Решение № 2257 от 07.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4628/2025
- Вид
- Решение № 2257
- Подписан
- 07.06.2026
- В сила
- 18.07.2026
- Състав
- Даниела Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 138, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
РЕШЕНИЕ
№ 2257 гр. Варна, 07.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Мариана Д. Д.а като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110104628 по описа за 2025 година
Ищцата С. К. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. В., ул. „А. М. П." ***, ет.
***, ап. *** чрез адв. Е. Д., АК - Варна, личен номер ***, съд. адрес: гр. В., ул. Н. Б. No ***, ет. ***, офис *** е предявила осъдителен иск срещу ответника Д. М. Д., ЕГН: **********, гр. В., ж.к. „В. В." бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** с правно основание: 146, ал. 1 ЗЗД; чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 4175 лева, представляваща стойността на погасените от нея в качеството й на поръчител, последни 11 вноски по задължение на Д. М. Д. по договор за банков кредит с „Б. Д." ЕАД от 10.04.2007 г., (впоследствие придобито от „ОТП Ф. Б." ЕАД) и иск за осъждане на ответника да й заплати сумата 1567.76 лева представляваща мораторна лихва за периода 09.04.2022 г. - 09.04.2025 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законна лихва върху главницата 4175 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията в молбата са, че на 10.04.2007 г. ответникът Д. М. Д. сключил с „Б. Д." ЕАД договор за кредит за текущо потребление за сума в размер 18 500 лв., със срок на издължаване 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване. За обезпечаване изпълнението на договора за кредит, на същата дата доверителката ми и Й. В. К. сключили с банката договор за поръчителство, с който се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по горепосочения договор за кредит.
Първоначално ответникът изплащал задълженията си редовно, съобразно погасителния план. Впоследствие обаче, заминал да работи в чужбина и започнал да забавя плащанията, а в един момент спрял напълно да обслужва кредита. Предвид неизпълнението на задълженията от страна на ответника, срещу него и поръчителите били издадени Заповед за изпълнение от 22.05.2013 г. и изпълнителен лист от същата дата по ЧГД № 7185/2013 г. по 1 описа на Районен съд - Варна, по силата на които същите били осъдени да заплатят сумата от 12 987.45 лв. - главница; законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 21.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 053.12 лв. - редовна лихва за периода от 05.11.2012 г. до 21.05.2013 г.; 280.96 лв. - санкционна лихва от 04.03.2013 г. до 21.05.2013 г.; 60 лв. - неплатена заемна такса; 821.66 лв. - съдебно деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ЧГД № 7185/2013г.
За събиране на горепосочените суми „Б. Д." ЕАД образувала изп. дело. № 298/2013 г. по описа на ЧСИ Н. Д., per. № *** на КЧСИ, с район на действие Варненски окръжен съд срещу ответника и поръчителите (Д. М. Д., Й. В. К. и С. К. М.). С Договор за покупкопродажба на вземания от 06.11.2013 г. „ОТП Ф. Б." ЕАД придобило от „Б. Д." ЕАД вземанията й (в тяхната цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително изтеклите лихви) срещу Д. М. Д., като кредитополучател и Й.
В. К. и С. К. М. - като поръчители.
Тъй като в рамките на образуваното изпълнително дело нито длъжникът, нито другия поръчител погасявали вноски по дълга, след като получила покана за доброволно изпълнение за изплащане на дълга по горепосоченото изпълнително дело, с цел да осуети принудително изпълнение върху имуществото, ищцата е сключила на 10.08.2016 г. споразумение с „ОТП Ф. Б." ЕАД, с краен срок за издължаване 10.04.2021 г., с което се задължила да изплати 56 вноски от по 350 лв. по сметка на „ОТП Ф. Б." и една изравнителна вноска от 34.70 лв.
