Решение № 261159 от 12.11.2020, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ………., 12.11.2020 година, град София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

IІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през 2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ

: Валентина

Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана Ружина, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 1046 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 261734 от 31.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 53814 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН била издадена заповед за срещу С.Н.С., като същият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Д.Д. и му било забранено да се приближава до нея и жилището, което обитава, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 10 месеца, считано от 31.10.2019 г., и бил предупреден, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми Прокуратурата; на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН наложил на С.С. глоба в размер на 300 лева, платима в полза на държавния бюджет, като го осъдил да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева и на Н.И.сторените от нея разноски в размер на 800 лв.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство С.Н.С.

(въззивник в настоящето производство), който обжалва същото изцяло. Излага оплаквания, че обжалвания съдебен акт е неправилен, като първоинстанционния съд изцяло възприел твърденията на молителката, докато на процесната дата събитията се развили по съвсем различен начин, в следствие на което самият той пострадал от акт на домашно насилие, осъществен от молителката, като излага подробни фактически твърдения. Твърди, че представената от молителката декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е невярна, като целта на молителката била да го държи далеч от дъщеря им. Съдебния акт бил едностранен и се основавал само на доказателствата, ангажирани от молителката, която дори не дала обяснения по делото. Моли настоящата въззивна инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт.

В хода на съдебното дирене, редовно призован, не се явява и представлява, не сочи причини за неявяването си.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, молителката в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство Д.Д.Д., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за заявеното становище. Поддържа, че решението, с което е уважена молбата й за защита от домашно насилие и са наложени съответните мерки е правилно, законосъобразно и постановено в пълно съответствие със събраните по делото доказателства. Моли съда за потвърждаване на обжалваното решение, като претендира сторените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, редовно призована, не се явява и представлява, не сочи причини за неявяването си.

Жалбата е процесуално допустима, подадени е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по същество.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният

Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, предявена от Д.Д.Д. срещу С.Н.С., като поддържала, че с ответника са живели на съпружески начала, като са родители на детето С.. В сезиращата съда молба били изложени твърдения за осъществявано от ответника системно физическо и психическо насилие спрямо нея, като се търсела защита за акт на домашно насилие, осъществен на 10.09.2019 г. от ответника, в жилището му, находящо се в гр. София, ж. к. „********“, ул. ********, изразил се в опит за принудителен сексуален контакт, отправяне на обиди („боклук, парцал..“ и други подобни), душене с две ръце, а впоследствие хващане за косата и хвърлянето й по стълби, в следствие на което тя получила травми. Претендирала разноски.

Ответникът оспорвал молбата и пледирал за нейното отхвърляне като неоснователна, макар да признавал, че на посочената дата и място, за времето от 20 до 21 часа, молителката се намирала в жилището му, като позвънила на спешен телефон 112 и търсила съдействие. Претендирал разноски.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора били родители на детето С., родена на *** г., като по делото било прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на процесната дата – 10.09.2019 г., за времето от 20 до 21 часа, Д.Д. се намирала в дома на С.С., находящ се в гр. София, ж. к. „********“, ул. ********, вх. ******** От представената от молителката Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установявало, че по същото време и на същото място, ответникът започвал да я увещава да прекара нощта при него и да имат сексуални отношения, а след като тя отказала, започвал да дърпа дрехите й, нарекъл я „боклук“ и „парцал“ и започвал да души с две ръце.

Молителката успяла да набере спешен телефон 112, но ответникът я избутал до входната врата на жилището си, хванал я за косата и я хвърлил надолу по стълбите. Вече извън жилището му, тя успяла да проведе разговор със служител от „Национална система 112“ към МВР и докато се опитвала да им посочи административния адрес на ответника, го видяла да излиза с автомобила си, в който се намирала и дъщеря имС..

