустимостта /надлежната процесуална легитимация/ на предявените срещу Ю. Г. искове. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ю. Г., в който се излагат подробни аргументи за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество настоящият състав на Апелативен съд – Варна намира същата за основателна.
Производството по гр. д. № 1774/2024 г. на Окръжен съд – Варна е било образувано по искова молба с вх. № 22131/05.09.2024 г., с която жалбоподателят С. Н. е предявил следните обективно съединени искове:
- искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Адвокатска колегия - Варна за заплащане на сумата от 67 950 лв., включваща 43 950 лв. обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ и 24 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, всичките търпени през периода 07.07.2019 г. - 06.12.2019 г. и причинени на ищеца от членовете на Адвокатски съвет към Адвокатска колегия - Варна поради това, че след изтърпяване на наложено му дисциплинарно наказание „временно лишаване от адвокатски права“ ищецът не е бил вписан в регистъра на адвокатите при АК - Варна, ведно със законната лихва върху тези суми за периода 04.09.2021 г. – 04.09.2024 г. в размер на 24 028,76 лв., както и законната лихва върху главниците от деня на предявяване на исковете до окончателното им изплащане;
- искове с правно основание чл.49 ЗЗД, чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Адвокатска колегия - Варна и Ю. Г. Г. за солидарното заплащане на сумата от 29 483 лв., от които 19 483 лв. обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ и 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода 07.12.2019 г.-19.02.2020 г. и причинени му от действия/бездействия на Адвокатския съвет и ответника Ю. Г., в резултат на които ищецът не е бил вписан в регистъра на адвокатите при АК - Варна, законната лихва върху тези суми за периода 04.09.2021 г. – 04.09.2024 г. в размер на 10 425,89 лв., както и законната лихва върху тези суми от деня на предявяване на исковете до окончателното изплащане.
Изложените в исковата молба фактически твърдения относно предявената срещу ответника Ю. Г. в обобщен вид са, че в периода 07.12.2019 г.-19.02.2020 г. в качеството му на председател на Адвокатския съвет при АК – Варна незаконосъобразно не е изпълнил Решение № 284/05.12.2019 г. по гр. д.
№ 3189/2019 г. на ВКС, като не е разпоредил вписването на ищеца С. Н. в регистъра на адвокатите към АК-Варна по реда на чл. 35, ал. 2, вр. чл. 28 от Наредба № 3/29.10.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. В тази връзка се поддържа довод, че длъжностното лице по вписванията е следвало само на основание разпореждане на председателя на АК – Варна и Решение № 284/05.12.2019 г. по гр. д. № 3189/2019 г. на ВКС, да извърши вписването му в регистъра, без да е необходимо вземането на решение от Адвокатския съвет за това.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че ищецът се позовава на нормата на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 3/29.10.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети /отм./, Обн., ДВ, 2 бр. 107 от 07.12.2004 г., който текст гласи, че „при уважаване на жалбата от Върховния касационен съд вписването се извършва от пазителя на регистрите съгласно чл. 28“. От текста на тази разпоредба е направен и изводът, че ответникът Ю. Г., който през процесния период е бил председател на Адвокатския съвет на АК – Варна, не е процесуално легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск за вреди, причинени от бездействието му, тъй като според Наредбата задължение за действие има пазителят на регистрите, а не председателят на адвокатския съвет.
Така направеният извод е неправилен. Безспорно е, че въпросът относно процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща съществуването на правото на иск /кому и срещу кого принадлежи правото на иск/. При преценката дали искът е предявен срещу надлежна страна следва да се изходи от заявените в исковата молба твърдения, въз основа на които ищецът основава насочването си на иска срещу конкретния ответник. Само когато тези твърдения сочат на друго лице /страна, чиято отговорност следва от изложените твърдения/, то е налице хипотеза на предявен иск срещу ненадлежна страна, в който случай съдът е длъжен да даде указания за отстраняване нередовността на исковата молба чрез насочване на иска си срещу процесуално легитимирания ответник. И само ако тази нередовност на иска не бъде отстранена производството по делото подлежи на прекратяване. Процесуалната легитимация е различна от материално-правната /титулярството по гражданското правоотношение – кой е носител на спорното право, респ. на задължението по материалното правоотношение/ и която обуславя основателността на предявения иск.
В настоящия случай посочените по-горе фактически твърдения за осъществено бездействие от ответника Ю. Г. при твърдения, че същият в качеството му на председател на АК – Варна е следвало да извърши определени действия в изпълнение на цитираното решение на ВКС, в резултат на което ищецът не е бил вписан в регистъра на адвокатите към колегията и е претърпял претендираните вреди за периода 07.12.2019г. – 19.02.2020г., обосновават и извод за предявен срещу надлежна страна иск. Въпросът дали в процесния случай за извършване на това вписване от длъжностното лице по вписванията /пазителя на регистрите по см. на Наредба № 3/2004г./ е било необходимо нарочно решение на адвокатския съвет или дали същото е следвало да се извърши от длъжностното лице по изрично разпореждане на председателя на АС на АК–Варна, е въпрос по основателността на иска, предявен срещу адвокат Ю. Г., а не по допустимостта на този иск. В същото време твърдения, че председателят на АС е бил задълженото лице по см. на чл.35, ал.2 вр. чл.28 от Наредбата, което е следвало да извърши вписването не са наведени, поради което и не е налице нередовност на исковата молба, респ. предявен иск срещу ненадлежна страна.
Ето защо, като е приел, че производството по иска срещу този ответник е недопустимо поради липса на процесуална легитимация и е прекратил същото, ОС – Врана е постановил неправилен съдебен акт, който следва да 3 бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Искането по чл.38 ЗАдв в полза на процесуалния представител на жалбоподателя за настоящото производство следва да се разгледа и разреши с окончателния акт и съобразно изхода по съществото на спора.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 909/18.02.2025 г. по гр. д. № 1774/2024 г. на Окръжен съд – Варна И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4