С операционни/вносни бележки №№ 19/10.04.2020 г., 9/08.05.2020 г., 8/09.06.2020 г., 18/09.07.2020 г., 30/10.08.2020 г., 21/10.09.2020 г., 35/08.10.2020 г., 40/10.11.2020 г., 18/09.12.2020 г., 28/08.01.2021 г., 15/09.02.2021 г. и 12/09.03.2021 г. ищцата е платила изцяло със собствени средства последните 11 вноски, дължими на „ОТП Ф. Б." ЕАД в общ размер 4175 лв.
С Постановление от 04.11.2021 г. ЧСИ Н. Д. по молба с вх. № 2849/18.03.2021 г. на „ОТП Ф. Б." ЕАД прекратила изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ТПК.
Ищцата уведомила ответника за заплатените от нея суми, предоставила му препис от постановлението за прекратяване на изпълнителното дело и го поканила да й възстанови платената от нея сума в в общ размер 4175 лв. Плащане от негова страна и до момента не е постъпило.
Предвид изложеното ищцата С. К. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. В., ул.
„А. М. П." ***, ет. ***, ап. *** релевира, че за нея е налице правен интерес да предяви иск с пр. осн. чл. 146, ал.1 ЗЗД и иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника Д. М. Д., ЕГН:
**********, гр. В., ж.к. „В. В." бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** да й заплати сумата 4175 лева, представляваща стойността на погасените от нея в качеството й на поръчител, последни 11 вноски по задължение на Д. М. Д. по договор за банков кредит с „Б. Д." ЕАД от 10.04.2007 г., (впоследствие придобито от „ОТП Ф. Б." ЕАД) и иск за осъждане на ответника да й заплати сумата 1567.76 лева представляваща мораторна лихва за периода 09.04.2022 г. 09.04.2025 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законна лихва върху главницата 2
4175 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата претендира и заплащане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. В същия заявява, че не оспорва твърденията в молбата, че е сключил процесния договор за кредит, по който ищцата се е задължила като поръчител. Не оспорва, че е усвоил кредита и заявява, че е имал затруднения в изплащането му. Работил е в Малта и от там е изпращал средства на ищцата, с които да погасява кредита. Сумите е изпращал чрез У. Ю., но не пази документи за извършените плащания. Счита, че е възможно с ищцата да постигнат споразумение и моли за спиране на производството.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 10.04.2007 г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД, като кредитор, и Д. М. Д., като кредитополучател, по силата на който на последния е предоставена сумата от 18 500 лв. за срок от 36 месеца. Към същия е сключен Договор за поръчителство от 10.04.2007 г. между С. К. М. /поръчител № 1/ и Й. В.
К. /поръчител № 2/ от една страна, и двамата като поръчители, и „Б. Д.“ ЕАД от друга, като кредитор, с оглед обезпечаване изпълнение на поетото от кредитополучателя задължение по Договора за кредит.
Представен е погасителен план към Договора за кредит от 10.04.2007 г., видно от който възстановяването на заетата сума е разсрочено на 96 вноски, включващи главница на обща стойност от 18 500 лв., възнаградителна лихва от 8 751,94 лв. и такси от 270 лв. Заедно с него са приложени и Условия на програма „Д. Партньори“, Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от 04.04.2002 г., както и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, ведно с информация по чл. 19, ал. 1 от Закон за защита на личните данни.
Представено е Споразумение от 10.08.2016 г. между „ОТП Ф. Б.“ ЕАД – кредитор и С. К. М. – длъжник, с чл. 1(1) от което е уговорено задължението на последната да плаща изпратените от Д. М. Д. средства за месечно погасяване на дълга към кредитора, заедно със съответните дължими лихви, както следва: 56 вноски от 350 лв. и 1 изравнителна вноска от 34,70 лв. Посочено е в съглашението, че същото е сключено с оглед придобитото от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 06.11.2013 г. вземане на „Б. Д.“ ЕАД срещу Д. М. Д. /кредитополучател/, и Й. В. К. и С. К. М. /поръчители/ по Договор за текущо потребление от 10.04.2007 г. и Договор за поръчителство към него.
