Решение № 8100 от 03.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8100

Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА канд № 20267180701596 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Г. Д. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П. П. А., [ЕГН], чрез адв. Н. К., против Решение № 393/02.04.2026 г., постановено по АНД № 3812/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 277/19.05.2025 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на жалбоподателката на основание чл. 178е ЗДвП, за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лв.

Наведени са касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение се свеждат до нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че мястото на паркиране е в имот, който е самостоятелен обект на право на собственост, различен от пътя, и като такъв е отговаря на кумулативните белези на понятието тротоар съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са нарушени изискванията по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, респ. издаденото НП да бъде отменено. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – заместник кмет обществен ред и сигурност при община Пловдив, редовно призован, представлява се от юриск. Г. Р.. В постъпил по делото отговор на касационната жалба са изложени доводи за правилност на решението на РС и за законосъобразност на потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не встъпва в процеса.

Административен съд – Пловдив, след преценка на събрания по делото доказателствен материал и доводите на страните, и съобразно дължимата задължителна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, за което решението е неблагоприятно, по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с жалба, предявена от П. П. А. против Наказателно постановление № 277/19.05.2025 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на жалбоподателката на основание чл. 178е ЗДвП, за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лв.

От фактическа районният съд установил, че на 21.03.2025 г., в 10:10 ч. на тротоар – на площ, попадаща в ПИ с [идентификатор], намиращ се пред административен адрес [населено място], [улица], изградена с положена настилка от бетонови павета и разположена между ограда, ограждаща комплекс, построен в ПИ с [идентификатор] на [улица], и платното за движение – улицата, неопределена площ за паркиране на ППС от собственика на пътя или администрацията, бил паркиран товарен автомобил „Мерцедес“, модел ГЛЦ 220Д 4матик, бял на цвят, с рег. № [рег. номер], собственост на „Аутохаус България“ ЕООД, [ЕИК], с ползвател „Кемпер Ван“ ЕООД, [ЕИК], по такъв начин, че автомобилът пречел на пешеходците да преминат оттам. Автомобилът бил паркиран от жалбоподателката П. П. А..

За така описаното нарушение на място бил съставен фиш № ********** за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП, който бил оспорен и за нарушението бил съставен АУАН № 006681/03.04.2025 г. В АУАН жалбоподателката вписала, че има възражение. По реда и в срока по чл. 44 ЗАНН не били направени писмени възражения. Впоследствие било съставено и оспореното пред РС Наказателно постановление № 277/19.05.2025 г. Административното наказание по чл. 178е ЗДвП е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

Така постановеното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е изградил своите фактически констатации въз основа на обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че на 21.03.2025 г. в 10:10 ч. в [населено място], на [улица], товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] е бил паркиран върху площ, физически обособена от платното за движение чрез бордюр и изградена с бетонови павета. Тази площ е разположена надлъжно на пътя, между оградата на жилищен комплекс и самото платно за движение, като паркираният автомобил е създавал пречка за преминаването на пешеходци. Авторството на деянието е безспорно установено чрез собственоръчно попълнена от жалбоподателката декларация по реда на чл. 188 от Закона за движението по пътищата ЗДвП).

Правилно районният съд е приложил материалния закон. Деянието правилно е подведено под състава на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, който въвежда обща забрана за престой и паркиране върху тротоари в населените места, освен на изрично определените за това места.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, свързано с оспорване на характера на площта. Настоящият състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че за характеристиката на една площ като „тротоар“ е без значение въпросът за собствеността, а определящо е дали същата отговаря на легалната дефиниция по § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, тротоарът е „изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. Процесната площ е физически изградена с бетонови павета и е отделена от платното с бордюр, което я индивидуализира като тротоар. Данните от кадастралната карта, сочещи начин на трайно ползване „за първостепенна улица“, допълнително потвърждават, че площта е част от уличната инфраструктура. Дори да се приеме, че кадастралният статут е друг, това е ирелевантно, тъй като съгласно константната практика на Върховния касационен съд, кадастърът има декларативно, а не правопроменящо действие. Наличието на „скосен бордюр“ за достъп до имот не променя статута на площта, нито я превръща в разрешена зона за паркиране.

Неоснователни са възраженията по касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е изложеното от районния съд в мотивите на съдебния акт във връзка с ясното очертаване на границите на пътното платно, отразено на приложения по делото снимков материал. Допуснатата техническа грешка в обстоятелствената част на НП не се е явила пречка за изясняване на вида на нарушението и за осъществяване правото на защита на лицето, след като същото е упражнило това си право веднага и е узнало за извършеното от него още към датата на съставяне на фиша, който е оспорило. Авторството на деянието е безспорно доказано чрез декларацията по чл. 188 ЗДвП. Тази разпоредба въвежда оборима презумпция за отговорност на собственика/ползвателя, която в случая не е оборена, а напротив – потвърдена е от признанието на дееца в хода на административнонаказателното производство.

При това положение, както е приел РС, правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на оспорващия. По горните съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ вр. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН и превалутирано на основание § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона, съдът определя същото в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXXI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 393/02.04.2026 г., постановено по АНД № 3812/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА П. П. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 8, да заплати на Община Пловдив сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