Решение № 10980 от 26.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10980 гр. С., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20221110134607 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от П. Г. Н., ЕГН **********, и Т. С. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес ************, против ************, с адрес************, представлявана от кмета ************ с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищците са собственици на следните недвижими имоти – имот с идентификатор 1************и имот с идентификатор ************ на основание придобивна давност, считано от 26.09.2005 г. до предявяване на иска.

Ищците твърдят, че са съпрузи и по време на брака си са закупили с договор за продажба, обективиран в нотариален акт два имота – нива от 1056 кв.м. и нива от 496 кв.м., които имоти били възстановени с решение на ************ в полза на ************ и ************. В исковата молба се поддържа, че ищците започнали да реализират фактическа власт върху имотите, считано от деня на продажбата,т.е. от 26.09.2005 г. В исковата молба се сочи, че ответната община е съставила акт за общинска собственост.

Ищците излагат твърдения, че с влязло в сила решение, постановено по гражд.дело № 331/2017 г. по описа на СГС е отхвърлен иск по чл.108 от ЗС, предявен от ************ против ищците, но същевременно с решение, постановено по гражд.дело № 880/2012 г. по описа на СГС е отхвърлен иска за признаване за установено, че ищците са собственици на основание договор за покупко-продажба. Ищците поддържат, че за тях е налице правен интерес да предявят иск за собственост на придобивно основание, различно от 1 заявеното в предходния съдебен процес. Ищците сочат,че предвид реализираното от тях давностно владение правото им на собственост произтича от оригинерно придобивно основание – давност.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответната страна със становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди се, че владението на ищците не е било спокойно и необезпокоявано, тъй като между страните са водени множество съдебни дела, сочи се, че при наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отречено правото на собственост на ищците по настоящото производство не може да бъде възприето, че същите са продължили да своят имота.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представено е решение № 3081 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници в землището на ************, от което се установява, че на наследниците на Гюро Илиев Стоичков е възстановено правото на собственост върху следните имоти: нива от 1.552 дка, пета категория, находящ се в землището на ************ в местността ************, имот № ************ и ************.

Приложени са скици от 07.09.2005 г., като едната е относно имот с номер 0************ в землището на ************, общ. ************, в която е посочено, че имотът е собственост на наследниците на ************ въз основа на документ – решение № 3081 от 01.08.2005 г., с площ на имота – 0.496 дка, а другата касае имот с номер 0************ в землището на ************, общ. ************, в която е посочено, че имотът е собственост на наследниците на ************ въз основа на документ – решение № 3081 от 01.08.2005 г., с площ на имота – 1.056 дка.

Представени са две удостоверения от 17.09.2005 г., от които се установява, че процесните два имота не са актувани като държавни и общински и нямат общински характер.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба № 199, том II, рег. № 10065, дело № 378 от 26.09.2005 г., по силата на който ************ и ************,като продавачи,и П. Г. Н.,като купувач,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,съгласно което продавачите се задължават да прехвърлят право на собственост върху следните имоти – нива от 1 056 кв.м., находяща се в землището на ************, общ.

************, местност ************, съставляваща имот № ************ и нива от 0.496 кв.м., находяща се в землището на ************, общ.

************, местност

************, съставляваща имот

№

0************,а купувачът се съгласява да заплати уговорената продажбена цена.

Видно от решение от 18.12.2012 г. на Софийски градски съд, 2

Административно отделение III Г състав,постановено по възз. гр. д. № 880 по описа за 2012 г. е отменено решение от 07.07.2011 г. по гр. д. № 26/2009 на Софийски районен съд, 36 състав и вместо това е постановено решение,с което искът на П. Г. Н. и Т. С. Н. срещу ************ за признаване за установено на осн. чл. 124 ГПК, вр. с чл. 183 ЗЗД, чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 19 СК /1985 г. отм./ по отношение на ************, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на покупко-продажба и земеделска реституция на недвижим имот нива от 1056 кв.м., съставляващ поземлен имот № ************, ************, находящ се в землището на ************, община ************, местност ************, е отхвърлен.

Представено е Решение № 1308 от 01.03.2018 г. на Софийски градски съд, с което предявеният от ************ срещу П. Г. Н. и Т. С. Н. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, върху поземлен имот с идентификатор ************, както и за осъждане на ответниците да предадат владението на посочения имот, е отхвърлен като неоснователен.

Посоченото решение е потвърдено с решение № 573 от 06.03.2019 г. на Софийски апелативен съд.

Със Заповед СОА20 – РД57 – 63/28.08.2020 г. на кмета на ************, е постановен отказ да се отпише от актовите книги за общинска собственост част от АОС № 1752/25.02.2002 г. на район „************“, касаещ имот с пл. № 454, кад. лист № Г-7-6-Б (693) от кад. план от 1986 г.

Представено е удостоверение за граждански брак, видно от което П. Г. Н. и Т. С. Найденова са сключили граждански брак на 19.12.1982 г. и съпругата е приела фамилно име Н..

Представен е акт за общинска собственост № 1752, съставен на 25.02.2002 г., на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС относно недвижим имот, находящ се в ************ – ************ /извън регулация/, с вид на имота – асфалтиран паркинг – 1200 кв.м. Като граница на имота е посочено – Цариградско шосе, път за ************, частни имоти.

Със Заповед № РД-09-50-1355/28.10.2011 г. на главния архитект на ************, по заявление на П. Н., е допуснато да се изработи изменение на действащ подробен устройствен план за регулация и план за застрояване в обхват ПИ № 0************, ************ по КВС, землище ************.

