Решение № 1598 от 04.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. Пловдив, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330113850 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. В. В., ЕГН **********, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 440 лева - недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда- 03.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 2600 лева, с уговорен ГЛП – 50 % и ГПР – 63 %, платим разсрочено на 10 месечни вноски.

Твърди се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят - ищец дължал неустойка в размер на 2691.69 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка.

Ищецът твърди, че е платил по процесния договор за кредит сумата от 3040 лева.

Сочи, че с влязло в законна сила Решение, постановено по гр.д. № 15411/2024 г. по описа на ПРС, е установено между страните, че договорът за потребителски кредит № *** е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

Предвид недействителността на договора и на основание чл. 23 ЗПК, с оглед изложеното, се моли за присъждане на сумата в размер на 440 лева - платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2025 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава 1 иска. Представя и справка за извършените плащания по процесния договор, за платената над главницата сума в общ размер на 492.70 лева.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Освен това, навежда доводи за злоупотреба с процесуални права, доколкото ищецът е образувал две отделни гр.д., разделяйки установителния и осъдителния иск в две отделни производства, единствено, за да се възложат в тежест на ответника разноски в прекомерен размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 2600 лева; че е начислена неустойка, поради непредставяне на обезпечение в размер на 2691.69 лева; ищецът заплатил на ответника по договора сума в общ размер на 3040 лева; с влязло в законна сила Решение № 2116/02.05.2025 г. по гр.д. № 15411/2024 г. по описа на ПРС, е признато за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № ***, сключен между страните, е недействителен. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 18.11.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит № *** /л.8-13/ се установява, че между страните е подписан Договора за потребителски кредит за сумата от 2600 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 50.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 63.00 %.

Ищецът се е задължил да върне сумата на 3 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 3376.01 лева.

Безспорно установено по делото е и, че по договора за потребителски кредит, „Кредирект“ ЕООД е предоставило на ищцата сумата от 2600 лева.

Страните по делото не спорят, а и от приетото като писмено доказателство – Решение № 2116/02.05.2025 г. по гр.д. № 15411/2024 г. по описа на ПРС /л.5-7/, се установява, че е признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор потребителски кредит № *** е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Страните по делото не спорят, а и от представената от ответника справка за плащания, безспорно се установява, че ищецът е заплатил на ответника, сумата в общ размер на 3092.70 лева по процесния договор.

Следователно по договора е платена над получения кредит сумата в размер на 492.70 лева.

Съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК тя се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане на потребителя.

Доколкото ответникът не твърди, а и не доказва в чиято доказателствена тежест в процеса е да установи наличието на валидно договорно основание – да задържи процесната сума, то следва да се приеме, че същият я дължи в размер на 492.70 лева /3092.70 – 2600/.

2

Доколкото предявения иск за сумата от 440 лева е в рамките на този размер, то същият е основателен и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане – 03.09.2025 г.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Съобразно представените доказателства за плащане са в размер на 50 лева – държавна такса, които следва да присъдят в тежест на ответника.

Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, предвид липсата на доказателства за уговорено и заплатено такова.

Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на Р. В. В., ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на 224.97 евро /двеста двадесет и четири евро и деветдесет и седем цента/, равняваща се на 440 лева - главница, получена без основание по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2025 г., до окончателното й погасяване, както и сумата от 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/, равняваща се на 50 лева - разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгласно чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

IBAN: BG 83 UBBS 81551066378518 – „ОББ“ АД.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3