Решение № 17591 от 01.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17591 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .................. при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20221110117336 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.

149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ...................... със седалище и адрес на управление в град ......................., представлявано от председателя на управителния съвет ................... и от изпълнителния директор .................... и с пълномощник юрисконсултът ......................, с трето лице – .................. във вход .................., иска ответниците:

С. Г. Д. с ЕГН**********, живееща в гр. .... в жилищен квартал .....................;

П. В. Д. с ЕГН**********, живеещ в гр. .......... да бъдат осъдени да му платят следните суми:

1 479.07 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2018 година до 30. IV.

2020 година;

284.82 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 14. IХ. 2019 година до 17. IІ. 2022 година включително;

20.39 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. I. 2019 година до 30. IV. 2020 година;

04.54 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. I. 2019 година до 17. IІ. 2022 година включително;

1 законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 31. IІІ. 2022 година до окончателното плащане; направените по делото разноски

Ответницата оспорва иска, като твърди погасяване на вземанията на ищеца чрез доброволно плащане.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 29. IIІ. 1995 година в .................. Б. Т. Д. с ЕГН********** сключва с кметския наместник на ...... договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, по силата на който придобива собствеността на процесния топлоснабден имот. Договорът е представен по делото с исковата молба.

На 06. VII. 2022 година .................. издава Удостоверение на наследници на Б. Т. Д. с ЕГН********** под №.................. Според удостоверението същият е починал на 26. V. 2015 година, оставяйки като наследници по закон съпругата си и двамата си синове. Вдовицата и по-малкият син на покойния са конституирани в настоящото производство като ответници, а по-големият му син ................... Б.ов Д. с ЕГН********** е починал на 01. XI. 2007 година. Удостоверението е представено по делото от .................. с писмо, постъпило в съда на 08. VІІ. 2022 година .

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 15. VIII. 2002 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите във вход ...... на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание избира пълномощник да сключи споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в който наследодателят ответниците е посочен под №...............

На 20. VIII. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост във вход ................... сключват представен по делото с исковата молба договор №...... По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №........ при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите 2 условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. По доброволното плащане:

На 04. IХ. 2023 година, в срока за отговор на исковата молба, на ищеца е платена сумата от 1 788.79 лева, равняваща се на търсените с исковата молба суми. За плащането явства авизо за представено преводно нареждане, представено по делото с отговора на исковата молба.

В открито съдебно заседание, проведено на 20. III. 2024 година, пълномощник на ищеца признава за плащането. Претендира, че след доброволното плащане е останала непогасена сумата от 854.18 лева главница и и законната лихва върху нея.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

Страните не спорят, че е извършено доброволно плащане с посочено основание номерът на настоящото производство. Платената сума се равнява на вземанията, претендирани с исковата молба. Затова съдът счита, че следва да приеме за погасени с плащането вземанията, посочени от ищеца в петитума, а не други суми, включително за лихви и разноски.

Ако се приеме, че ответниците не са посочили точно основанието за плащане, съдът следва да обсъди въпроса дали ищецът е приел задълженията на ответната страна за погасени в предвидения от закона ред. Настоящият съдебен състав намира, че правилото на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжниците са направили частично плащане. Първата алинея на посочената разпоредба урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. Законодателно употребеният в нормата термин „лихви“, има предвид договорени такива, а не начислените по реда на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите в обезщетение за забава. Както приема и Върховният касационен съд на Република България в Решение, постановеното по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс под №111 на 27. Х. 2009 година по търговско дело №296 по описа на І търговско отделение за 2009 година, според Закона за задълженията и договорите задължение за лихви би могло да възникне по договор за заем за потребление по чл. 240, ал. 2 от същия закон, при водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61 от закона, по договор за поръчителство по чл. 1............... ал. 1, по договор за поръчка по чл. 285 от закона и по договор за дружество по чл. 364. В тези случаи говорим за възнаградителни лихви, чието заплащане не е обвързано с неизпълнение на главното задължение. Такива лихви се дължат и когато заетата сума е върната на падежа.

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетителната (мораторна) лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение, т. е при срочно изпълнение на парично задължение. Такова задължение не възниква от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване чрез самостоятелен 3 иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата.

Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.

При наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжниците следва да платят главницата и съответната лихва. И тогава, ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по силата на закона – първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение намира правилото на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Т. е, погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Претендираното вземане по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите има обезщетителна функция. Макар същото да може да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 от същия закон, то не е възникнало, а още по-малко безспорно към момента на доброволното плащане. Затова поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на първата алинея от посочената разпоредба.

Съобразявайки горното съдът приема, че за поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея законна лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато длъжниците не са заявили кое задължение погасяват с извършеното частично плащане, приложение намира нормата на чл. 76, ал. 1 от същия закон. (в смисъл е и Решение №48, постановено на 25. І. 2000 година по гражданско дело №1065 по описа на Върховния касационен съд за 1999 година, Решение №1276, постановено на 08. Х. 1999 година по гражданско дело №577 по описа на V гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 1999 година и Решение №266, постановено на 12. VІ. 2006 година по търговско дело №832 по описа на II търговско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2005 година).

С извършеното частично доброволно плащане ответниците са предприели погасяване на най-обременителното за тях задължение по дължимата в изпълнение на процесния договор главница, т. е най-старата. Ищецът обаче е приел за погасени други свои вземания, както за главници, така и за лихви, затова според пълномощника му част от главницата все още се дължи.

Затова съдът не е в състояние да определи кои от процесните задължения са погасени с плащане и кои – не.

И в двата случая – при посочено или не основание за плащане от ответниците, изложеното е достатъчно основание за отхвърлянето на иска като неоснователен.

2. По иска за обезщетение за забава:

Съдът намира, че за възникването на задължения за плащане на мораторна лихва е необходимо ищецът да покани ответниците доброволно да платят, още повече, че задължението не е възникнало за тях, а за наследодателя им. По делото не бяха представени никакви доказателства, че на ответниците са изпращани искания за доброволно плащане от ищеца. Производството е образувано като исково, а не като заповедно, затова не може да се приеме, че ответниците са узнали за задължението преди получаването на исковата молба по реда на чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс. В кратък срок след получаването и преди изтичането на срока за отговор ответниците погасяват задължението доброволно.