Решение № 3025 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3025 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100500720 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 13418 от 23.11.2022 г. по гр.д.№ 42325/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 86-ти състав е разрешено на основание чл. 127а ал.2 СК вр с чл. 45 и чл. 76 т. 9 ЗБЛД издаването на паспорт на малолетните деца Щ.Д.Л. П., С.Е.Д./Г. и С.Р.М.К./Г. , както и на същите да напускат пределите на страната и да пътуват в държавите от Европейския съюз, Великобритания, Турция, Сърбия, Северна Македония, Швейцария и Черна гора, със съгласието само на своя баща М. О. П. и придружавани от него, за не повече от 60 дни годишно.

Със същото Решение е разрешено на основание чл. 127а ал.2 СК вр с чл. 45 и чл. 76 т.

9 ЗБЛД издаването на паспорт на малолетните деца Щ.Д.Л. / П., С.Е.Д./Г. и С.Р.М.К./Г., както и на същите да напускат пределите на страната и да пътуват в държавите от Европейския съюз, Великобритания, Турция, Сърбия, Северна Македония, Швейцария и Черна гора със съгласието само на своята майка Р. Г., родена на ******* година, и придружавани от нея, за не повече от 60 дни годишно.

Срещу Решението е постъпила въззивна жалба от М. О. П. чрез процесуалните му представители. Съдебният акт се обжалва в частта, с която е разрешено на децата Щ.Д.Л./П., С.Е.Д./Г., С.Р. М.К./Г. да напускат пределите на Република България със съгласието само на своя баща М. О. П. за броя на дните над 60 годишно, в частта в която е заместено на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД съгласието на бащата за пътувания на децата в държавите от ЕС и извън него в конкретно посочени държави само със съгласието на майката Р. Г. и придружавани от нея за срок не повече от 60 дни годишно, както и за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката. Сочи се, 1 че първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран и се е произнесъл извън направените от страните искания. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което да бъде уважена жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Р. Г., гражданин на ФРГермания, действаща чрез процесуален представител, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Отправя искане за оставяне без уважение на въззивната жалба, а вместо това да бъде уважена насрещната въззивна жалба, депозирана от Р. Г..

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Р. Г. чрез адв. Ж.. Със същата се обжалва горепосоченото първоинстанционно решение, в частта, с която на основание чл. 127а СК вр. с чл. 45 и чл. 76, т.9 от ЗБЛД е разрешено издаването на паспорт на малолетните деца Щ.Д.Л./П., С.Е.Д./Г., С.Р. М.К./Г. и на същите е разрешено да напускат пределите на страната и да пътуват в държавите от Европейския съюз, Великобритания, Турция, Сърбия, Северна Македония, Швейцария и Черна гора, със съгласието само на своя баща М. О. П..

Счита се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като излагат подробни съображения в тази насока. Отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част и за отхвърляне на предявената молба по чл. 127а СК от М. О. П..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивната жалба, депозиран от М. О. П. чрез процесуалните си представители. Поддържа се, че насрещната въззивна жалба е бланкетна, не се съдържат конкретни доводи за неправилност на решението, поради което моли тя да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание в хода по същество пред въззивния съд въззивникът и въззиваем П. чрез процесуалните си представители поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Оспорва насрещната въззивна жалба. Представя писмени бележки, в които са развити подробни съображения, касаещи правилността на решението.

Пред въззивния съд въззивникът и въззиваем Г. чрез процесуалния си представител поддържа насрещната въззивна жалба и моли тя да бъде уважена. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че са родители на децата Щ.Д.Л. / П., С.Р. М.К. / Г. и С.Е.Д./Г., което се установява и от приетите удостоверение за раждане съответно с № 4491140151, № 4491140153 и с № 4491140152 и трите издадени на ******* г. от Столична община район „Лозенец“.

С Решение № 20101110 от 22.08.2023 г. по гр. д. 17453/2021 г. по описа на СРС, 89-ти състав е допусната промяна в собствените имената на децата по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР, както следва от „Щ.Д.Л.“ на „Д.-Л.“; от „ С.Р. М. “ на „С.М.“ и от „С.Е.Д.“ на „С.Е.“.

Със същото решение е допусната промяна в имената на децата по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР чрез добавяне на бащино име „М.ов“ за децата Ш. и С. и „М.ова“ за детето С..

Със същото Решение е допусната промяна във фамилията на децата по реда на чл.

19, ал. 1 ЗГР, както следва: за детето С. от „Г.“ на „П.“, за детето С. от „Г.“ на „П.а-Г.“.

По делото е прието Определение № 20208346 по гр. д. № 11969/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, с което на осн. чл. 323 ГПК са определени привременни мерки до приключване на бракоразводния процес с влязло в сила решение, по силата на които родителските права са предоставени за упражняване на бащата М. П., при когото е определено местоживеенето на трите деца, като е определен конкретен режим на 2 лични отношения с майката въззивника и въззиваем Г..

В хода на първоинстанционното производство в открито съдебно заседание, проведено е разпитана свидетелката С. П., леля на възззивника и въззиваем П.. Съдът, като прецени показанията по реда на чл. 172 ГПК, намира същите за достоверни, тъй като са вътрешно последователни и логични. От тях се установява, че децата проявяват интерес и любопитство към други държави, знаят английски език и искат да пътуват. Свидетелката споделя, че към момента на разпита децата нямат паспорти.

