Решение № 8390 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8390 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110153201 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от „АГРОЗЪРНАР“ ЕООД с ЕИК 206304364 против „БИМКО“ ЕООД с ЕИК 010700030, главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 8 234.40 лв., представляваща платен аванс по развален договор за изработка. При условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 8 234.40 лв., представляваща сума получена без основание.

Ищецът твърди, че на 18.05.2022 г. е получил оферта № ***/2021 от „БИМКО“ ЕООД за изработка и пускане в експлоатация на автомобилна електронна везна модел b60000M/B80000M, 18х3 м., шахтова, в с. К., общ. Т..

Сочи, че с приемането на офертата между страните е възникнало договорно правоотношение, въз основа на което ответникът е издал Проформа фактура № ***** от 26.05.2022 г. на стойност 34 310 лв. без ДДС с предвидено авансово плащане от 20% (8 234.40 лв. с ДДС).

Н а 16.06.2022 г. ищецът е заплатил договорения аванс, за което ответникът е издал Фактура № **** от 20.06.2022 г. Въпреки изготвения проект на Договор № *****/2022 г., същият не е бил подписан писмено, но страните са били обвързани от условията на офертата, според които срокът за изпълнение е 10 работни дни след авансовото плащане и успешното предаване на строителните работи с приемо-предавателен протокол.

Ищецът твърди, че е завършил строителната подготовка на площадката през септември 2023 г. но представители на „БИМКО" са одобрили същата едва в началото на 2024 г. Според ищеца ответникът е изпаднал в забава от над 1 две години. На 18.07.2025 г. по електронна поща ответникът е уведомил ищеца за едностранно повишаване на цената и е изпратил нов проект на договор (№ ***/2022/2025 г.). Ищецът е отказал промяната, след което е развалил договора първоначално в телефонен разговор. В условията на евентуалност в случай, че съдът не приеме, че е налице разваляне на договора, то с исковата молба на основание чл. 87 от ЗЗД прави изявление за разваляне на договора. Твърди, че ответникът е потвърдил по имейл на 18.07.2025 г., че ще върне заплатения аванс, но с удръжка от 1 430.00 лв. без ДДС за транспорт.

Сочи, че до момента ответникът не е възстановил никаква сума. Моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума. Претендира разноски.

Ответникът, в срока за отговор по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни. Потвърждава получаването на аванса от 8 234.40 лв., но твърди, че забавата се дължи изцяло на ищеца. Поддържа, че след авансовото плащане е изпратил експерт за оглед и е предоставил типов проект, като дори е закупил специфично оборудване на стойност 3 020.40 лв. за склад, за да подсигури проекта.

Според ответника, ищецът го е уведомил за готовността на площадката едва година и половина след плащането. При извършения оглед са били констартирани отклонения в шахтата и не е бил подписан приемопредавателен протокол за годност. Ответникът твърди, че е дал указания за ремонт и е поискал следващото частично плащане от 30% съгласно офертата, което е условие за доставка на оборудването, но ищецът е поискал отлагане на плащането.

През юли 2025 г. ищецът е поискал продължаване на работата, но отново не е извършил дължимото частично плащане. Ответникът е предложил индексация на цената поради драстичното й повишение в периода от три години, за което твърди, че първоначално е имало съгласие. Поради неизпълнение на задължението за второ плащане, ответникът счита, че ищецът е неизправна страна и няма право да разваля договора.

В случай че искът бъде приет за основателен, ответникът прави възражение за прихващане със сумата от 7 514,40 лв. с ДДС, формирана от:

1 716.00 лв. — транспортни разходи за две посещения на обекта;

978.00 лв. — труд и командировъчни разходи за представител;

1 800.00 лв. — разходи за изготвяне на типовия проект и технически параметри;

3 020.40 лв. — стойност на закупеното електронно оборудване за везната.

С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ГЛАВНИЯ ИСК ПО ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 3 ЗЗД

2

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесната сума на ответника в резултат на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение по сключен договор за проучване за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, както и че основанието за плащане на сумата е отпаднало, тъй като облигационната връзка между страните е развалена.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ. че е налице основание за задържане на получената сума.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 18.05.2022 г. ответникът „БИМКО" ЕООД е изпратил на ищеца „АГРОЗЪРНАР" ЕООД официална оферта № ***/2021 за изработка и монтаж на автомобилна електронна везна. Ищецът е приел офертата за модел В60000М, шахтова, с размери 18х3 м, като между страните е възникнало валидно договорно правоотношение под формата на търговска сделка, сключена чрез конклудентни действия, независимо че изготвеният проект на Договор № 04-31/2022 г. е останал неподписан. Мястото за изграждане и пускане в експлоатация на съоръжението е в с. К., общ. Т., обл. Ямбол, като общата стойност на поръчката съгласно условията на офертата е в размер на 34 310.00 лв. без ДДС, а условията за плащане са: 20% авансово; 30% частично плащане преди доставка на оборудването; 50% окончателно след пускане в експлоатация. Договореният срок за изпълнение е 10 работни дни след авансово и частично плащане и успешно предаване на строителните работи (които са ангажимент на възложителя) с приемо-предавателен протокол.

