Решение № 62 от 01.08.2022, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 44/2022
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 01.08.2022
- В сила
- 22.07.2022
- Състав
- Диана Кузманова, Костадин Живков, Олег Софрониев
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.152 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Монтана, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана Кузманова
Членове:
Олег Софрониев
Костадин Живков при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаМ. К. М. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221600600044 по описа за 2022 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.
С присъда № 2 на Районен съд-Лом, постановена на 19.01.2022 година по нохдело № 405/2021 година, подсъдимият Т. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1; осъден е на обществено порицание и на шест месеца лишаване от свобода, като е постановено ефективно изтърпяване на наказанието; на основание чл.68, ал.1 НК е приведена в изпълнение присъда по нохдело № 349/2020 година по описа на Ломски районен съд; в тежест на подсъдимия са присъдени разноски и държавна такса.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия чрез защитника му адв. Г. с оплаквания за несправедливост на наложеното наказание и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени; с искане присъдата да бъде отменена.
Във въззивната инстанция са приети нови писмени доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивния съд подсъдимият и 1 неговият защитник поддържат жалбата; защитникът излага конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана поддържа ,че присъдата следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, във връзка с оплакванията в жалбата, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество същата е основателна.
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната присъда, е проведено при допуснато от страна на първостепенния съд нарушение на процесуални правила; при такова нарушение е постановената и присъдата, атакувана в настоящото въззивно производство.
Съображенията на въззвиния съд са следните:
На първо място, в първоинстанционното производство, завършило с обжалваната присъда, е проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК - при направено признание от страна на подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Видно е обаче от материалите по делото, че районният съд не е постановил в пълнота определение по чл.372, ал.4 от НПК; следвало е да постанови определение, с което установи, че направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство; това не е сторено от първостепенния съд / протокол от съдебно заседание- л.24 от делоот/. Следва да бъде коментиран и въпросът доколко е налице признание на всички фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, след като подсъдимият е заявил, че е в обективна невъзможност за заплащане на издръжката, а в обвинителния акт е прието, че такава е налице.
Въззивният съд е длъжен да провери правилността на решението на първоинстанционния съд да проведе съкратено съдебно следствие по реда чл.371, т.2 НПК, като разгледа и даде отговор на въпросите дали самопризнанието се е подкрепяло от докозателствата по делото, дали и обхващало всички факти, изложенит в обстоятествената част на обвинителиня акт. Констатацията , че липсват предпоставките или не е спазен 2 редът за провеждане на съкратено съдебно следствие, налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
На второ място :
Подсъдимият и жалбоподател в настоящото производство е обвинен в извършване на престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК и конкретно в това, че в периода 01.05.2020 година - 31.01.2021 година, след като е осъден с влязло в сила решение по гражданско дело № 2095/2018 година по описа на Ломски районен съд да заплаща месечна издръжка в размер на усмата от 180 лева на малолетната М. Ц. черз нейната майка и законен представител Т.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - осем месечни вноски в размер на сумата 1440 лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда по нохдело № 362/2018 година на Ломски районен съд за пристъпление по чл.183, ал.1 НК.
По делото действително е установено, че подсъдимият не е заплатил горепосочената сума представлаща издръжка за осем месеца, при наличие на предходно осъждане за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Тези обстоятелства не се оспорват от самия подсъдим и от негова защита.
Спорно, по разбиране на въззивния съд, е обстоятеството дали е била налице обективна възможност за изпълнение за задължението за издръжка от страна на подсъдимия.
В мотивите към присъдата си съдът само е декларирал, че подсъдимият съзнателно, при липса на обективна невъзможност, е неглижирал задълженията си към своя низходяща; от субективна страна бил действал с пряк умисъл - знаел, че е осъден да заплаща издръжка в горепосочения размер, но умишлено не положил усилия да покрие задълженията си.
Вярно е , от една страна, че при постановяване на присъда в производство по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.372, ал.4 въ вр. чл.371, т.2 НПК , доколкото такова, по изложените по-горе съображения, е било възможно, съдът не извършва типичния анализ на доказателствата по чл.чл.305, ал.3 НПК. Основната му оценка на доказателствените материали е предварителна и се свежда до решаване но въпроса дали заявеното от посъдимия признание на фактите, изложени в обстоятествената част на 3 обвинителния акт, се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Такава предварителна оценка обаче, както посочено и по-горе, липсва. Липсват мотиви в какво се изразява обективната възможност на подсъдимия да заплаща издръжка; кои всъщност са подкрепящите този извод доказателства, които са били събрани в хода на досъдебното производство.
Престъплението па чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК може да бъде извършено само при пряк умисъл, като деецът предвежда неизбежното неплащане на издръжката, но съществременно , за да се се установи, че осъществен този престъпен състав от субективна стран, следва да е изяснено дали подсъдимият е имал обективна икономическа възможност да изпълнява задължениято си за издръжка, на което е осъден. Въведеният в СК принцип, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, мотивира намесата на държавата, но не непременно чрез ангажиране на наказателна отговорност. В тази насока е разпоредбака на чл.152 от СК, респ. Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка. Визирната процедура предполага инициирано изпълнително производство /такова е образувано - изп.дело№ 134/2013 година на ДСИ-Лом/; това именно се явява предвиден законодателен баланс между интересите на нуждаещия се от издръжка и възможностите на дължащия издръжка.
Не са изложени каквито и да е събражения по отношение определяне едно от наказанията на подсъдимото лице във вида „лишаване от свобода“ при предвидена в закона алтернативна възможност на налагане на наказание „пробация“; как всъщност с оглед конкретното престъпление постановеното от съда наказание „лишаване от свобода“ ще съдейства конкретно за постигане целите на наказанието, посочени в разпоредбта на чл.36, ал.1 от НК; кои са смекчаващите и кои отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Липсата на мотиви препяства изцяло възможността на въззивната инстанция да установи действително формираната воля за осъждане на подсъдимото лице; тази липса също е основание за безусловна отмяна на съдебния акт; присъдата следва да бъде отменена изцяло - и в частта по 4 приложението на чл.68, ал.1 НК и в частта, с която в тежест на подсъдимия са присъдени разноски и държавна такса.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 335, ал.2 във вр. с чл.334, т. 1 НПК въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 2 на Ломския районен съд, постановена на 19.01.2022 година по нохдело № 405/2021 година по описа на Ломски районен съд
ВРЪЩА делото на Ломския районен съд за ново разглеждане от друг състав съда.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5