Решение № 64 от 08.05.2026, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 77/2026
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Тетевен, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330100077 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В, представлявано от упраххххелите Петр Валента и Христо Маринов, чрез от юрк. П. Ц., срещу Г. И. С., ЕГН **********, с адрес: Тетевен ул. „хххх“ № 12, ет. 5, ап. 7, с цена на иска:
220.94 евро, представляваща главница.
В исковата молба се твърди, че на 17.02.2021 година длъжникът Г. И. С. е сключил Договор за кредит „Бяла Карта“ № *************_bc с „АКСЕС ФАЙНЪНС“ ООД, по силата на който договор кредитополучателят е получил сумата от 500 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта Бяла карта, срещу което кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение в срок до всяко последно число на съответния месец. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 %. Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер 45.9 %.
Сочи се, в исковата молба, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем „Бяла Карта“ № *************_bc на 17.02.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна 1 не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е дейстххххелен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Сочи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит, при непогасяване на задълженията на падежа, Кредитополучателят дължи представянето на Обезпечение и заплащането на сума в размер на 15 % /петнадесет процента/ от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията. Страните постигнали съгласие, обективирано в чл. 15 от Договора за кредит, че в случай че Кредитополучателят не заплати задължението си на падежа, то същият дължи предоставянето на обезпечение, под формата на лична гаранция - поръчителство, при условията, посочени в договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство, Кредитополучателят, на основание чл. 20 от Договора за кредит, дължи заплащане на неустойка в размер на 10 % /десет процента/ от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се начислява за всяко отделно неизпълнение.
Между страните било уговорено, съгласно чл. 21, ал. 3 от Договора за кредит, че Кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава в размер на основния лихвен процент плюс 10 /десет/ пункта. В чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на текущото задължение Кредитополучателят дължи на Кредитодателя разходи за действия за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв /два лева и петдесет ст./ за всеки ден забава до изплащане на задълженията.
На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора за кредит Кредитодателят има правото едностранно да измени договора, като го обяви за предсрочно изискуем, при настъпване на следните условия: Кредитополучателят е в забава с повече от 10 /десет/ дни за плащане на кое да е задължение по договора или не е заплатил минимум 15 % /петнадесет процента/ от сумата по одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % /петнадесет процента/ от сумата по одобрения кредитен лимит. Съгласно ал. 5 от чл. 21 от Договора за кредит, при обявяване на предсрочна изискуемост Кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/.
Успоредно с подписване на Договора за кредит на 24.09.2021 г. бил подписан и рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта бяла карта между кредитополучателя и „ИЗИ ПЕЙМЪНТ СЪРВИСИЗ“ ООД, ЕИК 204112059, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 4046, наричано „Карто издател“, чрез „Аксес Файнанс“ ООД. Съгласно цитирания договор Картоиздателят предоставя на Кредитополучателя платежна карта № 838101, а съгласно чл.
4 от Договора за издаване и предоставяне на платежна карта Бяла карта. Картодържателят удостоверява, че е получил карта № *************_bc.
Ищцовото дружество заявява, че ответникът Г. И. С., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. г. Аксес Файнанс“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото 2 производство било индидуализирано в Приложение № 1, към договора за прехвърляне на вземане.
Моли съда да осъди Г. И. С., ЕГН **********, с адрес: Тетевен ул. „хххх“ № 12, ет. 5, ап. 7, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1702/2025 г. на РС - Търговище, а именно сумата в общ размер 220.94 евро/432,12лева представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 08.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на Исковата молба, чрез адв. Г., в качеството й на назначен особен предстаххххел. Оспорва предявеният иск и претендираните с него суми.
Районен съд - Тетевен, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК устаноххххелен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правна квалификация чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен с ответника договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, въз основа на който дружеството кредитор е предоставило на Г. И. С. претендираната парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, като и че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, включително, че е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на главницата по договора.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума.
Между страните е безспорно, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит „Бяла Карта“ № *************_bc с „АКСЕС ФАЙНЪНС“ ООД, по силата на който договор кредитополучателят е получил сумата от 500 лева, представляваща разрешен кредитен лимит.
От представения и приобщен към доказателствената маса Договор за кредит „Бяла Карта“ № *************_bc от 17.02.2021 г., сключен между „АКСЕС ФАЙНЪНС“ ООД, в качеството на заемодател и Г. И. С., в качеството на заемополучател, се установява в производството, че между страните по делото е сключен Договор за паричен заем на 17.02.2021 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 500 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, чрез международната платежна карта Бяла карта, срещу което кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение в срок до всяко последно число на съответния месец. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 %. Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер 45.9 %.
В чл. 15, ал. 1 от договора е предвидено в 5-дневен срок от датата на активиране на предоставения платежен инструмент кредитополучателят да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при 3 неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 20 от Договора се начислява неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните изисквания за дейстххххелност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недейстххххелен.
Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.