Безспорно е, че във връзка с приетото предложение ответникът е издал проформа фактура № ***** от 26.05.2022 г., като на 16.06.2022 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника договореното авансово плащане от 20%, възлизащо на сумата от 8 234.40 лв. с включен ДДС. За това плащане ответното дружество е съставило фактура № **** от 20.06.2022 г. Не се спори, че на 18.07.2025 г. чрез електронна поща ответникът е уведомил ищеца за намерението си да удържи сумата от 1 430.00 лв. без ДДС за транспортни разходи от получения аванс.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 136 от ГПК, отчитайки тяхната възможна заинтересованост (св. И. е майка на управителя на ищеца, а св. Стефанов е служител на ответника).

От показанията на свидетелката Ж. И., която е майка на управителя на ищцовото дружество и работи като технически секретар в него, се установява, че преговорите за електронната везна са започнали през 2022 година и е било направено първоначално авансово плащане. Тя посочва, че ангажиментът на ищеца за изграждане на бетонната част е бил изпълнен в края на лятото или началото на есента на 2023 година. Според нейните твърдения представители 3 на ответното дружество са посетили обекта през пролетта на 2024 година, приели са изработеното без никакви забележки и са заявили, че няма нужда от подписване на приемо-предавателен протокол, тъй като всичко било изпълнение коректно. Свидетелката твърди, че ищецът многократно е питал кога ще бъде доставена везната, за да ангажира необходимата подемна техника, но не е получил отговор или уведомление за готовност. Именно поради липсата на сигурност и реални действия от страна на ответника, ищецът не е превел следващата дължима вноска. Установява се още, че през 2025 година ответникът е поискал увеличение на първоначално договорената цена, като е поставил плащането като условие за продължаване на работата.

Поради огромната забава във времето, променената пазарна обстановка и изграждането на подобни съоръжения от конкуренти, везната се е обезсмислила за ищеца и той е решил да се откаже от споразумението.

Свидетелката потвърждава, че след искането за разваляне на договора, ответникът е изпратил имейл, в който е заявил намерение да задържи част от платения аванс за покриване на транспортни разходи по огледите. Накрая тя уточнява, че на обекта е имало осигурено електрическо захранване чрез агрегат.

От показанията на свидетеля Б.Ст., който работи като ръководител обособено производство в ответното дружество, се установява, че той лично е посещавал обекта както за първоначалния избор на място, така и за последващото приемане на строителните работи. Той посочва, че самата бетонна шахта е била изградена добре и в допустимите норми, но са били налице съществени пречки за монтажа на съоръжението. Свидетелят категорично заявява, че около шахтата не е бил направен необходимият обратен засип, което е довело до разлика в нивата от около тридесет сантиметра. Тази денивелация и липсата на бетонирана площ са правели невъзможно и опасно преминаването на тежкотоварен кран и мотокар, натоварен с дванадесет тона еталонни теглилки за калибриране на везната.

Установява се също, че на обекта не е имало осигурено електрическо захранване от мрежата, което е било абсолютно необходимо за извършването на тежки заваръчни дейности с трифазен електрожен в продължение на около седмица. Поради тези констатирани недовършени работи свидетелят не е подписал констативен протокол за приемане на площадката. От показанията му става ясно още, че ответното дружество никога не е било уведомено от ищеца за отстраняването на тези пречки. Наред с техническите детайли, свидетелят установява, че стриктната фирмена политика на ответника изисква второто плащане по договора задължително да предхожда физическата доставка и монтажа на везната, като без това плащане работата не може да стартира.

Показанията на св. Стефанов се подкрепят от факта, че между страните никога не е съставен предвиденият в офертата двустранен приемопредавателен протокол за предаване на строителните работи. Твърдението на св. И., че представителите на ответника казали, че „няма нужда от протокол, защото всичко е перфектно“, съдът намира за житейски и търговски нелогично, предвид строгите изисквания за монтаж на 60-тонна везна и 4 изричната клауза в офертата.

Още по-съществено за спора е изричното признание на св. И., с което посочва, че: "Не сме правили последващо плащане, защото нямахме сигурност". Съгласно договора, доставката на оборудването и същинският монтаж са поставени в зависимост от две кумулативни условия: завършена площадка и заплащане на 30% втора вноска.

Следователно, правоизключващото възражение на ответника е основателно: ответникът „БИМКО“ ЕООД е упражнил правомерно възражение за неизпълнен договор (чл. 90, ал. 1 ЗЗД) – той не е бил длъжен да достави везната, докато ищецът не изплати предвидените 30% и не подготви изцяло терена. От това следва правният извод, че не ответникът, а ищецът е бил в забава.

Въпреки изложеното съгласно трайната и задължителна практика на Върховния касационен съд (напр. т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. практика – решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г.,ІІ т.о., решение № 231 от 25.03.2010 г. по т.д. № 226/2009 г., ІІ т.о. решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г., ІІ т.о. решение № 257 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 508/2009 г., І г.о., решение № 63 от 21.06.2013 г. по т.д. № 1133/2011 г., І т.о., решение № 35 от 06.03.2013 г. по т.д. № 74/2012 г., ІІ т.о. и др.), правото да развали двустранен договор по реда на чл.