Решение № 269 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110150368 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.99, във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД Образувано е по искова молба, подадена от „К.И.“ ЕООД срещу „П.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща част от общата сума в размер на 100 000 евро (с левова равностойност на 195 584.90 лева), представляваща главница по сключен на 31.07.2009 г. Договор за заем между „Р.“ ООД и ответника „П.“ АД, вземанията по който са прехвърлени от „Р.“ ЕООД с Договор за цесия от 21.12.2021 г. на „К.И.“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 15.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.

Ищецът твърди, че на 31.07.2009 г. е сключен Договор за паричен заем между „Равдаин-2003“ ЕООД и „П.“ АД, по силата на който „Р.“ ООД е предоставил на ответника заем в размер на 100 000 евро (с левова равностойност на 195 584.90 лева) срещу задължението на ответника да върне получената сума до 31.09.2009 г. Поддържа, че процесните вземания са цедирани на ищеца от първоначалния кредитор, като ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия.

Препис от исковата молба е връчена на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен, като е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото в доклада по чл.146 ГПК, обективиран в Определение № 25746/21.07.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на сключен между „Р.“ ЕООД и ответника Договор за заем от 31.07.2009 г. за сумата от 100 000 евро (с левова равностойност на 195 584.90 лева), съгласно който „Р.“ ООД е предоставил в заем на ответника процесната сума, срещу задължението на ответника да я върне на уговорения падеж, както и че вземанията по договора са прехвърлени от „Р.“ ЕООД на ищеца с Договор за цесия от 21.12.2021, за която ответникът е надлежно уведомен.

1

Приложен е Договор за паричен заем от 31.07.2009 г., сключен между „Р.” ООД ,със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Николай Лилиев“ 32, регистрирано по фирмено дело №3998/2003г. по опис на Софийски градски съд, Булстат 131071249 Инд. № BG131071249, представлявано от К.М., наричано за целта на договора „заемодател” от една страна и от друга ....... „Л.” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Подуяне“, ул. „Тодорини кукли“ №47, регистрирано по фирмено дело № 4236/1998г. по описа на Софийски градски съд, Булстат ..........., Инд. № BG21660936, представлявано от Изпълнителния директор К. Л. Б., от друга страна, в качество на заемател /лист 4 от делото/.

Съгласно чл. 1 от договора за заем, заемодателят се е задължил да предостави в собственост на заемателя парична сума в размер на 100 000 (сто хиляди) евро, наричана за целта на договора „заемна сума” (и/или „заем”), като заемателят се е задължил да върне същата сума по начина и в срока, уговорени в договора, като съгласно чл. 2 от договора, заемодателят предава на заемателя изцяло заемната сума в брой. В клаузата на чл. 4 от договора е уговореното, че заемодателят предоставя на заемателя заемната сума за срок до датата 31 декември 2009 г. В чл. 6 от договора за заем е посочено, че заемодателят е длъжен да предостави на заемателя изцяло заемната сума по начина, уговорен в договора. Съгласно чл. 7 от договора за заем заемодателят е длъжен до изтичането на срока по точка 4 от договора, както и в случай на предсрочно връщане на заемната сума, след поискване от страна на заемателя, да посочи на заемателя банка и банкова сметка, по която последния да преведе дължимата заемна сума.

Съдът приема, че сключения между страните договор има характеристиките на договор за заем. Договорът за заем е реален договор и за да се приеме, че е сключен, е необходимо да се докаже реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя, както и поемането на задължение от заемателя да ги върне в определен срок или след покана, съобразно чл. 240, ал. 4 ЗЗД. Съществуването на договора за заем следва да се установи от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно и главно доказване както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но и предаване на обещаната сума. При предаване на паричната сума е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно задължение за заемателя да върне заетата сума.

Спорно по делото е обстоятелството осъществено ли е предаване на сумата от 100 000 евро от „Р.“ ООД на ....... „Л.” АД. Възражение в този смисъл ответникът е направил в отговора на исковата молба, в който оспорва извършено плащане по процесния Договор за паричен заем от 31.07.2009 г., както и оспорва представените два броя Разходни касови ордера ( №18/31.07.2009 г. и №19/31.07.2009 г.), които представляват частни изходящи от праводателя на ищеца документи, които не носят подписа на заемателя, поддържайки, че същите нямат характера дори на счетоводни записвания, за да се правят изводи въз основа на тях за извършени плащания.

Съдът приема, че в случая не са представени доказателства за реално предаване на заемната сума.

Договорът за паричен заем еднозначно посочва начина на предоставяне на заемната сума – в брой, съобразно чл. 2 от договора.

