Решение № 6609 от 14.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6609 гр. * 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110108390 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

14.04.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

ІII ГО, сто петдесет и пети

На тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар *

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 8392 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗАД “*” АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. * район „**“, ул. ”** № 2, представлявано от изпълнителните директори ** против ЗАД “ОЗК-**“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. * ул. „*“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори * К. Д..

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по която било образувано гр.д. № 26766/2023 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Твърди, че на 21.12.2018 г., в гр. * на бул. „*“ било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „*“, с рег. № *, и лек автомобил „*“, с рег. № *, в резултат на което били причинени вреди на лек автомобил „*“. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 21.12.2018 г. Ищецът твърди, че към момента на ПТП-то по отношение на лек автомобил „*“, с рег. № *, имало сключен договор за застраховка „* с полица № 0306Х0421546 с период на застрахователно покритие от 06.10.2018 г. до 05.10.2019 г., а по отношение на лек автомобил „*“, с рег. № *, имало валидна застраховка „*“ при ответника. При ищеца била образувана преписка по щета № *, по която ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 2 526,57 лв. С изплащането на обезщетението ЗАД “*” АД встъпило в правата на застрахования собственик и предявило претенция си срещу ответника за заплащане на обезщетение в размер на 2 541,57 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Излага твърдения за отправена покана към ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, като ответникът отказал изплащане на сумата и изпаднал в забава. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ЗАД “ОЗК-**“ АД дължи на ЗАД “*” АД сумата от 2 541,57 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № *, сумата от 773,75 лв. – лихва за забава за периода от 18.05.2020 г. до 18.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество ЗАД “ОЗК-**“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП-то, както и наличието на виновно поведение от страна на водача лекия автомобил, застрахован при ответника. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва 2 наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредоносния резултат, както и вида и размера на щетите. Оспорва претенцията за лихва за забава, като оспорва и наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „*“. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 412, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 26766/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 11.12.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ЗД „ОЗК **“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „*” АД сумата от 2 541,57 лв. – главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № *, сумата от 773,75 лв. – лихва за забава за периода от 18.05.2020 г. до 18.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 116,31 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 66,31 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят ЗАД „*” АД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

От приетия като доказателство заверен препис от двустранен констатиран протокол за ПТП от 21.12.2018 г., се установява, че на 21.12.2018 г. в гр. * на бул. „*“, на спирка „*“ е било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „*“, с рег. № *, управляван от собственика С. П., и лек автомобил „*“, с рег. № *, управляван от собственика К. К., при което били причинени вреди.

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от комбинирана застрахователна полица № 0306Х0421546 от 03.10.2018 г., е видно, че между „СТС комфорт“ ЕООД, в качеството му на собственик на лек автомобил „*“, с рег. № *, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” и „Злополука“ със срок на покритие от 06.10.2018 г. до 05.10.2019 г.

От представената и приета като доказателство по делото справка от * е видно, че по отношение на лек автомобил с рег. № *, е имало сключена задължителна застраховка „*“ при ответника, с период на покритие от 24.11.2018 г. до 23.11.2019 г.

3

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗАД „*” АД е била образувана преписка по щета № *, по повод постъпило уведомление, по която щета на 14.01.2019 г. застрахователят е определил обезщетение в размер на 2 526,57 лв., от която е прихваната сумата от 1 377 лв., а сумата от 1 149,57 лв. е била платена на увреденото лице на 17.01.2019 г.

От представената и приета по делото покана е видно, че на 20.07.2019 г. ищецът е поканил ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № щета № * в размер на 2 541,57 лв., с включени ликвидационните разноски в размер на 15 лв.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек автомобил „*“, с рег. № *, при ремонт с нови части без начислен ДДС е 3 558,71 лв., с удържане на подобряваната стойност резервни части от 1 048,01 лв., като дължимата сума след удържането възлиза на 2 510,70 лв.

От разпита на свидетеля К. се установява, че произшествието се е случило преди време. След предявяване на протокола за ПТП свидетелят установява, че е излизал от метанстанция и при излизането го ударил джип, който идвал от бул. „М.“, имало колона коли.

Свидетелят също така сочи, че се е подписал, че е виновен. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля като кореспондиращи на събраните по делото доказателства.

От разпита на свидетеля П. се установява, че същият е управлявал лек автомобил „*“.

След предявяване на протокола за ПТП свидетелят установява, че подписът за водач „А“ е негов, като е претърпял ПТП. Също така установява, че таксиметров шофьор е излизал от метанстанция и го ударил странично, като вредите му били възстановени. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля като кореспондиращи на събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „* да претендира платеното от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „*”. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество 4 и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка „*. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което са нанесени щети на лек автомобил „*“, с рег. № *. На основание сключения договор за застраховка „* и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е определило застрахователно обезщетение в размер на 2 541,57 лв., с включени ликвидационните разноски в размер на 15 лв., като след извършено прихващане на сумата от 1 377 лв., а сумата от 1 149,57 лв. е била платена на увреденото лице на 17.01.2019 г. Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „*” на прекия причинител на вредите.

Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „*” на причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил „*“, с рег. № *. По делото е безспорно установено, че вината за настъпилите вреди са действията на водача на последния автомобил, потвърдено и от същия в открито съдебно заседание. По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те възлизат на 3 558,71 лв. без ДДС, видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, съгласно чл.