Решение № 855 от 29.06.2018, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4102/2017
- Вид
- Решение № 855
- Подписан
- 29.06.2018
- В сила
- 30.11.2018
- Състав
- ХРИСТО ЛЕНКОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 29.06.2018 г. Град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На първи юни, две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка
Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Г.
Гражданско дело №4102 по описа за
2017 година.
Предявени са искове с правно основание чл.232,ал.2; чл.233 и чл.45 от ЗЗД от ищеца в настоящото производство - Д.Г.Д.,ЕГН-********** ***, срещу Т.Д.Т.,ЕГН-********** и Г.А.Д.,ЕГН-********** ***.
В исковата молба, депозирана в съда срещу ответниците, се твърди, че с Договор от 05.10.2015 год., ищецът бил предоставил за ползване от ответниците, които са съпрузи - собственият му апартамент, състоящ се от стая, дневна , кухня , баня- тоалетна, и принадлежащото му избено помещение № 2- находящ се в сграда- блок № 5 в гр.Пазарджик на ул. „********”№ *, вх. *, ет. *, за срок от една година от датата на сключването му, при уговорена месечна наемна цена - 180 лв.
Твърди се в исковата молба, че към края на уговорения срок постигнали нова уговорка за удължаване на срока на договора с още една година при месечен наем от 250 лв., т.е. до края на месец 09.2017 год.
Въпреки това, ищецът не получил наема за месец 09.2017 г. , който следвало да се заплати до пето число на същия месец.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът посетил адреса в началото на месец октомври 2017г., за да изясни причините за закъснението и за намеренията на ответниците. Оказало се, че те вече не живеят в апартамента му, и че поради задължения за доставка на ел.енергия в размер на 43.00 лв., електрозахранването на жилището било прекъснато. Останали били задължения и към предприятието за водоснабдяване в размер на 15 лв.
Твърди се в исковата молба, че ищецът не можел да влезе в апартамента си, тъй като ключовете все още се намирали в ответниците. По тази причина не могъл да констатира и какво е състоянието на жилището, евентуално причинени от наемателите повреди и за нужда от ремонти. Следователно, макар договорът да бил прекратен с изтичането на уговорения срок, ответниците не били изпълнили задължението си да върнат наетия от тях имот. Освен това, ответниците дължали наема за месец септември, и обезщетение за времето в което държат имота след 01.10.2017 год. за което се претендира обезщетение за месец октомври
2017 лв., в размер на 250 лв., равно на уговорения месечен наем.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да върнат жилището - предмет на договора за наем, находящо на първия етаж на сградата - блок в гр.Пазарджик на ул. „*******” № *, вх. *, ет.*, състоящо се от състоящ се от стая, дневна и кухня, баня, тоалетна и принадлежащото му избено помещение № 2 във владение на ищецаДимитров, както и сумата от 500 лв., от които дължима наемна цена за месец септември 2017 год. в размер на 250 лв. и обезщетение за задържането на апартамента след прекратяването на договора също в размер на 250 лв.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който твърдят, че не оспорват предявените граждански искове по чл. 233 от ЗЗД, като и че същите са процесуално допустими.
По основателността на предявените искове, считат същите за неоснователени по посочени съображения:
Твърди се в отговора на исковата молба, че в началото на м. септември 2017 год. ответниците напуснали жилището на ищеца, което били наели. Преди самото напускане, между тях с ищеца възникнал спор, който бил и причината за напускане, тъй като ищецът искал увеличаване на месечния наем. Поради това излезли от жилището, като си взели вещите. Оставили ищеца в жилището му.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ответниците не са подписвали анекс към първоначалния договор за наем, нито пък допълнителен договор за наем, с който да са се задължили да плащат по-висока ежемесечна наемна цена, а именно 250 лв.
Моли се да се приемат посочените и представени с исковата молба писмени доказателства.
Моли се да бъдат допуснати исканите свидетели, след като ищецът обоснове обстоятелствата, за които ще депозират показанията си посочените свидетели.
