Решение № 4 от 19.01.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Габрово, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Търговско дело № 20214200900026 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правни основания чл.240 във вр. с чл.86 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 01.11.2012г. между З.Д.М., в качеството му на заемодател и ЕТ Гълъбица М.а - заемател е сключен договор за заем за сумата от 10000лв., по силата на който с няколко отделни банкови превода през периода 28.11.2012г.19.11.2014г. заемодателят предоставил на първия ответник сумата от 5775,25лв. със срок на връщане до 31.12.2018г.

На 02.01.2015г. между същите страни е сключен договор за заем за сумата до 250000лв., по силата на който с няколко отделни банкови превода през периода 03.04.2015г.14.09.2017г. заемодателят предоставил на първия ответник сумата от 232440лв. със срок на връщане до 31.12.2018г.

На 05.01.2018г. между същите страни е сключен договор за заем за сумата 10000лв., по силата на който с няколко отделни банкови превода през периода 23.01.2018г.13.12.2018г. заемодателят предоставил на първия ответник сумата от 6358лв. със срок на връщане до 31.12.2018г.

И по трите договора била уговорена договорна лихва в размер на 2% годишно.

Въпреки настъпилия падеж на задълженията дължимите суми не били заплатени от заемателя.

На 23.04.2021г. между З.М. и ищецът били сключени договори за цесия, по силата на които ищецът придобил всички вземания, произтичащи от посочените договори за заем, както и на други основания произтичащи посочени в договорите за цесия.

На 27.04.2021г. между ищецът и ответника "Криник солар" ЕООД е сключен договор за обезпечаване на чуждо парично задължение, по силата на който втория ответник "Криник солар" ЕООД е встъпил като съдлъжник по дълга на Г.Р.А., упражняваща търговска дейност като ЕТ Гълъбица М.а.

Претендира се да бъдат осъдени солидарно ответниците да заплатят на ищеца 1 следните суми : 51000лв., представляваща сбор от следните вземания: 5775,25лв. - дължима и незаплатена главница по Договор за заем от 01.11.2012г., сключен между З.Д.М. и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК 202250264, 710лв. - начислена договорна лихва по Договор за заем от 01.11.2012г., сключен между З.Д.М. и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК 202250264 за периода о т 01.11.2012г. до 31.12.2018г. ; 37000л в . - част от дължима и незаплатена главница по Договор за заем от 02.01.2015г. сключен между З.Д.М. и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК 202250264, цялата в размер на 232440лвм. 466,75лв. - част от начислена договорна лихва за периода от 02.01.2015г. до 31.12.2018г. по Договор за заем от 02.01.2015г. сключен между З.Д.М. и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК 202250264, цялата в размер на 19000лв.; 6358лв. дължима и незаплатена главница по Договор за заем от 05.01.2018г. сключен между З.Д.М. и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК 202250264 и 690лв. - начислена договорна лихва за периода от 05.01.2018г. до 31.12.2018г. по Договор за заем от 05.01.2018г., сключен между З.Д.М. и ЕТ „ГЪЛЪБИЦА М.А", ЕИК 202250264; при условията на евентуалност ако съдът приеме, че исковете по чл.240 ГПК са неоснователни моли сумите да се присъдят на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като получени без основание, при условията на евентуалност ако съдът приеме и този иск за неоснователен да присъди сумите на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като получени на отпаднало основание.

В с.з. от 22.12.2022г. е допуснато изменение в размера на предявените искове, както следва : главните искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, се считат предявени вместо за сумата от общо 51 000 лева, за сумата от общо 264 973,25 лева, иска за претендираната главница, да се счита предявен за сумата от 244 573,25 лева, а иска за договорни лихви за сумата от 20 400лв.; предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД се счита предявен за сумата от 244 573,25 лева; предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД да се счита предявен за сумата от 244 573,25лв.

Ответникът "Криник солар" ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище по делото, въпреки дадената му възможност да стори това.

Ответникът ЕТ "Гълъбица М.а" оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че претенциите касаят несъществуващи договорни и извъндоговорни отношения, създадени привидно и с цел влошаване на финансовото състояние на търговеца и „източване" на фирмата. Прехвърлител по договорите за цесия е бившият съпруг на Г.М., като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №1854/2018г на БРС. Още към онзи момент, отношенията между тях били силно влошени. Завеждането на делото, както и съставянето на договори за заем и за цесия било последица именно от тези действия, а не касаело реални бизнес отношения. Твърди се, че тези договори за заем били съставени по повод т.д. №127/2019г. по описа на БОС за откриване производство по несъстоятеност на ЕТ. Прави възражение за нищожност на договорите за цесия /както на тези, основани на договор, така и за прехвърляне на вземания от неоснователно обогатяване/. Същите били симулативни, тъй като страните не са целели настъпването на каквито и да било правни последици по тях, вкл. цената била почти равна на „прехвърленото вземане", нямало заплащане на цена, а същото било поставено в зависимост от събиране на сумите от заемателя. Всеки от приложените към иска договори за цесия бил нищожен и поради факта, че същите били без предмет - липсвала ясна индивидуализация на „прехвърлените права".

