Решение № 922 от 28.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Варна, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100500985 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от П. Х. А., чрез процесуален представител адв. В. Д., срещу Решение №3838/11.08.2020г. по гр.д. № 10347/19г. по описа на ВРС, 10-ти с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Българска изолационна компания“ ООД, ЕИК 118582258, искове да бъде осъдено дружеството да заплати на ищеца П. Х. А., ЕГН **********, сумата от 70 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект в Република Финландия, изразяващи се в причинени болки и страдания, както и неудобства в ежедневието, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението; сумата от 19 812,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект в Република Финландия, като същата е сбор от разходите за медицински услуги, пътувания и лекарства в размер на 5 248,00 лв. главница и пропуснати ползи в размер на 14 564,88 лв. за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г.; сумата от 1498,60 лв. – лихва за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г., начислена върху главницата от 5 248,00 лв., представляваща разходи за медицински услуги, пътувания и лекарства, поради настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект в Република Финландия, както и сумата от 4 159,09 лв. – лихва за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г., начислена върху главницата от 14 564,88 лв., представляваща пропуснати ползи за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г., поради настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект в Република Финландия, както и разноски.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване, освен това е незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че не е направен пълен доклад по делото, тъй като съдът не е посочил дали българската държава е длъжна да признае пряко установената във Финландия трудова злополука. Сочи, че не е налице допуснато процесуално нарушение, тъй като ВРС не се е 1 съобразил с искането да бъде отложено делото поради служебната ангажираност на процесуалния представител на ищеца. Твърди, че вторият адвокат по делото не е бил уведомяван, което също е съществено процесуално нарушение. Излага, че с неуважаване на молбата за отлагане съдът е възпрепятствал упражняване правото на страната на защита и делото е останало непълнено от фактическа страна- не са назначени исканите експертизи, не са разпитани свидетели. Освен това излага, че ВРС е постановил недопустимо решение, доколкото е отказал да спре производството до приключване на преюдициален спор- адм. Д.

617/19г. на Адм. Съд Русе. Твърди се, че неправилно е дадена вяра на показанията на св.

Т.Й. предвид неговата заинтересованост. Представени са доказателства с жалбата, които установяват твърдените от въззивника пречки за явяване на процесуалния представител на ищеца пред ВРС- молба за насрочване на дело, съобщение по делото на РС Русе, разпечатка от ел. поща за изпращане на документи с ел. подпис, определение на ВАС по адм. д.

№1992/20г. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени, евентуално за връщане на делото на ВРС за ново разглеждане.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна „Българска изолационна компания“ ООД, ЕИК 118582258, чрез пълномощник- адвокат В. Д., с който въззивната жалба се оспорва. Сочи, че наведените в нея възражения са неоснователни.

Излага, че съдът няма задължение да призовава и втория адвокат на ищеца, щом първият такъв е призован редовно. Освен това излага, че няма данни за наличието на обективни пречки за присъствието в откритото съдебно заседание на 16.07.2020г. за самия ищец, както и за втория упълномощен адвокат. Поради което и не е допуснато процесуално нарушение, като е даден ход на делото. Твърди, че не са били налице основания за спиране на производството до приключване на административното дело, тъй като ищецът е уточнил, че в България няма издаден акт за установяване на трудова злополука. Сочи, че докладът на съда е точен и изчерпателен, като исканите от ищеца доказателства не са събрани именно поради неуточняването им въпреки дадената за това възможност. Затова и възразява на осн. чл.266 ГПК тези доказателства да бъдат събрани пред въззивната инстанция, тъй като е налице преклузия за събирането им. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Рс-Варна е бил сезиран от ищеца П. А. с искове за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука, осъществила се във Финландия на 11.11.2016г. Ищецът излага, че с сключил с ответното дружество трудов договор №1181 от 12.06.2014г., по който бил назначен на длъжност „монтажник метални конструкции“, с шифър 72142007. Поради необходимостта част от трудовите задължения да се изпълняват във Финландия, ищецът заминал за страната. На 11.11.2016г. по време на служебните задължения ищецът претърпял трудова злополука, при която метално чуждо тяло перфорирало лявата му око. Извършен бил по спешност преглед от очен специалист. Поставена била диагноза – перфорация на очна ябълка, получена при трудова злополука. Във всички медицински документи и епикризи, издадени от длъжностни лица във Финландия, било отразено, че трудовата злополука се случила на 11.11.2016г. Установено било, че металното тяло се намирало в окото на ищеца, поради което била насрочена операция. Първата операция била осъществена на 12.11.2016г., а втората – 15.11.2016г. Трудовата злополука била регистрирана във Финландския център за компенсация на работниците при федерацията на институциите за осигуряване на злополука. След извършените операции последвало медикаментозно лечение и редовна проверка на раните на окото. По време на инцидента и след това ищецът усещал силна болка, бил в невъзможност да извърша движения на окото, както и не разполагал със средства за заплащане на всички процедури. Ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, лош сън, неудобства. В България 2 били извършени още две операции – на 24.04.2017г. и на 13.06.2017г. Извършени били множество прегледи и консултации през месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017г. в гр. Русе. Финландския център за обезщетяване на работници във Финландия обработил трудовата злополука и разменил информация с НЗОК. НЗОК следвало да уведоми НОИ, но това не било извършено. Сочи се, че за настъпилата трудова злополука работодателят отговаря и поради необезпечаването на пълните безопасни условия на труд на работника. На 27.02.2018г. със Заповед работодателят прекратил трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Обещал на ищеца, че ще го назначи в друга фирма, за да го компенсира за временната нетрудоспособност, но това не се случило.