Претендират се разноски. Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:
От приетия по делото Договор за наем от 05.10.2015г. е видно, че на посочената дата, е бил сключен въпросния договор за наем между страните /Д.Г.Д.,ЕГН-********** ***- в качеството си на наемодател- от една страна, и Т.Д.Т.,ЕГН-********** и Г.А.Д.,ЕГН-********** *** – от друга страна в качеството си на наематели./ По силата на сключения договор, наемодателят е предоставил на наемателите за временно и възмездно ползване собственият си недвижим имот- жилище, представляващ апартамент №*, находящ се в гр. Пазарджик, ул.“********“№*, блок №*, вх.*,ет.*-**, състоящ се от стая, дневна , кухня , баня- тоалетна, и принадлежащото му избено помещение № 2. Наемателите се задължили да плащат наемна цена за ползването на недвижимия имот на ищеца Д. в размер на 180.00лв. месечно, считано от 05.10.2015г. При сключването на договора, наемателите предплатили един месечен наем, който следвало да им бъде върнат при прекратяването на договора, ако са изплатили всички свои задължения, свързани с обикновеното ползване на вещта /такси за изразходвана ел.енергия, вода и др./, както и разходите за обикновени текущи ремонти и повреди, възникнали вследствие на обикновеното употребление на вещта. Наемните вноски се дължали от 1-во до 5-то число на месеца., като плащането се извършвало в брой на пълномощника Г. Д.Г.. Наемодателят издавал разписки за получените наемни вноски, в които се отразявало начина и датата на плащане, точната сума и евентуални прихващания. В договора било уговорено,че ако след изтичане на наемния срок , наемателите продължат да ползват наетата вещ със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен като договор за наем за неопределен срок. Съгласно чл.13 от договора за наем, сключеният между страните договор може да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие, изразено в писмена форма, представляващо неразделна част от договора.
По делото е изискана и приложена справка от
„ЕВН-България“, клон- Пазарджик, от която се установява, че на 20.09.2016г. Д.Г.Д. е входирал заявление за преустановяване на захранването по негово желание за неопределен период на обект, с място на потребление- гр.
Пазарджик, ул.“******“№*и измервателна точка
-ИТН – ******. Захранването на обекта е било прекъснато от страна на дружеството на 21.09.2016г.
В качеството си на свидетел по делото е бил разпитан Г. Д.Г. /баща на ищеца Д./. От показанията на св.Г. се установява,че процесният недвижим имот е собственост на ищеца, който не живее лично в апартамента, а го отдава под наем.Считано от 2015г., имотът се ползвал от ответниците, в качеството им на наематели. Съгласно показанията на Г., първоначално ответниците плащали наем в размер на 180.00лв., който след това бил увеличен на 250.00лв. Ответниците напуснали апартамента през месец септември,2017г. и изнесли багажа си. Т. и Д. се преместили да живеят на друга квартира в района. Св.Г. ги потърсил на адреса на новото им жилище, за да платят наема си за месец септември,2017г., но ответниците отказали. При напускането на отдадения под наем имот, ответниците не върнали ключовете на наемодателя, поради което се наложило собственикът да влиза с ключар в помещението. Било установено,че при напускането на имота, ответниците не били погасили изцяло задълженията си за консумирана електрическа енергия и вода.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
По допустимостта на предявеният иск - Предявените искове с правно основание чл.232,ал.2; чл.233 и чл.45 от ЗЗД, са допустими, като е налице правен интерес от предявяването на исковете.
По предявения иск за заплащане на дължима наемна цена за месец септември, 2017г. с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД – По делото не се спори между страните,че между тях е бил сключен Договор за наем от 05.10.2015г., по силата на който, наемодателят е предоставил на наемателите за временно и възмездно ползване собственият си недвижим имот- жилище, представляващ апартамент №3, находящ се в гр. Пазарджик, ул.“********“№*, блок №*, вх.*,ет.*-**, състоящ се от стая, дневна , кухня , баня- тоалетна, и принадлежащото му избено помещение № 2, а наемателите се задължили да плащат наемна цена за ползването на недвижимия имот на ищеца Д. в размер на 180.00лв. месечно, считано от 05.10.2015г. Срокът на договора е 1 година, считано от датата на подписването му, но видно от чл.4,ал.2 от приложения по делото договор за наем, страните са се договорили, ако след изтичане на наемния срок , наемателите продължат да ползват наетата вещ със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът да се счита за продължен като договор за наем за неопределен срок. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ползването на имота е продължило по общо съгласие между страните с още една година след
30.09.2016г., или до края на месец септември,2017г.
