Определение № 349 от 10.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Кюстендил, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500229 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.414а ал.5 във вр. с ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на Б. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №60, ет.6, ап.10, подадена чрез пълномощника му адв. Г.К. от АК-София, против определение с №467/31.03.2026г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№20261520100413 по описа за 2026г. на съда, в частта, в която съдът е оставил без уважение обективираното във възражение по чл.414а от ГПК, подадено от Б. А. М. – длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с рег.

№275/06.02.2026г., издадена по посоченото дело, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на заявителя „Юробанк България“ АД, за сума над 100 евро до определените от съда 1 200 евро.

В частната жалба се излагат доводи за допустимостта й, като последната се обвързва с разбиране за наличие на хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК, както и такива за основателността й, свързани с приложимата практика на СЕС, незадължителния характер на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършения от процесуалния представител на заявителя адвокатски труд. Претендира се отмяна на определението в атакуваната част, уважаване на възражението за прекомерност и намаляването му до сума в размер на 100 евро, както и разпореждане в полза на М. да бъде издаден обратен изпълнителен лист.

Насрещната страна – „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник адв.Деметра Рохова от АК-София, е подала отговор на жалбата в установения от закона срок.

Аргументира се разбиране за неоснователност на жалбата, сочат се детайлно извършените от процесуалния представител действия, които се счита, че обосновават дължимост на възнаграждение в определения от съда размер, съответно – сумата от 100 евро се счита за „абсурдна“ спрямо материалния интерес, извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Моли се частната жалба да бъде оставена 1 без уважение.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, намира следното:

Подадената частна жалба е допустима, като депозирана в срок (обжалваното определение е връчено на дружеството на 30.04.2026г., а жалбата е подадена по електронен път на 07.05.2026г., т.е. в последния ден на срока), от лице, което има право на жалба (длъжника в заповедното производство) и насочена срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт в контекста на чл.274 във вр. с чл.414а ал.5 изр.2 във вр. с ал.3 от ГПК. Жалбата следва да се счита като такава срещу акт на заповедния съд в частта, в която е отхвърлено искането на длъжника, съдържащо се във възражението по чл.414а, за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта й относно присъденото адвокатско възнаграждение за сума над 100 евро.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по изложените по-долу доводи:

Определението на КнРС представлява валиден и допустим в обжалваната му част съдебен акт. Във връзка с правомощието на заповедния съд в производството по чл.414а от ГПК да разгледа и направено възражение за прекомерност на заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение, присъдено със заповедта за изпълнение, трябва да се посочи, че подобна правна възможност произтича от разпоредбата на чл.414а ал.3 от ГПК, според която с възражението по чл.414а ал.1 от ГПК, длъжникът може да възрази, че не дължи разноски за производството, ако с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането. След като длъжникът може да прави възражение, че не дължи разноски въобще, не може да бъде отречена правната му възможност да възразява, че дължи в по-малък размер.

При произнасянето на заповедния съд в хипотезата на чл.414а ал.5 изр.2 от ГПК, т.е. в случаите, в които заявителят е подал становище, е дължимо разглеждане и на възражението на длъжника относно разноските. По този начин се осъществява защитата на длъжника от неоснователно възлагане в негова тежест на разноските на заявителя, която защита се осъществява именно в рамките на специалната процедура по чл.414а от ГПК, а не по общия ред на чл.413 ал.1 от ГПК, провеждането на който би обезсмислило предоставеното на заповедния съд правомощие при възражение по чл.414а ал.3 от ГПК да преразгледа въпроса за разноските по заповедта. При несъгласие с постановеното от съда, за страните е налице възможност да се защитят чрез обжалване по реда на чл.274 от ГПК на постановеното от заповедния съд по чл.414а ал.5 от ГПК.

Определението е правилно.

Ч.гр.д.№20261520100413 по описа за 2026г. на РС-Кюстендил е било образувано по подадено от „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, чрез пълномощника адв.Деметра Рохова от АК-София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника Б. А. М. за вземания в общ размер на 36 311.24 евро, произтичащи от договор за потребителски кредит №FL1458251 от 21.02.2024г., сключен между страните и обявен за предсрочно изискуем от банката на 23.01.2026г. поради неплащане на дължимите месечни вноски.

Районният съд е дал указания на заявителя за отстраняване на нередовности на заявлението в частта относно претендираните суми за такси и разходи и след конкретизиране на вземанията в рамките на дадения срок, КнРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с рег.

2

№275/06.02.2026г., с която е разпоредил Б. А. М. да заплати на „Юробанк България“ АД следните суми: 35 219.37 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №FL1458251 от 21.02.2024г.; 777.43 евро, представляващи договорна възнаградителна лихва; 244.08 евро, представляваща неустойка за забава по чл.9 от договора за кредит за периода от 22.11.2025г. до 04.02.2026г.; 9.00 евро, представляваща такса за негативни последици при просрочие, начислена по тарифата на банката; 61.36 евро, представляваща разходи за уведомяване за предсрочна изискуемост, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 141.75 евро и държавна такса в размер на 617.29 евро.