В срока за отговор на исковата молба ответната страна „Българска изолационна компания“ ООД е оспорила исковете. Становището й е, че не е била осъществена процедурата по реда на чл. 57 КСО за установяване на трудова злополука. Не се спори, че страните се намирали в трудови правоотношения, като ищецът бил командирован в чужбина. Не се спори, че на 11.11.2016г. е настъпил описаният в исковата молба инцидент.

Не се спори, че след инцидента на ищеца били направени две операции във Финландия.

Признава се временната неработоспособност на работника. Признава се, че трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Твърди се, че инцидентът настъпил извън работно време. Злополуката нямала характер на трудова. Сочи се наличие на съпричиняване поради груба небрежност. Оспорва се работодателят да е допуснал нарушение на трудовото законодателство. Оспорва се, че ищецът е претърпял вреди, които са в причинно – следствена връзка със злополуката. Оспорва се ищецът да е осъществил балнеолечение и физиотерапия. Оспорва се твърдението, че работникът не е могъл да чете и вижда добре. Отрича се причинно-следствената връзка между четирите операции на ищеца.

Излага се, че в подадените от самия ищец болнични листове за временна неработоспособност е посочено, че причината е нетрудова злополука. Ищецът нарушил техниката при пробиване на метално изделие, поради което свредлото се счупило. През времето, в което ищецът е бил в болничен, получавал обезщетение от НОИ, в размер, по – голям от заплатата му.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а и от представения по делото трудов договор №1181/12.06.2014г. се установява, че същите са били в трудови правоотношения по силата на сключен помежду им трудов договор. Няма спор между страните /макар и да липсват представени доказателства, че ищецът е бил командирован да изпълнява длъжността си във Финландия/.

Видно от Заповед №402 от 27.02.2018г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено на осн. чл.325 ал.1 КТ.

Представени са заверени преписи с превод на български език от медицинско свидетелство Тип А, от които се установява, че съответните държавни институции в Република Финландия извършили преглед на лицето П. А., като констатирали, че същият е претърпял трудова злополука на 11.11.2016г., когато при извършване на служебните му ангажименти метално чуждо тяло перфорирало лявото му око. Предвид травмата на ищеца му била извършена операция на 12.11.2016г. Установява се, че Финландския център за компенсация на работниците разгледал случая на П. А. и изплатил на лечебната институция сумата от 9239,80 евро. Посочено е, че съответните власти в България са предоставили формуляр Е123, поради което и плащане е последвало.

От представените болнични листи се установява, че ищецът е бил в отпуск поради 3 временна нетрудоспособност почти година след инцидента- до 25.11.2017г.

Видно от представените медицински заключения от очна клиника „Св. Петка“ – Варна, ищецът преминавал постоянни прегледи, поради перфорираното му ляво око с метално чуждо тяло, в резултат от злополуката на 11.11.2016г.

Видно от представеното по делото становище от АМЦСМП „Света Петка“ през периода 2018г. – 2019г. на пациента П. Х. А. били извършени два прегледа от д-р М.М., като общо платената сума била в размер на 72,00 лв.

От представеното по делото разпореждане №5104-03-123/06.06.2018г. на ТП НОИ – Варна се установява, че декларацията за трудова злополука, подадена от П. Х. А. на 28.05.2018г., е оставена без разглеждане и производството е било прекратено.

Разпореждането е обжалвано, като с Определение №19/30.12.2019г. по адм.д. №617/2019г. на Адм.С Русе е оставена без разглеждане жалбата на П. А. срещу отказа на Директора на НОИ да издаде акт за трудовата злополука на 11.11.2016г. С определение №3865/12.03.2020г. на ВАС по адм. Д. №1992/20г. определението на Адм-Русе е отменено и делото е върнато за произнасяне по жалбата. С Решение №4/29.12.2020г. на Адм.С –Русе по адм.д. №617/19г. е отменен като незаконен отказа на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в ЦУ на НОИ да извърши административна услуга по заявление №1023-40-137/19.07.2019г. от П. А..

Видно е от приложеното пред настоящата инстанция /в резултат на задължаването на съда/ писмо изх.№1023-40-144/27.05.2021г. от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, че в изпълнение на Решение №4/29.12.2020г. на Адм.-Русе е направено запитване до съответната институция на Финландия чрез структуриран ел. документ СЕД Н001, в резултат на което е постъпил отговор СЕД Н002. Приложени са и двата посочени ел. документа, които са без превод на български език.