Представено е писмо от 04.01.2012 г. от

************ – район

„************“ до П. Г. Н., с което последният е уведомен, че район „************“ е информиран за инвестиционното му предложение за изграждане на магазин за нехранителни стоки и офис в УПИ I-3, 104 /образуван от ПИ № ************ и ПИ № ************ по кадастралната карта на ************.

Представено е писмо от 04.01.2012 г. от кмета на кметство ************, адресирано до район ************, с което е удостоверено, че не са постъпили възражения относно инвестиционното предложение.

3

Приложено е разрешение за строеж № 343 от 11.10.2005 г., с което на основание чл. 148, ал. 1,4 /5/ от ЗУТ и във връзка с чл. 38, ал. 5, чл. 49, ал. 1, чл. 54, ал. 1, чл. 147, ал. 1, чл. 154, ал. 1/5/, чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, на П.

Г. Н. е разрешено да построи лека прогледна ограда с поцинкова мрежа по имотни граници на ПИ № 0************, находящ се в ************, местност ************. Представена е и скица за преместваем обект в имота.

По делото е прието и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че имотите, описани в решение № 3081/30.08.2005 г. на Поземлена комисия, община ************, като нива с площ от 1.552 дка в землището на ************, м. ************, съставляващи: имот № ************ с площ 0.496 дка, нива пета категория и имот № ************ с площ 1.056 дка, нива пета категория, по КВС на ************, са идентични с ПИ с идентификатори ************ и ************ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Същите са идентични с описаните два броя ниви в нотариален акт за покупкопродажба № 199, том II, рег. № 10065, дело №378/2005 г. Посочено е, че имотът, описан в АОС като имот с пл. № 454 в кад. лист № Г-7-6-Б (693) с площ от 1200 кв.м. е частично идентичен с имот № ************ по КВС на ************, район ************. Същият имот с пл. № 454 е описан в Заповед № СОА20-РД57-63/28.08.2020 г. на Кмета на ************.

От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява,че според показанията на свидетеля ************ ищецът П. Н. е закупил имот преди повече от петнадесет години, в периода на реституирането на възстановени имоти. Твърди, че имотът се намирал на бул.

************ и на ул. „************ ************“, с площ около декар и половина, като понастоящем там имало склад. Свидетелят ************ депозира показания, че от едната страна на имота се намира бул.

************, след това ул. „************ ************“, от другата страна – поземлен имот и канал. Според показанията на свидетеля ************ свидетелят не е виждал в имота други хора освен ищците, които са го стопанисвали, нито разполага с информация други лица да са претендирали права върху имота. Твърди, че имотът е бил ограден с мрежа и с поддържащи мрежата колци, като оградата била направена от ищеца П. Н. преди повече от петнадесет години. Посочва, че имотът е заграден, откакто е възстановен.

Разпитан в съдебно заседание,свидетелят ************ сочи,че при възстановяването на имота ищецът П. Н. закупил имота от роднини – ************ ************ – майка на ищеца и ************ – негова леля.От показанията на свидетеля ************ ************ се установява, че е наемател в имота от около петнадесет години. Свидетелят ************ депозира показания,че като местонахождение имотът се намира на бул.

************, ул. „************ ************“, поделението на жандармерията, като площ посочва, че имотът е около декар и половина.

Сочи, че в имота имало навес, в който свидетелят си съхранявал продукцията.

4

От показанията на свидетеля ************ се установява,че в имота не са идвали други хора, съответно не са заявявани претенции. Свидетелят ************ твърди, че когато наел имота, същият вече е бил ограден с мрежа с колци, като не твърди да знае от кого е била изградена. На свидетеля ************ не е известно по какъв начин П. Н. е придобил имота,в имота не са идвали представители на ************.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на исковата претенция :

Софийският районен съд счита,че предявената искова претенция по иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК се явява допустима. За да бъде допустимо разглеждането на установителен иск,задължителна предпоставка е наличието на правен интерес. Софийският районен съд намира,че за ищците съществува интерес да предявят иска си.Правният интерес на ищците от образуване на настоящото производство произтича от това, че за процесните имоти от страна на ответника е издаден акт за общинска собственост, което обстоятелство смущава твърдяното от ищците тяхно право на собственост.

Наличието на акт за общинска собственост позволява да бъде възприето,че от страна на ответника е налице оспорване правото на собственост да принадлежи на ищците,което обосновава извода на съда,че исковата претенция е допустима. В тази насока съдът отчете,че е представена по делото заповед от 2020 г.,с която е отказано отписване на имот от актовите книги,което позволява да бъде възприето,че съществува спор за собственост.С оглед това,че ищците предявяват настоящата искова претенция за признаване право на собственост на придобивно основание,различно от придобивното основание,на което е разгледан по-рано иск между същите страни не съществува процесуална пречка за разглеждане на предявената по настоящото производство искова претенция. Когато между страните има постановено и влязло в сила съдебно решение,недопустимо се явява разглеждането на искова претенция с идентичен предмет като вече разгледаната,по която има влязло в сила съдебно решение. В конкретния случай искът,по който има влязло в сила решение е предявен за признаване право на собственост на ищците на различно придобивно основание спрямо придобивното основание,на което ищците се позовават при предявяване на установителния иск по настоящото производство,което обосновава извод,че липсва идентичност между предмета на двете дела и предвид наличието на претенции и на двете страни в производството,че правото на собственост върху процесния имот им прннадлежи,съществува правен интерес от разглеждането на исковата претенция.