Решение № 340 от 02.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2520/2024
- Вид
- Решение № 340
- Подписан
- 02.02.2026
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 340 гр. Варна, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110102520 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК, образувано въз основа на констатирана очевидна фактическа грешка от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 2051/2025г. по повод подадена въззивна жалба с вх. № 54954/19.06.2025г. от Ж. Б. В. срещу постановеното по гр.д. № 2520/2024г. по описа на Варненски районен съд, 49-ти състав решение № 1596/08.05.2025г.
Съгласно посочените в Определение № 285/19.01.2026г. задължителни указания на въззивната инстанция при извършената проверка по редовността на въззивното производство съдът е констатирал, че при разглеждането на предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗС първоинстанционният съд е приел в мотивите осъдителната претенция за частично доказана по размер, поради което същата е уважена само за сумата от 958,33 лв., а за разликата над нея до пълния размер от 2180 лв. искът е следвало да се отхвърли. По отношение на същата претенция в частта, касаеща осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 600 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на предаване на владението, съдът е приел, че същата касае бъдещи вземания, поради което е процесуално недопустима. Същевременно в трета част от диспозитива на решението първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 958,33 лв., както и за заплащане на сумата от 600 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на предаване на владението. В диспозитива на решението обаче липсва отхвърлителна част за разликата над уважената част до пълния размер от 2180 лв., а в четвъртата част от диспозитива на решение е обективирана изразената вола на съда за прекратяване на иска, в частта за заплащане на сумата от 600 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на предаване на владението.
Съобразно дадените задължителни разяснения в т. 2а от ТР № 4/2014г.
1 по тълк. д. №1/2014г., ОСГК, въззивният съд е посочил, че посоченият пропуск да отхвърли частично иска, както и констатираното едновременно уважаване и прекратяване на иска, в частта за бъдещи вземания, съставлява очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК и компетентен да стори това е първоинстанционният съд.
Съгласно чл. 247 от ГПК искането за допускане на очевидна фактическа грешка може да бъде направено от всяка от страните по делото или по почин на съда, като това искане не е ограничено във времето и е без значение дали същото се прави преди или след влизане в сила на решението, чиято поправка се иска. По съществото си очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Допусната очевидна фактическа грешка налага нейната поправка по реда на чл. 247 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение № 1596/08.05.2025г., постановено по гр.д. № 2520/2024 г. по описа на ВРС, 49 с-в, като ВМЕСТО текста на посочения диспозитив:
„ОСЪЖДА Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес: с Близнаци /Горен Близнак/, общ. Аврен, ул. „Христо Ботев“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 406, вх.
24, ет. 4, ап. 37, сумата от 958,33 лв. /двеста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на процесиите имоти за времето от 06.11.2023 г. /връчване на нотариалната покана/ до депозиране на исковата молба в деловодството на съда /29.02.2024 г./, както и да й заплаща сумата от 600 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на предаване на владението., на основание чл. 59 ЗЗД.“,
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес: с Близнаци /Горен Близнак/, общ. Аврен, ул. „Христо Ботев“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 406, вх.
24, ет. 4, ап. 37, сумата от 958,33 лв. /двеста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на процесиите имоти за времето от 06.11.2023 г. /връчване на нотариалната покана/ до депозиране на исковата молба в деловодството на съда /29.02.2024 г./, на основание чл. 59 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над сумата от 958.33 лв. до пълния размер от 2180.00 лв.
РЕШЕНИЕТО съставлява неразделна част от Решение № 1596 от 08.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2520/2024 г. по описа на ВРС, 49 с-в и подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от 2 съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3