По делото е прието заключение на комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, изготвени от вещите лица д-р Й. и д-р П., което въззивният съд кредитира като обосновано, изготвено от компетентни вещи лица. Експертите са отговорили пълно и точно на поставените въпроси след извършен преглед на освидетелстваните лица и извършване на конкретни психологични и психиатрични тестове, описани в обстоятелствената част на заключението. Даденото експертно мнение не се опровергава от събрания по делото доказателствен материал. От заключението на КСППЕ се установява, че родителите М. П. и Р. Г. не страдат от психично разстройство, проявяването на което би могло да постави в опасност децата или да застраши емоционалното или физическото им състояние. Вещите лица не са установили алкохолна или наркотична зависимост при всек и от родителите, включително и зависимост от лекарства. Според експертното заключение при въззивника Г. е налице дългогодишна употреба на медикамента Трамадол поради лечение на синдром на Зудек, която не е довела до психопатологични прояви и зависимост от посоченото лекарство.

По делото е приета кратка характеристика на лекарствен продукт Трамадол, в която е посочено, че при дългосрочна употреба е възможно да се развие толеранс, психическа или физическа зависимост, поради което приемът трябва да бъде контролиран. Посочени са нежелани лекарствени реакции, като психичните нарушения (към които е включено развитие на зависимост) са редки.

Относно личностовата структура по характер на въззивника Г. експертите посчват, че тя е общителна, с добър комуникативен контрол, повлияваща се от външни обстоятелства, като са установили леко завишени нива на ситуативна и личностна тревожност, неустойчиво емоционално състояние с чести колебания на настроението, които не достигат степента на болестно отклонение

По делото в двете инстанции не са ангажирани други допустими и относими доказателства.

При разглеждането на делото във въззивната инстанция са изслушани родителите по реда на чл. 127а, ал.3 СК.

При изслушването си въззивникът и въззиваем П. заявява, че живее в гр. София, кв.

„Лозенец“, ул. „*******. Твърди, че наскоро е закупил къща в кв. „Малинова долина“, гр.

София, където смята да живее с децата. Посочва, че е собственик на компания, като икономическият му интерес е изцяло в България. Споделя, че опасенията му децата да пътуват извън пределите на Република България, придружавани от майка им, са породени от предходни нейни опити да изведе децата без негово разрешение през 2017 г.. Твърди, че тогава въззивникът Г. е взела паспортите на децата, а след негов сигнал пред съответните полицейски органи паспортите са обявени за изчезнали, съответно са невалидни. Като свое притеснение посочва лабилно състояние на майката поради прием на медикаменти, което според него поставя децата в риск при пътуване, придружавани само от нея. Твърди, че децата не са виждали майка си от 4-5 години.

При изслушването си въззивницата и въззиваем Г. заявява, че към момента на изслушването си живее в гр. София, но няма намерение да остава да живее на територията на Република България. Посочва като най-вероятна държава, в която би живяла, Федерална 3

Република Германия. Заявява, че не желае да дава съгласие бащата да пътува с децата извън Република България, тъй като се притеснява, че той ще промени местоживеенето им в друга държава. Твърди, че бащата няма желание да се установява да живее в Република България.

Споделя, че според нея заявеното притеснение от детето Д. да пътува с нея е логична последица от прекъснатия контакт между децата и майката.

Изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет детето Д. споделя, че не е пътувало извън България през последните шест години. Посочва, че иска да посети Рим, защото учат за него.

Има желание да пътува в Гърция, Турция, Италия с цел да посети забележителности с тях.

Иска да пътува заедно с баща си и брат си и сестра си. Притеснява се да пътува с майка си, защото не знаел къде тя ще го отведе и дали баща му би имал възможност да го намери след това.

Пред районния и въззивния съд са приложени социални доклади от 06.04.2022 г. и 20.09.2023 г., изготвени от ДСП-„Лозенец“, от които се установява, че основни грижи за децата полага бащата въззиваемият П., който през 02.2023 г. е сключил брак с фактическата си съжителка, с която имат едно дете. От докладите се установява, че бащата заедно с децата живее на адрес: в гр. София, кв. „Лозенец”, ул. *******. Съгласно констатациите в социалните доклади децата посещават училище - 134 СУ „Димчо Дебелянов“. Детето С. в свободното си време посещава театрална школа „Артисими“ всяка седмица, където танцува, пее и репетира различни роли, а детето Д. поради диагностицирането му със сколиоза посещава Плувен басейн „Спартак“. В социалните доклади по информация от бащата са залегнали констатации, че между децата и него съществува силна емоционална връзка, а с майка си не са се виждали за дълъг период то време. Последно децата се виждали с майка си м.07.2023 г., когато е дошла и поискала да тръгнат с нея, но те отказали. Съгласно заключителното становището на социалните доклади в интерес на децата е те да имат възможност да опознаят и да посетят нови, непознати места и страни, което ще се отрази благоприятно на познавателното и емоционалното им развитие.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното: