Решение № 279 от 26.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Плевен, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело № 20254400500256 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 89 от 17.01.2025 г., постановено по гр. д. № 6318/2023 г.

Плевенският районен съд е разпределил на основание чл. 32 ал. 2 СК ползването на процесния недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Плевен, ул. „***” № 31, с площ от 483 кв.м., с номер по преходен план 5758, кв. 160, парцел VII, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** между страните П. И. И., И. П. И., В. Н. Н., Д. Н. Н., Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т. С. Т. и В. А. М. съгласно скицата към заключението на вещото лице инж. С. С., на л.

154 от делото, представляваща неразделна част от решението, както следва:

За общо ползване – ивица с широчина 1 м. около жилищната сграда, с обща площ 35,92 кв.м. за обслужване на същата, обоена в сиво на скица № 1, неразделна част от решението;

За общо ползване – ивица с площ 60,50 кв.м. за достъп от улицата към гаражите, обоена в зелено на на скица № 1, неразделна част от решението;

Свободната незастроена площ за ползване от съсобствениците в размер на 121,58 лв. е разпределена между съсобствениците П. И. И., И. П. И., В. Н.

1

Н., Д. Н. Н. и Р. Г. Г. както следва:

В дял на ответника В. Н. Н. - дял I за реално ползване, с площ 10,13 кв.м., обоен в розово на скица № 1, неразделна част от решението;

В дял на ищците П. И. И. и И. П. И. – дял II за реално ползване, с площ 30,40 кв.м., обоен в синьо на скица № 1, неразделна част от решението;

В на ответниците Д. Н. Н. и Р. Г. Г. - дял III за реално ползване, с площ 81,06 кв.м., обоен в жълто на скица № 1, неразделна част от решението.

С решението на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК са присъдени разноски по делото както следва:

П. И. И., В. Н. Н., Д. Н. Н., Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т. С. Т. и В.

А. М. са осъдени да заплатят на И. П. И. по 40 лв. за направени по делото разноски и

И. П. И., В. Н. Н., Д. Н. Н., Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т. С. Т. и В.

А. М. са осъдени да заплатят на П. И. И. по 8 лв. за направени по делото разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците В.

Н. Н. и Д. Н. Н., които чрез пълномощника си адвокат Ю. С. от ПлАК го обжалват пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът не е съобразил съществуващото положение в имота относно процесните гаражи, а именно че въззивникът В. Н. Н. е собственик на гараж, състоящ се от две гаражни клетки с отделни входове и спира притежавания от него микробус непосредствено пред своите гаражи и при разпределение на ползване на определената от съда част от дворното място няма да може да извършва маневри за влизане или излизане от мястото за паркиране, което обстоятелство е изяснено по делото при разпита на вещото лице в о.с.з. в първата инстанция.

Твърди се, че въззивникът ще е затруднен да ползва гаража си и от разпределената на ищците площ около гаража му, която следва да му служи да обслужването му, вкл. за общо преминаване около същия с цел поддръжката му. Твърди се, че въззивникът Д. Н. Н. не е давал съгласие, а напротив изрично е възразил да ползва общ дял от дворното място със съсобственика Р. Г. Г., поради което неправилно първоинстанционният съд не е зачел волята му. В заключение въззивниците искат от въззивния съд да отмени 2 първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, ведно със законните от това правни последици.

Алтернативно въззивниците искат от съда в случай, че това е възможно да постанови при условията на чл. 32 ал. 23 от ЗС ново разпределение на незастроената част от съсобствения имот като съобрази възраженията им.

Представят договори за правна помощ и пълномощни за въззивната инстанция и квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 40 лв..

С въззивната жалба се прави доказателствено искане да се допусне нова съдебно–техническа експертиза /СТЕ/.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни П. И. И. и И. П. И. чрез пълномощника им адвокат Л. Н., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Иска се от въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение. С отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени искания, но се възразява срещу направеното доказателствено искане от ищците. Посочва се, че заключението на приетата СТЕ не е оспорено от въззивниците и след изслушването му не е поискано изготвяне на допълнително заключение, поради което доказателственото искане следва да се отхвърли при условията на чл. 266 от ГПК като преклудирано.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от въззиваемите страни Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т.

С. Т. и В. А. М..

В о.с.з. въззивникът В. Н. Н. се явява лично, а въззвинкът Д. Н. Н. не се явява, като и двамата се представляват от пълномощника си адвокат Ю. С. от ПлАК и поддържат въззивната жалба. Пред ПлОС въззивникът В. Н. заявява, че е съгласен да ползва площта, определена му в дял съгласно заключението на приетата във въззивната инстанция СТЕ. Въззивникът Д. Н. чрез пълномощника си адвокат С. заявява пред въззивния съд съгласие да ползва общо с въззиваемия Р. Г. площта, определена им в дял съгласно заключението на приетата във въззивната инстанция СТЕ. Претендират направените във въззивната инстанция разноски за въззивната инстанция за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. въззиваемите П. И. И. и И. П. И. не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат Л. Н. оспорват въззивната жалба и алтернативно 3 изразяват съгласие да ползват общо с въззиваемия Р. Г. площта, определена им в дял съгласно заключението на приетата във въззивната инстанция СТЕ.

Пълномощника заявява волята на доверители си да осигуряват достъп до гаража на В. Н. за да го поддържа, както и са съгласни част от земята пред гаражите им да остане за общо ползване за да се осигури достъп на въззивника В. Н. до гаража му.

Останалите въззиваеми, редовно призовани не се явяват в о.с.з. пред ПлОС и не изразяват становище по основателността на въззивната жалба.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба, депозирана пред ПлРС от ищците П. И. И. и И. П. И. против ответниците В. Н. Н., Д. Н. Н., Р. Г. Г., В. А. Г., С. Т. М., Т. С. М., Т. С. Т. и В. А. М. се иска от съда да разпредели ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Плевен, ул.

„***” № 31, с площ от 4 8 3 кв.м. като съобрази правата им във връзка с реалното ползване на същия като съобрази собствеността върху построените в дворното място жилищна сграда и гаражи.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС изцяло, ПлРС е приел, че искът е допустим и основателен, като предложения със заключението на експертизата вариант на разпределение е единствен и отговаря на фактическото състояние на имота и правата на страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗС п ри сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, 4 водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от ЗС о бщата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, а ко не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Съдебното решение по чл. 32 ал. 2 ЗС се взема в производство по спорна съдебна администрация и цели да замести липсващото решение на съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от съсобствеността относно това как да се ползва или управлява съсобствения имот или да замени решението на мнозинството, което е вредно за вещта или с него се назначава управител, като правомощията на съда са свързани с ползването и управлението на вещта, които могат да се вземат от мнозинството от съсобствениците при съобразяване на фактическото състояние на вещта .

Характерът на иска определя не само спорния предмет, но и лицата, които следва да вземат участие в производството, поради което съдът приема, че в производството по делото следва да вземат участие всички лица, за които се твърди, че притежават дял от вещното право, предмет на разпределението. В трайната си съдебна практика ВКС приема, че съдът е длъжен да установи правата в съсобствеността в производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС и да извърши разпределението на ползуването според констатацията си за лицата, между които следва да бъде извършено разпределението и притежавания от тях обем от права върху вещта, макар по отношение на тази констатация решението, постановено в производството за разпределяне на ползуването на съсобствената вещ да не се ползува със сила на пресъдено нещо. Искът по по чл. 32 ал. 2 от ЗС е неоснователен, когато е предявен от лице, което не е съсобственик или когато разпределението на ползването е невъзможно поради вида и характеристиката на съсобствената вещ /в този смисъл е решение № 185/03.08.2012 г. по гр.д. № 1380, I г.о. на ВКС/ или невъзможността да се разпредели ползването поради прекалено малката свободна площ и невъзможност да се обособят дялове от нея. /ТР № 67/25.11.1969 г., ОСГК/.

5

Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, че ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г., с административен адрес: ул. „***“ № 31 е с площ 483 кв.м., като в ПИ са построени триетажна многофамилна жилищна сграда с площ 111 кв.м., съставляваща сграда с идентификатор ***.1, гараж с площ 23 кв.м., съставляващ сграда с идентификатор ***.2, гараж с площ 22 кв.м., съставляващ сграда с идентификатор ***.3, гараж с площ 34 кв.м., съставляващ сграда с идентификатор ***.4 и гараж с площ 22 кв.м., съставляващ сграда с идентификатор ***.5.

Установява се, че по силата на договор за покупко - покупко-продажба, сключен на 27.06.2003 г. въззиваемите Р. Г. и В. Г. са придобили от С. М. и съпругата му Т. М. собствеността върху първи етаж от построената в ПИ жилищна сграда, ведно с 1/3 и.ч. от земята в ПИ и построения в имота гараж № 3, като продавачите са си запазили собствеността върху стая в сутерена на жилищната сграда. Не се спори между страните, че описаният в договора за покупко-продажба гараж № 3 към момента съставлява сграда с идентификатор ***.5 с площ 22 кв.м. в ПИ.

Установява се, че по силата на договор за дарение, сключен на 04.09.1992 г. въззиваемият П. И. е придобил собствеността върху втори етаж от построената в ПИ жилищна сграда, ведно с 1/3 и.ч. от земята в ПИ.