Решение № 1837 от 22.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1837 гр. Русе, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20234520102319 по описа за 2023 година

Адв.М. Х. – пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД заявява, че на 17.06.2020г.

„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сключило с М. Р. М. Договор за потребителски паричен кредит №4179131, по силата на който предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 390.43 лева, който следвало да бъде погасен чрез ежемесечни погасителни вноски, първата с падеж 07.07.2020г., а последната – 07.01.2022г. Страните договорили 20 % годишна лихва и 20% - ГПР. Кредиторът предоставил на ответника заемната сума, но последният не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта.

На 19.04.2022г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си, основани на договора, ведно с привилегиите и обезпеченията. В изпълнение императивната разпоредба на чл.99 ЗЗД, на 21.06.2022г. до длъжникът били изпратени уведомления за цесията, които се върнали като недоставени.

За събиране на вземането си, ищцовото дружество входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и на се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение №426/06.02.2023г., издадена по ЧГД №768/2023г. по описа на РРС срещу М. Р. М. за сумите, дължими по Договор за потребителски паричен кредит №4179131/17.06.2020г. В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение.

Предвид дадените от заповедния съд указания, адв.М. Х. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. Р. М., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“С.г.“№...., ет.....дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“№4-6 сумите: 390.43 лева – главница дължима по Договор за потребителски 1 паричен кредит №4179131/17.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2022г. до окончателното й изплащане и 114.05 лева – договорна лихва за периода 17.06.2020г. – 07.01.2022г.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Р. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Счита, че цесията не е съобщена умишлено, като уведомлението е изпратено на предходен адрес. В тази връзка сочи, че на 03.02.2022г. уведомил кредитора за промяна адреса за кореспонденция.

Намира за нищожен процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие с императивната норма на чл.10, ал.1 ЗПК. Поддържа, че предвид недействителността на контракта приложение намира разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която кредитополучателят дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи. Пояснява, че е заплатил 14 погасителни вноски, в общ размер 298.47 лева и тъй като следва да възстанови единствено главницата приема, че задължението му възлиза на 91.96 лева.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 17.06.2020г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. Р. М. е сключен Договор за потребителски паричен кредит №4179131/17.06.2020г, по силата на който кредитната институция предоставила на ответника в заем 390.43 лева.

Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на обща стойност 475.65 лева (формирано от главница и лихви) на 19 месечни вноски, в срокове и при условия, визирани в контракта.

От приложеното към отговора на исковата молба банково удостоверение е видно, че в периода 17.06.2020г. – 09.05.2022г. кредитополучателят е заплатил погасителни вноски на обща стойност 298.47 лева.

Въз основа договор от 19.04.2022г. вземането на кредитора е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощило ищцовото дружество да съобщи по законоустановения ред на длъжниците за сключената цесия, да извърши всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното им уведомяване по вземанията, предмет на договора. Ищецът изпратил уведомления до ответника, на посочения от последния адрес, но същите се върнали като непотърсени.

За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №426/06.02.2023г., издадена по ЧГД №768/2023г. по описа на РРС срещу М. Р. М., ЕГН ********** за сумите: 390.43 лева – главница дължима п о Договор за потребителски паричен кредит №4179131/17.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2022г. до окончателното й изплащане; 114.05 лева – договорна лихва за периода 17.06.2020г. – 07.01.2022г. ; 25 лева – заплатена държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение възнаграждение.

2

Предвид постъпилото възражение, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, всестранно и обективно. След извършена проверка в счетоводството на кредитора вещото лице констатирало, че с Договор за потребителски паричен кредит №4179131/17.06.2020г. е реструктуриран дългът по стоков кредит №4036211/19.01.2020г. сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в размер 390.43 лева. Внесените суми за погасяване на процесния кредит били на обща стойност 37.52 лева. Длъжникът преустановил плащания по кредита след 14.12.2020г. Размерът на непогасените задължения възлизал на 513.40 лева, от които: 390.43 лева – просрочена главница; 90.02 лева – просрочена договорна лихва за периода 07.12.2020г. – 06.10.2022г.; 32.95 лева – обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 08.01.2021г. – 04.02.2021г. и от 08.10.2021г. до 05.02.2023г. Експертът е изчислил, че ако всички плащания бъдат отнесени за погасяване на главницата, то дължимия за нея остатък е на стойност 352.91 лева.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите:

390.43 лева – главница дължима по Договор за потребителски паричен кредит №4179131/17.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2022г. до окончателното й изплащане и 114.05 лева – договорна лихва за периода 17.06.2020г. – 07.01.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №426/06.02.2023г., издадена по ЧГД №768/2023г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №768/2023г. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Основателността на претенцията се обуславя от осъществен фактически състав, включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за банков кредит сключен на 17.06.2020г., елемент от съдържанието на което е задължение за връщане на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение задължението 3 на първия кредитор да предостави временно и възмездно паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи точно изпълнение.

Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. Р. М. е сключен договор за банков кредит, включващо задължение на кредитната институция да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я възстанови със съответната възнаградителна лихва. Фактът на изпълнение задължението на ищеца за предоставяне паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на приетата по делото експертиза.

Разпоредбата на чл.13, ал.6 от ОУ указва възможността на кредитора да прехвърли вземането си по договора за кредит на трето лице, като уведоми за това длъжника.

Вземането е цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които е цедирал, между които и процесния договор. Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането. Това налага извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси изпълнение на задълженията по договора за кредит, респективно установяване на вземанията си.

Кредиторът положил достатъчно усилия, за да достигне лично до длъжника уведомление за цедиране на вземането. От приобщените по делото известия за доставяне (лист 19 и лист 20) е видно, че същите са изпратени до посочените от ответника в процесния договор постоянен и настоящ адрес в гр.София, но са се върнали с отбелязване: „непознат“.

При това положение прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.

Съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

На първо място, в договора е визира годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 21.94%, но не са посочени допусканията, използвани при изчисляването му по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници при сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Нарушено е и законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва 4 да бъде отпечатан договора и всички негови елементи. Клаузите не само трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, но и следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит (чл.22 ЗПК).

В случая клаузите на договора са отпечатани с шрифт, който очевидно е по-малък от 12. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК. Използването на шрифт с по-малък размер от законоустановения е в нарушение изискването по чл.10, ал.1 ЗПК и води до недействителност на договора.