Предвид липсата на индивидуализация на самото вземане, с договора за цесия вземането не било прехвърлено на ищеца в производството. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следвало че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. В случая нямало валидно извършена цесия, тъй като прехвърлителя не разполагал с нито едно от правата, които били предмет на цесиите - както по договори, така и от отпаднали или липсващи основания. Нещо повече - определеността, респ. Определяемостта на основанието, на което се извършва цесията, респ. на престацията, е изискване за действителност на всяко едно от тези прехвърляния, а такава в приложените към иска 2 договори за цесии - липсва изцяло. В тази връзка индивидуализация липсвала не само в цесията, касаеща вземания по три броя договори, но и вземанията, основани на твърдения за приложение на чл. 55 ЗЗД. В последните бил отразен само и единствено размер и липсващо основание, но как и по какъв начин е възникнало това вземане за прехвърлителя, от договорите изобщо не може да се установи. Във връзка с иска относно договорните отношения твърди, че при липса на индивидуализация на „вземанията", цесиите не прехвърлят валидно никакви права. Същевременно ищецът не разполага с права и вземания, които да са основани на договори за цесия, тъй като и праводателят му не е разполагал с такива по три договора за заем, поради което същия не е могъл да прехвърли в полза на ищеца вземания, каквито не съществуват и договорите за цесия не пораждат вземания в полза на Г. М., доколкото никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Договорите за заем никога и по никакъв повод не били съставяни във връзка с дейността на ЕТ. Касаело се до внесени суми в полза на Г. М., които на практика са й били предоставени безвъзмездно, а друга част била за нуждите на микросметка, обслужваща собственото на Г.М. дружество - „Габи 1986" ЕООД, през личната й сметка. Трета част били внасяни по фирмените сметки от З.М. като пълномощник на ЕТ или средства, които М. му била предавала на ръка, но които са били на фирмите й. М. никога и по никакъв повод не притежавал средства в размерите, посочени в договорите и в исковата молба. Поради това той не могъл да ги предостави на ЕТ и то като заем. Внесените по сметките суми като захранване на сметка и/или оборотни средства били с оглед даденото на М. право въз основа на пълномощно, да борави със сметките и с паричните средства на самия ЕТ и на ЕООД, като внася и тегли средства от и за тях, а не са във връзка със съществуващи заемни правоотношения. Липсвало счетоводно отразяване на заемите. Същевременно - 3. М. не бил декларирал наличие на заеми, каквото задължение имал по ЗДДФЛ.

Възразява, че договорите за заем са нищожни, поради протИ.речие с добрите нрави същите били съставени от З.М. в нарушение на принципите на добросъвестност и справедлИ.ст в гражданските и търговски отношения. При условията на евентуалност прави възражение за нищожност на договорите поради липса на съгласие. При условията на евентуалност, възразява, че договорите са нищожно като привидни, като съставени само и единствено с цел умишлено въвеждане във фалит на ЕТ. В случай, че съдът не приеме, че договорите са нищожни прави възражение, че е налице относителна недействителност на същите, като сключени без представителна власт на лицето З.М.. при условията на евентуалност прави възражение, че договорите са сключени във вреда на ЕТ.

Твърди, че процесните договори са с невярно съдържание, същите били антидатирани и съставени за нуждите на производство по несъстоятелност, нямали достоверна дата и съдържание, поради което не можели да ангажират търговеца. Договорите не били осчетоводявани от ЕТ и не били декларирани от заемодателя. Липсвало искане от заемателя да предоставяне на суми в заем. По нито един от договорите, в посочените в тях срокове и сметки не били правени преводи на заемни суми. Налице било разминаване между сумите в цифри и думи в договора от 01.11.2012г., а договорът от 05.01.2018г. предвиждам внасяне на суми в срок предхождащ сключването му. Неоснователно било твърдението, че сумите по договор били постъпили по посочените в тях банкови сметки. Прави възражение за погасяване на претендираните суми поради давност.

Твърди, че договора за обезпечаване на задължението от страна на втория ответник не можел да обвърже ЕТ, доколкото ЕТ не признавал задължението си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че на 01.11.2012г. между З.Д.М., в качеството му на заемодател и ЕТ Гълъбица М.а - заемателя, чрез пълномощника З.М. е сключен договор за заем за сумата от 10000лв. , предназначена за осигуряване на оборотни средства във връзка с търговската дейност на ЕТ. Срокът за връщане на заетата сума е до 31.12.2015г., като в чл.1 ал.3 и ал.4 от договора е посочено, че сумата ще се усвоява наведнъж или на траншове при поискване от страна на заемополучателя, и ще бъде 3 предоставена по банкова сметка в Сосиете женерал банк АД, с титуляр ЕТ Гълъбица М.а.

Уговорена е лихва върху заетата сума в размерна 2% годишно

На 02.01.2015г. между същите страни е сключен договор за заем за сумата до 250000лв. , предназначена за осигуряване на оборотни средства във връзка с търговската дейност на ЕТ. Срокът за връщане на заетата сума е до 31.12.2016г., като в чл.1 ал.3 и ал.4 от договора е посочено, че сумата ще се усвоява наведнъж или на траншове при поискване от страна на заемополучателя, и ще бъде предоставена по банкова сметка в Сосиете женерал банк АД, с титуляр ЕТ Гълъбица М.а и по банкова сметка в ЦКБ АД, с титуляр Г.М. Уговорена е лихва върху заетата сума в размерна 2% годишно На 05.01.2018г. между посочените по-горе страни е сключен нов договор за заем за сумата 10000лв., предназначена за осигуряване на оборотни средства във връзка с търговската дейност на ЕТ. Срокът за връщане на заетата сума е до 15.12.2017г., като в чл.1 ал.3 и ал.4 от договора е посочено, че сумата ще се усвоява наведнъж или на траншове при поискване от страна на заемополучателя, и ще бъде предоставена по банкова сметка в ПИБ АД, с титуляр ЕТ Гълъбица М.а. Уговорена е лихва върху заетата сума в размерна 2% годишно