Определение № 5088 от 04.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5088 гр. София, 04.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100501485 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.1 и следв. от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№69470/20.06.2023г. от В. Я. Т. , с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д.П., с приложено пълномощно, взискател по изп.дело

№20239240400738 по описа на ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, с която се обжалва обективирано в съобщение изх.№32041/14.06.2023г. постановление в частта, в която е определено взискателя да заплати по сметка на ЧСИ Г.К. по посоченото изпълнително дело разноски за сумата от 989.43 лв. без ДДС, начислени на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съгласно приложена сметка №1000043579 по чл.79 от ГПК. Изложени са съображения за неправилност на постановлението за разноски в обжалваната част. Твърди се, че пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ се дължи само в случаите, когато съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия за събиране на вземането, предмет на изпълнителния лист, а в конкретния случай такива действия не са предприети, в т.ч. не е изпращана и покана за доброволно изпълнение на длъжника. Сочи се, че по изпълнителното дело има постъпила само молба от взискателя на 01.06.2023г., в която е обективирано волеизявление за прекратяване на образуваното изпълнително дело. В тази връзка се твърди, че неправилно ЧСИ Г.К. по посоченото изпълнително дело е изчислил, че взискателят дължи заплащане на разноски на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на сумата от 989.43 лв. без ДДС. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени постановление от 14.06.2023г. за разноски в обжалваната част за сумата от 989.43 лв. без ДДС, начислена на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира присъждане на направени разноски в настоящото производство, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Длъжникът по изпълнителното дело – И.В.Д., с ЕГН **********, не депозира писмено възражение и не взема становище относно подадената жалба.

По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп.дело №20239240400738, дадени на основание чл.436, 1 ал.3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба от взискателя.

Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено следното:

Изпълнително дело №20239240400738 по описа на ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на В. Я. Т. , с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Н.И., с приложено пълномощно, взискател, срещу И.В.Д., с ЕГН **********, длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.09.2022г. по ч.гр.д. №20211110130473 по описа на СРС, Г.О., 68 състав, за събиране на парични вземания. По делото е подадена молба на 01.06.2023г. от взискателя - В. Я. Т., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д.П., с приложено пълномощно, в която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело поради постигнато извънсъдебно споразумение за изпълнение. С постановление от 14.06.2023г. ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, прекратява образуваното изп.дело №20239240400738 на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Със съобщение изх.

№32041/14.06.2023г., адресирано до взискателя, е уведомен за постановлението от 14.06.2023г. за прекратяване на образуваното изп.дело №20239240400738 на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, както и за начислени разноски по изпълнението, представляващи дължими такси по ТТР към ЗЧСИ, които взискателят следва да заплати по сметка на ЧСИ Г.К., като се прилага и сметка №1000043579 по чл.79 от ГПК, от която е видно, че е начислена пропорционална такса на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на сумата от 989.43 лв. без ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав като се съобрази, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от взискателя по изпълнението и с оглед заявения в нея петитум за отмяна на постановление от 14.06.2023г. в частта, в която е определено по изп.дело №20239240400738 взискателят да заплати по сметка на ЧСИ Г.К. разноски за сумата от 989.43 лв. без ДДС, начислени на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съгласно приложена сметка №1000043579 по чл.79 от ГПК, намира, че същата се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

Съображенията за това са следните:

Възможността за обжалване на определени съдебни актове, както и на действия на съдебния изпълнител съществува само и доколкото е призната изрично от закона. В разпоредбата на чл.435, ал.1- ал.5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия. Съгласно ал.1 на цитираната норма (в редакция след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) взискателят може да обжалва: 1/.отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие; 2/.отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 3/.спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Разпоредбата е специална и с императивен характер, касаеща изпълнителното производство, като съдържанието ѝ не подлежи на разширително тълкуване. За разлика от отменения ГПК, който предвиждаше обща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител от страните в изпълнителното производство, новият ГПК изчерпателно изброява кои действия подлежат на обжалване и от кого, като в действащия процесуален закон не е предвидена разширителна възможност за обжалване и на други 2 действия на съдебния изпълнител, с които взискателят счита, че са били евентуално нарушени други негови законови права, извън изрично посочените в нормата на чл.435, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.

В конкретната хипотеза и с оглед заявения петитум в жалбата на взискателя - В.

Я. Т., предмет на обжалване в настоящото производство, е постановление от 14.06.2023г. в частта, в която е определено по изп.дело №20239240400738 взискателят да заплати по сметка на ЧСИ Г.К. разноски за сумата от 989.43 лв. без ДДС, начислени на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съгласно приложена сметка №1000043579 по чл.79 от ГПК, което не е включено в изчерпателно посочените подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител. В случая жалбоподателят не обжалва отказ на съдебния изпълнител да извърши определно посочено изпълнително действие.

В конкретната хипотеза съдът счита, че обжалваното от взискателя постановление от 14.06.2023г. в частта, в която е определено взискателят да заплати по сметка на ЧСИ Г.К. разноски за сумата от 989.43 лв. без ДДС, начислени на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ, е извън кръга на действията, посочени в разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК. Обжалваното постановление не представлява отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие. Това е така, тъй като произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие, защото не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. В настоящото производство, което е по реда на чл.435, ал.1 от ГПК съдът в настоящия състав следва да прецени законосъобразността само на изчерпателно посочените в цитираната норма действия на съдебния изпълнител, към които не попадат действия досежно издаването на постановление от 14.06.2023г. в обжалваната му част. На следващо място следва да се отчете обстоятелството, че в жалбата не са наведени твърдения, които да попадат в ограничения очертан предмет на обжалване пред съд. Ето защо подадената жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено.

Само за пълнота съдът намира да посочи, че законодателят е предвидил изрично възможност за обжалване на разноските по изпълнението само за длъжника съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Такова реципрочно право на взискателя не е предвидено в чл.435, ал.1 от ГПК, като това не рефлектира върху правото му на защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител доколкото същият разполага с друг правен ред на защита, а именно възможността да търси отговорност от съдебния изпълнител за вредите, които са му причинени по реда на ЗЧСИ.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба вх.

№69470/20.06.2023г., подадена от В. Я. Т. , с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д.П., с приложено пълномощно, взискател по изп.дело №20239240400738 по описа на ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, с която се обжалва обективирано в съобщение изх.№32041/14.06.2023г. постановление в частта, в която е определено взискателят да заплати по сметка на ЧСИ Г.К. по посоченото изпълнително дело разноски за сумата от 989.43 лв. без ДДС, начислени на основание т.26 от ТТР 3 към ЗЧСИ, съгласно приложена сметка №1000043579 по чл.79 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №1485/2024г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, съгласно ТР №3 от 12.07.2005г. по тълк. дело №3/2005 год. на ОСГТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4