Определение № 16274 от 01.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16274 гр. София, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509531 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Я.С., подадена срещу Определение № 20142006 от 04.07.2025 г., постановено по гр. д. 79987/2017г., по описа на Софийски районен съд, ГО 142-и състав, с което искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 13822 от 12.07.2024г. в частта за разноските е частично уважено.

В частната жалба са изложени съображения за необоснованост и неправилност на оспорвания съдебен акт. Твърди се, че не са съобразени минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2007г., като така определеният от първоинстанционния съд размер за осигурената безплатна правна помощ е неправилно изчислен, като освен това претендира и след правилното му изчисляване, да бъде увеличен с дължимия ДДС. На следващо място оспорва изчисленият от РС размер за явяване в съдебни заседания, като отново претендира на същия да бъде начислен ДДС след правилното му определяне. По тези съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер с ДДС.

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна – „Сити Кеш“ ООД не е подала отговор.

Съдът като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разглеждана по същество е частично основателна.

1

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от името на М. Е. Б., чрез адв. Я.С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 226, ал. 1 КЗ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.

С Решение № 20057376 от 13.09.2022 г., постановено по горепосоченото дело, Софийски районен съд уважил предявените искове за сумата от 16 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 10.11.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, като частично е отхвърлил иска за сумата над 16 500 лв. до предявения размер от 20 000 лв.

Осъдил е ответникът да заплати на основание чл. 78, ал. 1 разноските по делото, както и сума в размер на 932.25 лв., представляващи възнаграждение за указана безплатна правна помощ на адв. Я.С., представляващ ищеца.

След запознаване с решението от адв. С.а, както и от ответното дружество са постъпили молби по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното от адв. С. определение СРС е отхвърлил частично молбата, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 932.25 лв. е правилно определено съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС, като не е коментирал искането за допълване на определената сума с размера на дължимия ДДС. Относно искането в молбата за присъждане на сумата от 500 лв. за явяване в 5 открити съдебни заседания, съдът е изменил решението си, като го е допълнил в тази част, определяйки, че дължимият за явяване в заседания размер от 500 лв. следва да бъде намален съобразно уважения размер на иска, като възлиза на 87.50 лв.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в случай че страната не е доволна от постановеното решение в частта му за разноските, следва да поиска в срока за обжалване от съда, който го е постановил, допълнение или изменение на съдебния акт в тази му част. Според чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ и съдействие могат да получат лица с право на издръжка, материално затруднени лица, както и роднини, близки или други адвокати. По ал. 2 се уточнява, че ако в производството насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът, предоставил безплатната помощ, има право на възнаграждение, което съдът определя не пониско от размера, посочен в наредбата по чл. 36, ал. 2, и го присъжда за плащане от ответната страна.

Настоящата инстанция намира, че правилно районният съд е изчислил дължимото минимално адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба № 1/2004 г. /редакция в сила от 23.05.2017 г./ при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 830 лв. + 3% от горницата над 10 000 лв. В настоящият случай това се равнява на 830 лв. + 3% от 10 000 лв., като при уважаване на иска изцяло, дължимото възнаграждение е следвало да бъде 1130 лв. Правилно районният съд е намалил същото съобразно уважения размер от 16 500 лв., възлизащ на 82.5 % от материалния интерес, като така минималното дължимо адвокатско възнаграждение възлиза 2 на 932.25 лв., каквато сума правилно е определена и от районния съд в неговото решение.

На следващо място, що се отнася до претендираното с молбата определяне на възнаграждение за явяване в открити съдебни заседания, дължимо съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 на ВАС, възлизащо на 100 лв. за всяко открито съдебно заседание след второто, по което процесуалният представител е взел участие – правилно районният съд е определил, че по делото са проведени 7 о.с.з., респективно се дължат 100 лв. за участие по 5 открити заседания, като сумата възлиза общо на 500 лв. Първата инстанция е преценила, че следва да намали и размера на така определеното възнаграждение за явяване съобразно частично уважената претенция, за което липсва възражение от страна на частния жалбоподател, но последният правилно е отчел, че погрешно районният съд е изчислил този размер.

Доколкото, както бе посочено по-горе, уважената част на иска възлиза на 82.5 % от предявената, то 82.5% от 500 лв. възлизат на 412.50 лв., които се дължат на адв. С. за осъществяване на процесуално представително чрез участие в открити съдебни заседания. По тези съображения атакуваното определение следва да бъде изменено в тази част, като на адв. С. се присъди освен правилно определеният размер от 932.25 лв., така и сумата от 412.50 лв. за участие в открити съдебни заседания, вместо определената от РС 87.50 лв.

Относно заявената в молбата претенция за начисляване на ДДС върху определените за дължими суми на адв. С., съдът намира следното:

Принципната позиция, която заема настоящият състав, съобразена и с найновата практика на ВКС (Решение № 50079 от 30.01.2024 г. на ВКС по т.д. № 1300/2022 г., II т. о., ГК, Определение № 2600 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д.

No 4236/2022 г., III г. о., ГК,Определение № 50161 от 15.06.2023г. по гр.д № 1537/2022 г. по описа на ВКС, Определение №50093 от 11.05.2023г. по гр.д № 1638/2021 г. по описа на ВКС, ІI г.о., , Определение №50088 от 10.05.2023г. по гр.д № 1445/2021 г. по описа на ВКС, ІV г.о , Определение №50139 от 10.05.2023г. по гр.д № 5156/2021 г. по описа на ВКС, ІV г.о., Определение №50034 от 01.03.2023г. по гр.д № 968/2022 г. по описа на ВКС, ІII г.о, Определение №50035 от 24.02.2023г. по гр.д № 205/2022 г. по описа на ВКС, ІI г.о., Определение №50011 от 23.02.2023г. по гр.д № 2121/2021 г. по описа на ВКС, ІII г.о., Определение №50003 от 09.01.2023г. по гр.д № 3809/2021 г. по описа на ВКС, І г.о), е че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.

Условие за присъждане на такова ДДС обаче е претендиращото данъка лице да е такова, регистрирано по ДДС. В настоящия случай адв. С. не навежда никакви доказателства в тази насока, нито предоставя извлечение от регистър или ДДС номер, под който да може да бъде открит. При липса на доказателства относно това обстоятелство, като съдът не е длъжен да извършва самостоятелна служебна проверка още повече без наличие на 3 достатъчно информация, която да предпостави проверка в регистър, настоящата инстанция намира, че следва да остави без уважение искането за присъждане на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде изменено, като бъде допълнен размерът, присъден на адв. С. за явяване в 5 открити съдебни заседания, като към присъдената му с атакуваното определение сума от 87.50 лв. бъде добавена сумата от 325.00 лв., с което се достига общ размер от 412.50 лв., представляващ 82.5 % от 500 лв. за явяване в 5 открити съдебни заседания.

В настоящото производство страните нямат право на разноски, тъй като в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което чл. 81 ГПК не намира приложение.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20142006/04.07.2025 г., постановено по гр. д. № 79987/2017, по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 с-в в частта, с която молбата по чл. 248 на адв. Я.С. е оставена без уважение за сумата над 87.50 лв. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Гръп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на адв. С., член на САК, сума в размер на още 325.00 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4