Решение № 371 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Гетов

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора И. К. К. като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606065 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от подсъдимия И. Л. К., ЕГН ********** и П.Г.К. – и двамата лично и като законни представители на Е.И.К., против присъда от 29.05.2025 г. на Софийски районен съд по НОХД № 19523/2017 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда подсъдимият И. К. е признат за виновен, че на 09.08.2016 г. в гр. София, ж.к. „****, в АСП-ДСП – Люлин, отдел „Закрила на детето”, се заканил с убийство на Д.С.Ц. като я бутнал към металната етажерка и я заплашил с думите „ще те намеря къде живееш, ще те заколя като прасе и ще те изкормя, ще те убия и ще те излежа” и това заканване е възбудило у Ц. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият К. е признат за виновен и за това, че за времето от 24.06.2016 г. до 29.09.2016 г. в гр. София, бул. ****, в условията на 1 продължавано престъпление, се заканил с убийство на К.Б.П., като й казал, че ще я убие и това заканване е възбудило у П. основателен страх за осъществяването му, както следва:

1.

На 24.06.2016 г. в гр. София, ж.к. „****, в АСП-ДСП – Люлин, отдел „ Закрила на детето”, се заканил с убийство на К.Б.П. г. като й казал, че ще я убие и това заканване е възбудило у П. основателен страх за осъществяването му.

2.

На 29.09.2016 г. в гр. София, ж.к. „****, в АСП-ДСП – Люлин, отдел „Закрила на детето”, се заканил с убийство на К.Б.П. като й казал, че ще я убие, щял да си купи пистолет и да я застреля и това заканване е възбудило у П. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.

144, ал.3, вр. ал.1, вр чл. 26, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от три години, като подсъдимият е оправдан за това да е извършил две отделни престъпления, с правна квалификация по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК срещу личността на К.Б.П..

С обжалваната присъда подсъдимият И. К. е признат за виновен още и за това, че за времето от 09.08.2016 г. до 29.09.2016 г. в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 76, при условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на К.Б.П. г. като й казал, че ще я убие и това заканване е възбудило у П. основателен страх за осъществяването му, както следва:

1.

На 09.08.2016 г. в гр. София, ж.к.”****, в АСП-ДСП - Люлин, отдел „Закрила на детето”, се заканил с убийство на Д.Г.Б. като й казал, че ще плати на някой да я убие и това заканване е възбудило у Б. основателен страх за осъществяването му,

2.

На 29.09.2016 г. в гр. София, ж.к.”****, в АСП-ДСП - Люлин, отдел „ Закрила на детето”, се заканил с убийство на Д.Г.Б. като й казал, че ще дойде с оръжие и ще я убие и това заканване е възбудило у Б. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от три години като подсъдимият е оправдан за това да е извършил две отделни престъпления с правна квалификация по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК срещу личността на Д.Г.Б..

2

Със същата присъда първоинстанционният съд, на основание чл. 23, ал.1 от НК, е определил на осъдения К. едно общо наказание по постановената присъда в размер на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият е останал недоволен от постановената присъда и я обжалва с доводи за нейната незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. С допълнение към въззивната жалба подсъдимият К. претендира отмяна на присъдата и прекратяване на воденото срещу него наказателно производство и поради допуснати от районния съд процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред Софийски градски съд, жалбоподателятподсъдим не се яви, редовно призован. Настоящият съдебен състав намери, че липсват пречки от процесуално естество за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, поради което даде ход на делото и го разгледа. По-късно – едва след приключване на заседателния ден на настоящия въззивен съдебен състав, на същия бе докладвана нарочна писмена молба на подсъдимия К., подадена в деловодството на Наказателно отделение при СГС в 15:48 ч., с която той иска отлагане на делото поради заболяване.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като извърши анализ и преценка на наличния по делото доказателствен материал и като направи цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, а един от нейните автори – И. К., в качеството си на подсъдим, има активна процесуална легитимация, т.е. има правен интерес и процесуално право да иска въззивна проверка на не влязъл в сила съдебен акт, 3 подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Останалите автори на жалбата – П.Г.К. и Е.И.К., доколкото не са конституирани страни в наказателното производството, нямат процесуалната легитимация сами да инициират въззивна проверка на постановената присъда на районния съд.

Относно фактите:

Подсъдимият И. Л. К. е български гражданин, роден е на **** г. в гр.

София, живее в същия град, има завършено висше образование, не работи, не е осъждан.

През 2016 г. пострадалите Д.Ц.Д. Б. и К.П. работили заедно в Дирекция „Социално подпомагане” – Люлин – свидетелката Ц. била неин директор, свидетелката Д. Б. работела като началник на отдел „Закрила на детето“, а свидетелката К.П. – като социален работник. Дирекцията се помещавала в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ****.

Подсъдимият И. Л. К. и П.Г.К. са биологични родители на малолетната Е.И.К., родена на 22.02.2012 г.

Детето Е.К. е била обект на работа на отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Люлин, като дете в риск, от месец септември 2014 г. По този повод свидетелките Ц., Б. и П. се познавали с подсъдимия К..