Предвидено е с подписването на споразумението длъжникът да се счита за уведомен за извършената цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, както и за предсрочната изискуемост на дълга по чл. 147 от ЗЗД. Към споразумението е представен и погасителен план, съдържащ падежите на всяка една от уговорените месечни вноски.
3
По делото са приложени операционни бележки за извършвани в периода от 10.04.2020 г. до 09.03.2021 г. плащания на обща стойност от 4 175 лв. от С. М. в полза на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, с посочено основание „Д. М. Д. изд *** ЕГН **********“.
Видно от Постановление от 04.11.2021 г. на ЧСИ Н. Д., рег. № ***, изпълнителното производство по изп. д. № *** е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК спрямо длъжниците Д. М. Д., С. К. М. и Й. В. К., т.е. по писмено искане на взискателя.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Договорът за поръчителство по смисъла на чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е облигационна връзка между поръчител и кредитор, по силата на която поръчителят се задължава да обезпечи кредитора, като изпълни обезпеченото задължение вместо длъжника, ако последният не го изпълни. Следователно, поръчителството като вид лично обезпечение има акцесорен характер, като представлява функция на друг главен дълг - този на главният длъжник към кредитора.
В случай, че поръчителят изпълни задължението на главния длъжник, той придобива вземане срещу длъжника – така чл. 143, ал. 1 от ЗЗД. Това вземане е регресно и е проявление на общия принцип в гражданското право, забраняващ неоснователното обогатяване. Правата на поръчителя, който е погасил задължението на главния длъжник, се уреждат от института на законната суброгация. Съгласно основния принцип, заложен в чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва по право в правата, които кредиторът има срещу длъжника.
За да възникне правото на суброгация, е необходимо поръчителят да е изпълнил съществуващо и изискуемо чуждо задължение, като е имал правен интерес от това.
Правният интерес се предполага, тъй като поръчителят отговаря солидарно с длъжника и е застрашен от принудително изпълнение. В тази връзка, за да се ангажира отговорността на длъжника спрямо платилия поръчител е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки, а именно: валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчителство; поръчителят да е изпълнил едно свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, т.е. да е погасил дълга на главния длъжник; поръчителят да е уведомил главния длъжник за изпълнението или че срещу него е предявен иск за изпълнение. Във връзка с последното обаче следва да бъде разяснено, че неуведомяването на длъжника за предявената претенция не погасява регресните права на поръчителя, а единствено води до непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника, като последният запазва възраженията си срещу кредитора и може да ги противопостави на платилия поръчител.
Установява се по делото, а и се признава от ответника с отговора на исковата молба, че същият е страна /като кредитополучател/ по Договор за кредит за текущо потребление от 10.04.2007 г., сключен с „Б. Д.“ ЕАД, по силата на който на страната е предоставена сумата от 18 500 лв., последната усвоена от заемателя, при съобразяване с твърдението му в този смисъл. За обезпечение на кредита в полза на банката е учредено поръчителство от ищцата и трето лице – Й. К., видно от представения на л. 9 Договор за поръчителство от 10.04.2007 4 г. С последния поръчителите, в т.ч. ищцата, са се задължили да отговорят пред кредитора солидарно с кредитополучателя на задълженията му по Договора за кредит.
Видно от приложеното по делото Споразумение от 10.08.2016 г., сключено между „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, в качеството му на цесионер във връзка с извършеното прехвърляне на вземания от 06.11.2013 г., включващо и вземането на „Б. Д.“ ЕАД срещу Д. Д., като главен длъжник, респ. С. М. и Й. К., като поръчители, за което ищцата не оспорва, че е уведомена с подписване на съглашението, същата е поела задължението за изплащане на остатъка от дължимите от Д. главница и лихви, за които е образувано изп. д. № 298/2013 г. по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № ***. Не се оспорва от ответника, че ищцата е погасявала дължимите по споразумението суми, за което същият е изпращал пари.