Издаден е и изпълнителен лист с рег.№187/06.02.2026г.

Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника от ЧСИ на 23.02.2026г.

На 23.03.2026г. по електронен път, чрез ЕПЕП длъжникът Б.М. чрез пълномощника си адв.Г.К. е депозирал по делото възражение по чл.414а от ГПК, в което е посочил, че е изпълнил изцяло задължението си по заповедта за изпълнение в срока за доброволно изпълнение, като и е възразил, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за заповедното производство, а евентуално е възразил, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. Заявителят е депозирал становище в срока по закон.

С обжалваното определение, КнРС, след като е приел, че задълженията по заповедта за изпълнение са били погасени чрез плащане изцяло, е обосновал извод, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото и дължи разноски, но не в първоначално определения размер, който е приел за прекомерен, а в по-нисък такъв.

Като съответно на материалния интерес, на фактическата и правна сложност на делото и на обема и сложността на извършените от адвоката процесуални действия, районният съд е счел, че е възнаграждение в размер на 1 200 евро, с ДДС, поради което е уважил възражението до този размер и го е оставил без уважение в останалата му част; обезсилил е заповедта за изпълнение за всички суми, съставляващи платените вземания по договора за кредит, както и за сумата над 1 200 евро до пълния присъден размер от 2141.75 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение; прекратил е производството по делото в частта относно същинските вземания; осъдил е заявителя да заплати на Б. А. М. сумата от 941.75 евро - недължимо събрани в хода на изпълнително дело №554/2026г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№838 на КЧСИ, разноски за адвокатско възнаграждение и е постановил издаването на обратен изпълнителен лист в полза на Б. А. М. срещу „Юробанк България“ АД, за заплащане на сумата от 941.75 евро.

Въззивният съд, като съобрази всички факти по делото, намира, че преценката на районния съд касателно възражението на длъжника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя, е правилна и следва да се сподели.

Според чл.7 ал.7 във вр. с ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуалното представителство, защита и съдействие по ч.гр.д.

№20261520100413 по описа за 2026г.. на КнРС, адвокатското възнаграждение, определено на база материалния интерес по делото (при съобразяване на редукцията в ал.7) би възлизало на сумата, за която е сключен договора за правна защита и съдействие между заявителя и адв.Рохова, а именно – 2 141.75 евро, с включен ДДС, съгласно §2а от ДР.

Същевременно, еднопосочна е съдебната практика, налагаща разбирането, 3 произтичащо и от постановените решения на СЕС, включително и по посочените от жалбоподателя дела, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, поради което и съдът не може да бъде обвързан от минималните размери, предвидени в тази Наредба, които могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение – така решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г., задължително за националния съд, съгласно чл.633 от ГПК.

При възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът следва да извърши цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства: вид и предмет на делото, брой на заявените претенции, фактическа и правна сложност на спора, материален интерес, обем и съдържание на осъществената от процесуалния представител - адвокат правна защита и др.

Настоящият съд намира, че преценката на КнРС отчита в пълна мяра всички значими обстоятелства по делото и е довела до определяне на справедлив размер на подлежащото на заплащане от длъжника адвокатско възнаграждение.

Несъмнен е строго формализирания характер на заповедното производство и инициирането му посредством попълване на данни в предварително одобрени бланки на заявления. Потребно е обаче в случая да се отчете, че със заявлението са предявени пет на брой различни по основание и размери вземания, за всяко от които е направено подробно описание от какви факти произтича и как е изчислен неговия размер.

Необходимо е също така да се вземе предвид, че процесуалният закон поставя изискване към съдържанието на попълненото заявление, а именно – да отговаря на изискванията за редовност на искова молба (чл.410 ал.2 от ГПК), което предполага полагане на усилия, почти идентични с тези за иницииране на исково производство.

Трябва да се отчете и обстоятелството, че се касае за вземания, предявени по реда на чл.417 от ГПК, което производство е по-усложнено от това по чл.410 от ГПК, както и факта, че вземанията са основани на договор, сключен с потребител и адвокатът – пълномощник е имал задължението не само да изложи твърденията и исканията относно вземанията, които предявява, но и да представи, документите по чл.410 ал.3 от ГПК, с цел осъществяване на проверката, дължима от съда във връзка с потребителската защита. От значение е и значителния материален интерес на вземанията, чиито общ размер възлиза на 36 311.24 евро. Адвокатът изцяло в интерес на своя клиент е упражнявал процесуалните си правомощия. Редуцираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 евро с ДДС, което представлява почти половината от размера по Наредба №1/2004г., е в разумните граници на определяното при подобна фактическа и правна сложност на споровете и материален интерес, съответства на принципите, установени от практиката на СЕС, а именно пропорционалност и разумност на присъдените разноски и кореспондира на характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, поради което и според настоящия съд не следва да се намалява.