Определение № 459 от 01.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. София, 30.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600668 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.377 ал.2, вр. ал.1, във вр. чл.249 ал.4, т.1 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура – гр.Б. срещу разпореждане от 22.07.2024 г. на Районен съд – гр.Б., постановено по АНД № 457/2024 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.377 ал.1, във вр. с чл.249 ал.4, т.1 от НПК, е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.Б. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.

В частният протест се излагат съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото лице. Според прокурорът, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че внесеното по реда на чл.375 от НПК от Районна прокуратура Б. постановление, не отговаря на законовите изисквания към неговото съдържание, са изцяло неправилни и необосновани.

По-конкретно, протестиращата страна счита за обективно неверни твърденията на първия съд, че в постановлението не е конкретизирано 1 нарушението на правилата за движение по пътищата, инкриминирано на обвиняемия. В тази връзка подалият протеста прокурор сочи, че в процесуалния му акт, точно и конкретно е посочено допуснато от обвиняемия нарушение на пътя, което именно се изразява в несъобразяване на скоростта му на движение с метеорологичните условия – мократа пътна настилка.

Възразява се от прокурора и срещу сторения в обжалваното определение извод за неяснота в постановлението, относно дължимото поведение на обвиняемия, за да „не настъпят процесите от динамичен характер, предизвикали пътнотранспортното произшествие”. Според прокурорът, посочването на конкретната величина на скоростта, с която обвиняемия е следвало да управлява процесния автомобил, за да не настъпят общественоопасните последици, не е елемент от признаците от обективната страна на предметното транспортно престъпление и съответно не е задължително да присъства като реквизит в обстоятелствената част и в диспозитива на постановлението. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на протестираното разпореждане на първоинстанционния съд и връщане на делото на този съд за продължаване на производството по него.

С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесено по реда на чл.375 от НПК, постановление на Районна прокуратура – гр.Б., с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия П. Х.

Н. от наказателна отговорност за престъпление по чл.343 ал.1, бук.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК, с налагане на административно наказание. Съгласно отразените в посочения процесуален акт на БРП фактически положения, П. Н. е обвинен за извършено транспортно престъпление по посочения текст от НК, осъществено на датата 23.03.2020 г., на АМ”Хемус” в района на 62 км. в посока от гр.С. към гр.В., при управление на МПС, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП – при движение с несъобразена с пътните и метеорологични условия – с мократа пътна настилка, скорост от 90 км/ч., изгубил управление на МПС, ударил се последователно в дясната и лявата предпазна мантинела, в резултат на което същото се преобърнало на платното за движение, с което по непредпазливост причинил имуществени вреди на 2 обща стойност 33 308,78 лева.

Независимо, че този акт на прокуратурата е инициирал провеждането на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК, съдът може да пристъпи към разглеждането на делото в открито съдебно заседание, след преценка на обстоятелствата, визирани в разпоредбите на чл.376 ал.1 и чл.377 от НПК – подсъдно ли е делото на съда; налице ли са основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, или за прекратяване на съдебното производство; налице ли са материално-правните предпоставки по чл.78а от НК. В частност – необходимостта от проверка за наличието на процесуални нарушения, свързани със съдържанието на постановлението на прокурора по чл.375 НПК, произтича и от това, че съдът е длъжен да разгледа и реши делото в неподлежащите на изменение фактически рамки, очертани в този прокурорски акт. Именно при извършването на тази проверка, първостепенният съд е намерил недостатъци в постановлението на прокурора от РП Б., от съдържателна страна, които е счел за съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на обвиняемия и налагащи прекратяване на съдебното производство по делото, и връщането му на прокуратурата за отстраняването им.

Настоящият въззивен състав не може да се солидаризира с изводите и основанията, поради които първоинстанционния съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора. Не се споделя виждането, обективирано в проверявания съдебен акт, за наличието в съдържанието на постановлението по чл.375 от НПК на непълноти, касаещи съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират инкриминираното с него престъпление, т.нар. „фактическа страна“ на обвинението. В частност, прието е, че прокурорът не е посочил в процесуалния си акт /в обстоятелствената му част/ фактическите действия на обвиняемия по осъществяване на изпълнителното деяние на претендираното транспортно престъпление – „какво нарушение е извършил, за да стигне до това тоВ.та композиция да изгуби напречната устойчивост и дали това е било в причинно следствена връзка с избраната от водача скорост”.

По мнение на въззивната инстанция, внесеното в РС Б. постановление по чл.375 от НПК не страда от посочените недостатъци, а съдържа описание на абсолютно всички факти, относно времето, мястото, начина на извършване 3 на деянието и участието на обвиненото лице в осъществяването му. В частност, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на същото, точно и ясно е посочено с какви конкретни действия обвиняемия Н. е нарушил инкриминираното му правило за движение по пътищата и пряката причинна връзка между това негово противоправно поведение на пътя и настъпилите обществено-опасни последици. Така, на стр.2, абзц.2 от постановлението на БРП, са изложени твърдения, че „обвиняемият П. Н. се движил със скорост от около 90 км/ч., която не била съобразена с пътните и метеорологични условия – с мократа пътна настилка”, поради което изгубил управление над тоВ.та композиция, последвано от настъпване на транспортното произшествие с нея.

Същите тези действия на обвиняемия по осъществяване на инкриминираното му престъпление, прокурорът подробно е описал и в диспозитива на обвинението. Следователно, противно на становището на първата инстанция, въззивният съд не съзря наличието на каквато и да е неяснота в описаните от прокурора фактическите твърдения, относно конкретиката на действията на обвиняемия Н., обективиращи допуснато от него нарушение на правило за поведение на пътя. В тази насока поддържаната от прокурора позиция е категорично и ясно изразена – според него обвиняемия не е изпълнил задължението си да съобрази скоростта на движение на управлявания от него товарен автомобил с неблагоприятните пътни и метеорологични условия.

Направената в тази връзка констатация от състава на районния съд, че „в предложението не е отразено какво е следвало да бъде дължимото поведение на обвиняемия, за да не настъпят процесите от динамичен характер”, също е без основание. В процесуалния си акт, прокурорът е изложил ясни, разбираеми и логически свързани фактически твърдения, сочещи на това, че обвиняемия е следвало да съобрази поведението си на пътя /скоростта на управлявания от него товарен автомобил/ с конкретните фактори на пътя /пътни препятствия/, каквито са пътните и метеорологични условия.

С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице, предвид на което на основание чл.377 ал.1 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, проверяваното 4 разпореждане на районния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по него.

Воден от горното, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане от 22.07.2024 г. на Районен съд – гр.Б., постановено по АНД № 457/2024 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.377 ал.1, във вр. с чл.249 ал.4, т.1 от НПК, е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.Б. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Б. за продължаване на производството по него.

Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5