От приетите по делото доказателства се установява, че наемателите на недвижимия имот – ответниците Т.Д.Т.,ЕГН-********** и Г.А.Д.,ЕГН-********** *** са ползвали имота до момента на напускането му, което по думите на ответниците е станало през месец септември,2017г. Горното се потвръждава и от показанията на разпитания по делото свидетел Г., съгласно които, през септември месец,2017г. Г. е отишъл до недвижимия имот, за да получи наема от ответниците, но апартамента бил заключен. От живущите в блока Г. е разбрал, че ответниците са напуснали жилището и са изнесли багажа си от него на неустановена дата през месец септември,2017г. Сведение относно това кога ответниците са напуснали имота на ищеца се съдържа и в приложената по делото справка от „ЕВН-България“, клон- Пазарджик, от която се установява, че на 20.09.2016г. Д.Г.Д. е входирал заявление за преустановяване на захранването по негово желание за неопределен период на обект, с място на потребление-гр. Пазарджик, ул.“******“№*и измервателна точка -ИТН – ******, а захранването на обекта е било прекъснато от страна на дружеството на 21.09.2016г.- т.е след тази дата ответниците не са обитавали отдаденото под наем жилище, тъй като не са били налице необходимите битови условия за това.
Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1 от сключения между страните договор,наемните вноски се изплащат от 1-во до 5-то число на месеца, като плащането се извършва в брой на пълномощника Г. Д.Г.. От гореизложеното може да се направи извод,че ответниците са ползвали имота през месец септември,2017г. и съгласно чл.232,ал.2 от ЗЗД дължат заплащане на наемодателя на съответната наемна цена за този месец, което плащане е следвало да бъде извършено до 5-то число на месеца. Не се твърди от ответната страна,че наемната цена за посочения месец е била платена, съответно не са ангажирани каквито и да доказателства за плащането й от страна на ответниците, вкл. разписка за получената наемна вноска по смисъла на чл.3,ал.3 от договора или друг документ, поради което съдът приема,че наемната цена за месец септември,2017г. е дължима от ответниците и същата не е била платена до настоящия момент.
Спорен е въпросът какъв е бил размерът на дължимият наем за месец септември,2017г., като претенциите на ищеца се простират да изплащането на сумата от 250.00лв. Съгласно изложеното в исковата молба,ищецът твърди,че между страните е било постигнато устно споразумение за удължаване срока на договора с 1 година след неговото изтичане при месечен наем от 250.00лв., т.е до края на месец 09.2017г. В подкрепа на твърденията на ищеца за увеличения размер на наемната цена са единствено показанията на разпитания по делото свидетел Г., който посочва,че при сключването на договора наемът бил 180.00лв., а впоследствие неговият размер бил увеличен на 250.00лв. Свидетелят Г. не е категоричен в показанията си относно размера на дължимия наем, считано към месец септември,2017г, като първоначално посочи пред съда,че наемът е бил в размер на 300.00лв., а впоследствие, че е бил 250.00лв. Съдът не кредитира показанията на св.Г. в частта им относно размера на дължимия от ответниците наем за ползването на имота за м. септември,2017г., тъй като свидетелят променя на няколко пъти показанията си касателно въпросното обстоятелство. Отделно от това, не се събраха данни св.Г. да е присъствал на среща между наемодателя и наемателите и да е възприел лично и непосредствено волеизявленията им и съгласуване на волите им относно увеличаване размера на дължимата наемна цена. Показанията на разпитания свидетел следва да се преценят от съда съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, като показанията на роднините /свидетелят е баща на ищеца в производството/ се преценяват от съда с оглед на всички данни по делото , като следва да се има предвид неговата заинтересованост. Показанията на свидетеля в тази им част не кореспондират с другите доказателства по делото, като между страните не е подписан какъвто и да е договор, анекс или друг документ, удостоверяващ постиганото между страните съгласие за изменение на договора. Съгласно разпоредбата на чл.13 от договора, сключеният между страните договор може да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие, изразено в писмена форма, представляващо неразделна част от договора.