В исковата молба са изложени твърдения, че в приложените Разходни касови ордери от 31.07.2009 г., в които документи са посочени изтеглени от заемодателя и предадени на ....... „Л.“ съответно 136910 лева (равностойни на 70 000 евро) и 58674.90лева (равностойни на 30 000 евро).

Доколкото между страните е уговорено, че предаването на заемната сума се извършва в 2 брой, то процесният писмен договор следва да се квалифицира като предварителен договор за заем - по силата на него заемно правоотношение не възниква, тъй като липсват изявления на страните, че сумата е била предадена към момента на подписването му - т.е. договорът не обективира разписка, удостоверяваща предаване на сумата от заемодателя-ищец на заемателя-ответник. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост на определена вещ/пари, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем- в посочения смисъл е Решение № 235/27.09.2016 г. по гражданско дело № 1362/2016 г. на IV ГО при ВКС.

Съдът намира, че процесния договор обективира именно обещание за заем. Относно спорния въпрос - предаването на сумата, поради реалния характер на договора за заем за потребление, то представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на паричната сума е доказване и на договора, а не само на изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240 ЗЗД. Гласни доказателствени средсдтва-свидетелски показания не са допустими, съобразно чл.164, ал.1, т.3 ГПК, но реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя може да бъде установявано с всички с всички допустими по ГПК доказателствени средства - Решение № 37/25.VI.1969 г. по гражданско дело № 32/69 г., ОСГК при ВС. Признанията на страните за факти, относими към спорното право (в т.ч. и извънсъдебните признания) съставляват допустимо доказателствено средство, с тази особеност, че същите нямат абсолютна доказателствена стойност, а се ценят от съда с оглед всички обстоятелства по делото (чл. 175 ГПК).

Предвид на реалния характер на договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /отм./, в приложимата към датата на сключване на процесния договор за заем редакция (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) „Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя; 4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 5. име и фамилия на съставителя.

Съобразно Решение № 2672/26.02.2010 г. по административно дело № 12660/2009 г., на I отделение при ВАС в нормата на чл. 7 от ЗСч /отм./, са предвидени задължителните реквизити за валидност на първичния счетоводен документ, а по реда на чл. 7, ал. 1, т. 5 и т.

6 от ЗСч разходният касов ордер е първичен счетоводен документ със задължителни реквизити име и подпис на съставителя, а по чл. 11 от ЗСч лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи носят отговорност за достоверността на информацията в тях, т.е. разходен касов ордер без име и подпис на съставител няма достоверност.

Съдът приема, че представените по делото доказателства не установяват твърденията на ищеца, че процесната сума по договора за заем е предадена на ответника. За установяване на факта на предаване на сумата се представени два Разходни касови ордера от 31.07.2009 г.

/лист 8 от делото/, в които е посочено, че са издадени от касиер на „Равда - ин“ ООД и 3 съобразно отбелязването в същите, сумите са броени на „П.“ АД. Съдът намира, че приетите по делото Разходен касов ордер № 18/31.09.2009 г., издаден за сумата от 136 910 евро и Разходен касов ордер № 19/31.09.2009 г., издаден за сумата от 58674.90 лева, не установяват предаване сумата на ответника, тъй като не се съдържа отбелязване на имената на лицето, издател на документа. Представени по делото са и Квитанции ( за сумата от 58674.90 лева и за сумата от 136910 лева) към приходни касови ордери от 31.07.2009 г. в които е посочено, че са издадени от касиер на ....... „Л.“, без да се съдържа отбелязване на имената на издателя на документите. /лист 37 от делото/

По делото не е представен друг документ, в който да се съдържат волеизявления на двете страни по договора за заем, с което да е удостоверено предаването, съответно получаването на сумите по договора.

По делото не се събраха доказателства кое е лицето, което е подписало представените по делото Разходни касови ордера с № 18/31.09.2009 г. и с № 19/31.09.2009 г. Същите съдържат единствено подпис на касиер, без отбелязване на имената на подписалия документите. Посочените Разходни касови ордера съставляват изходящи от служител на ищеца частни документи, чиято автентичност се оспорва от ответника, като в настоящото производство не се доказва документите да носят подпис на служител на ищеца.

Предвид липсата на каквито и да било данни за авторството на двата документа, съдът изобщо не може да преценява доказателствената им стойност на частни документи, съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. В посочения смисъл е и Решение № 678/12.03.2013 г. по търговско дело № 4326/2011 г. на СГС.

Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, за договор за заем на стойност по-голяма от 5 000 лева се изисква писмена форма. Касае се обаче не за форма за действителност, а за такава за доказване на договора, поради което липсата й не се отразява на валидността на договора. В този случай ще е налице само пречка за доказване на договора в рамките на процеса, която може да бъде преодоляна, ако макар и да не е сключила договора в писмена форма, страната разполага с писмени доказателства, удостоверяващи волята на страните за сключване на такъв договор.