На 02.02.2016 г. Дирекция „Социално подпомагане” – Люлин била потърсена от полицията за съдействие, тъй като подсъдимият И. Л. К. бил задържан с прокурорско постановление за срок от 72 часа, при задържането му малолетното му дете Е. е било с него, а полицейските служители не успели да намерят и да се свържат с майката на детето. Във връзка с тази информация служители на ДСП – Люлин също потърсили П. К.а и тъй като не я открили, а и не намерили роднини, които да се съгласят да приемат детето Е., го настанили в приемно семейство.

След освобождаването на подсъдимия от ареста, той започнал често да посещава Дирекция „Социално подпомагане” - Люлин, където заявявал претенции да му бъде върнато детето, както и да бъдат провеждани срещи между него и детето му без участието на социални работници. Предвид факта, че и двамата родители били безработни, майката – бездомна, а подсъдимият без жилище в гр. София, но с имот в страната, а също и предвид прекратения брак между родителите и последвалите техния развод периоди на събиране и разделяне на родителите, от ДСП – Люлин поискали подсъдимият и П. К.а да 4 представят сведения къде и как ще отглеждат детето, вкл. къде ще живее и с кого, и кой ще осъществява родителските права. Доколкото това не било сторено, на подсъдимия и П. К.а им било отказано им бъде върнато детето.

Предвид получаваните откази на исканията му подсъдимият И. К. на няколко пъти проявил агресия към служителите на ДСП-Люлин, предизвиквал конфликти, скандали и отправял заплахи.

На 24.06.2016 г. в сградата на АСП-ДСП – Люлин, отдел „Закрила на детето”, се провела среща между детето Е.К. и нейните биологични, и приемни родители. След приключването на срещата и в присъствието на детето, подсъдимият К. бутнал свидетелката Б. в стената и започнал да я заплашва. Като видяла това, свидетелката К. П. му казала, че трябва да напусне, но подсъдимият я напсувал и й казал, че ще я проследи до дома й, ще я изнасили, както и че ще я убие, от което свидетелката П. се уплашила за жИ.та си.

На 09.08.2016 г. около 11:00-11:30 часа, подсъдимият И. К. посетил сградата на АСП-ДСП - Люлин, отдел „Закрила на детето”. Там той демонстрирал агресивно поведение и се заканил с убийство на свидетелката Д. Ц. – директор на дирекцията, като в присъствието на свидетелките П. и Б. бутнал Ц. към металната етажерка и изрекъл към нея думите: „ще те намеря къде живееш, ще те заколя като прасе и ще те изкормя, ще те убия и ще те излежа”. Свидетелката Ц. изпитала силен страх за жИ.та си вследствие заканите на подсъдимия. После подсъдимият К. се обърнал към свидетелката Д. Б., наплюл я по дрехите и й казал, че ще плати на някого да я убие.

Свидетелката Б. изпитала панически страх, разтреперила се и се разплакала.

Свидетелката Ц. помолила подсъдимия К. да си тръгне и му казала, че ще извика полиция. Той й отвърнал, че „не му пука“, но все пак си тръгнал.

На 29.09.2016 г. подсъдимият К. отново посетил сградата на АСП-ДСП Люлин и отишъл при свидетелките К. П. и Д. Б.. Когато ги видял, им казал, че ще ги убие, че щял да си купи пистолет и да ги застреля. След тези думи свидетелките П. и Б. изпитали силен страх за жИ.та си.

От приложените по делото писмени заключения по назначените в хода на досъдебното производство комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи е видно, че свидетелката К.Б.П. страда от протрахирана реакция на стрес, като резултат от преживян значим за индивида 5 стрес, каквато несъмнено би била заплахата за физическото й оцеляване. По отношение на свидетелката Ц. се установява, че страда от адаптационно разстройство, протрахирана реакция на стрес, а свидетелката Д. Б. страда от протрахирана реакция на стрес, тревожно хиподепресивен синдром, която се явява резултат от преживян значим за индивида стрес и каквато би била заплахата за физическото й оцеляване. От посочените експертни заключения се установява още, че отправените заплахи за убийство спрямо всяка от свидетелките П., Ц. и Б. са предизвикали у тях състояние на дисстрес, който може да бъде приравнен към юридическото понятие “основателен страх” за отнемане на жИ.та. Според вещите лица, психичното състояние на свидетелките и нИ.то им на интелектуална надареност, не представляват пречка за тях правилно да възприемат, запаметяват и възпроизвеждат факти и обстоятелства от значение за делото, и да участват пълноценно в наказателното производство.

Изложените факти и обстоятелства, въззивният съд намира за безспорно установени и относими за правилното решаване на правния спор. Същите бяха изведени от настоящия въззивен състав въз основа на извършената от него собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, предвид правомощията му по закон да установява и нови фактически положения, ако са налице условия за това. В тази връзка следва да се посочи, че изложената по-горе фактология, по отношение на фактите и обстоятелствата, явяващи се предмет на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, не се отличава съществено от фактическата обстановка, възприета за установена и относима от районния съд.