По-късно същата вечер, молителката се обадила на свидетелката В.А.-Д., чиито показания съдът кредитирал в цялост. С показанията си тази свидетелка установява, че молителката плачела и тя първоначално не разбрала от обясненията й какво се е случило, но разбрала къде се намира. След като отишла, със съпруга си, на мястото, свидетелката заварила молителката и майка й. Молителката плачела, имала кръв по блузата и крачолите на дънките. Обяснила, че дететоС. е отвлечено от баща си, повдигнала крачола си и показала на свидетелката раната на коляното си. Имало кръв и молителката накуцвала, по врата си имала червени следи като от пръсти. Майката на молителката изглеждала също толкова притеснена и неадекватна, колкото дъщеря си. След това се появил ответникът с колата, а детето било на задната седалка. Преминавайки покрай тях, ответникът започнал да крещи нещо, след което спрял в близост. Без да слиза от колата, той отворил прозореца и казал на молителката да престане с нейните циркове. Свидетелката отишла до колата на ответника, отворила вратата и взела дететоС., което качила в своята кола.С. започнала да плаче, че си иска подаръците от баща си. Майката на молителката се опитвала да говори с ответника, а през това време последната разговаряла със 112. Ответникът спокойно заявил пред свидетелката и съпруга й, че нищо не се е случило и ще свали багажа на детето, което и сторил. Изглеждал недоспал, превъзбуден, но без видими увреждания по себе си. Свидетелката взела детето в дома си, а молителката, придружена от майка си, отишли в „Пирогов“. Едва на следващия ден, молителката й споделила какво всъщност се е случило в дома на ответника.

Свидетелката А.-Д.разказала и за случай, при който в нейно присъствие, ответникът нанесъл удар на молителката, а след 10.09.2019 г. той започвал да изпраща SMS-си на свидетелката и съпруга й.

Първоинстанционният съд преценил представената от молителката декларация като годно доказателствено средство, доколкото съдържала подробно описание на твърдения акт на домашно насилие по време, място и начин на извършване, приемайки, че доколкото няма очевидци на инцидента, станал между страните, в дома на ответника, същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Отчел, че същата декларация кореспондира с показанията на свидетелката А.-Д., която макар да не била очевидец на станалото, възпроизвеждала факти и обстоятелства, които възприела лично и които кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства, в това число и с представените медицински документи. Направеното от ответника оспорване не се подкрепяло от доказателствената съвкупност по делото, нито от това, че по негова молба било образувано дело за защитата му от домашно насилие против молителката, осъществено на процесната дата, а именно – гражданско дело № 57706/2019 г,. което обстоятелство било безспорно между страните.

При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд изцяло споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверения за раждане на дететоС., лист за преглед на пациент, съдебномедицинско удостоверение № 3999.09/2019 г., издадено на въззиваемата страна от Съдебномедицински кабинет; резултати от изследване на въззивика на 11.09.2019 г. и съдебно медицинско удостоверение № 713/2019 г., издадено на въззивника от УМБЯЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, както и показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка.

Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка В.Б.А.-Д.по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в цялост.

Така приетата фактическа обстановка следва да се допълни единствено с допълнителен анализ на представената от страните медицинска документация.

От представените за въззиваемата лист за преглед и съдебно медицинско удостоверение се установява, че същата била прегледана на 10.09.2019 в 22.23 часа, като била установена контузия в областта на тазобедрената става, установена била палпаторна болка локално, изследвани били таз и дясна подбедрица и след като пострадалата отказала гипсова имобилизация, била поставена ортеза. Според амнестичните данни, установените наранявания били получени от прегледаната в следствие на нанесен побой при домашно насилие. При прегледа й на 11.09.2019 г. от специалист по съдебна медицина, били установени следните травматични увреждания – контузия на опорно – двигателния апарат в областта на шията, кръвонасядане на шията в дясно, контузии на дясното бедро, контузии и охлузвания на дясната подбедрица, контуция за дясното коляно; охлузвания на двете ръце. За произхода на тези наранявания прегледаната споделила, че на 10.09.2019 г., около 20.40 часа станала жертва на домашно насилие от страна на бащата на детето й, който първоначално я стискал с две ръце за шията, след което я хванал за косата и я блъснал по стълби, като тя се претърколила по около 15-20 стъпала. В заключение е посочено, че установените травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат човешките ръце и пръсти, други части на човешкото тяло, стъпалата на стълби, както и други предмети, като можели да се получат по времето и начина, съобщен от пострадалата. С получените увреждания, на пострадалата било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съобразно представените резултати от изследване от 11.09.2019 г. на въззивника, към този момент същият не бил под въздействие на наркотични и упойващи вещества. От представеното от въззивника съдебномедицинско удостоверение, се установява, че при прегледа му на 12.09.2019 г. в 12.30 часа, били установени оток на главата, охлузвания на лявата предмишница, кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош, за които прегледания обяснил, че е получил на 10.09.2019 г., около 20.30-21 часа, след като бил нападнат от майката на детето си. В заключение е посоченото, че констатираните при въззивника увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, по механизма на удари и/или върху такива, както и от тангенциалното (косото) им действие и могат да се получат по времето и начина, съобщен от прегледания. С получените от него увреждания му били причинени болка и страдание.