Решение № 4065 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4065 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100502294 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 18245/06.11.2023 г., постановено по гр.д. № 62798/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, е отхвърлен предявеният от И. Х. Ш., ЕГН ********** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че И. Х. Ш. не дължи на Софийска вода АД сума в общ размер на 1387,14 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги в обект, находящ се в гр. София, ул. ******* № 40 , ап. Офис, абонатен № *******, за която сума е издадена фактура № 0118118218 от 03.11.2022 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство И. Х. Ш., в която се поддържа, че постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че липсвало облигационна връзка между страните, тъй като същата се обуславяло от притежаването на вещно право на собственост на имот, в който се доставят ВиК услуги от ищцовото дружество, за което в случая липсвали доказателства. Поддържа се, че извършените частични плащания и депозираното писмо – възражение от 27.10.2022 г. сами по себе си не могат да докажат притежаването на вещно право на собственост върху имота, за който е открита партида. Отделно се сочи, че по делото не се доказало действително извършена доставка на ВиК услуги в имота през процесния период, тъй като 1 приетата СТЕ е изготвена изцяло на база на частни свидетелстващи документи, издадени от ответника. Твърди се, че липсват доказателства за разминаване между общия водомер и индивдуалните водомери, което да е дало право на ответника да разпредели тази разлика между етажните съсобственици. Съответно лисвали доказателства извършеното разпределение да е съразмерно и отговарящо на нормативните изисквания. Въззивникът сочи, че при липса на реален отчет и карнети, отрицателният установителен иск се явява изцяло основателен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемият„Софийска вода“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по предявен от И. Х. Ш. срещу "Софийска вода" АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 1387,14 лева, представляващо главница за потребени ВиК услуги в обект, находящ се в гр.

София, ул. ******* № 40, ап. Офис, клиентски № *******, за която сума е издадена фактура № 0118118218 в размер на 03.11.2022 г.

По иска за недължимост на процесното вземане на основание липсата на облигационно правоотношение между страните, породено по силата на договор за доставка и пречистване на вода, в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ответникът е доставял 2 такива услуги на стойност общо 1387,14 лева, че е извършен реален отчет на потребеното количество ВиК услуги, респ. че потребителят е отказал да осигури достъп до имота за извършване на реален отчет, за което е съставен протокол от длъжностното лице по надлежния ред.

Ищецът оспорва, че има качеството на потребител на В и К услуги, респективно, че е собственик или ползвател на процесния имот, следователно по предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника по делото е провеждането на главно и пълно доказване на тези обстоятелства.

По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.

В настоящия случай ответникът не е представил документ за собственост по отношение на процесния имот, но същевременно е депозирано до ответника писмо от 27.10.2022 г. от ищеца, в което същият, в качеството си на потребител на ВиК услуги за процесния имот /с изрично посочване на клиентски № *******/ оспорва начисленото му количество консумирана вода 3 за имота и фактурираната сума. Въззивният съд намира, че представеното писмо представлява извънсъдебно пряко признание на факта, че ищецът е собственик на процесния имот и потребител на ВиК услуги, доколкото имотът е водоснабден, поради което и доводът във въззивната жалба за липса на облигационно правоотношение между страните се явява неоснователен.

По делото като писмено доказателство е приет контролен лист от 21.09.2021 г. относно процесния имот с титуляр: И. Ш., подписан от представител на Софийска вода и представител на потребителя А.Б. за отчет на индивидуалния водомер на абоната, при който е посочена годината на последната метрологична проверка – а именно 1998 г. и отчет 2282.

Съставено е предписание от същата дата, обективирано в контролния лист за смяна на водомера с нов в срок до 90 дни. Установява се от талон за пломбиране на водомери от 24.10.2022 г., че на тази дата е сменен стария водомер на процесния имот с дата на последна метрологична проверка 1998 г., като е поставен нов водомер с годишна метрологична проверка 2022 г. и отчет 0. Приети са и контролни листове на общия водомер от 30.08.2021 г., 21.09.2021 г. и от 22.07.2022 г., на водопроводното отклонение, отчитащ потребената вода от вътрешна и външна къща, част от която е процесния имот, от които е видно, че е извършена проверка на общия водомер на адреса: гр. София, ул. ******* № 40 и при трите посещения е констатирано, че водомерът отчита непрекъснат разход на вода поради скрит теч. При извършването на посочените по-горе проверки са отчетени показанията на общия водомер, както следва: 02172 на 30.08.2021 г., 2482 на 21.09.2021 г., 08091 на 22.07.2022 г. и същите са били вписани в съставения и подписан от страните контролен лист, както и била установена причината за повишената консумация – а именно скрит теч. Установява се, че общият водомер е минал метрологична проверка през 2020 г. От заключението на приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че отчитането на услугите по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, находящ се в гр. София, ул. ******* № 40 с клиентски номер ******* с титуляр И. Ш., за периода за който са начислени количествата общи нужди по процесната фактура е извършвано на база за две лица. В процесната фактура, количеството общи нужди е фактурирано за консумация, изчислена въз основа на разликата от 1689,682 куб. м. между отчета от общия водомер и сумата от отчетите по индивидуалните партиди (109,813 куб. м.), и въз основа 4 на консумацията за процесния имот 30,57468 куб. м., изчислена на база за брой живущи двама за период от 93 дни 23.07.2022 г. до 24.10.2022 г.

Извършена е доставка на вода, като за периода на отчитане посочен във втора страница на процесната фактура 23.07.2022 г. до 24.10.2022 г., количеството за имота, посочен в процесната фактура е изчислено на база за брой живущи двама и то е 30,57468 куб.м. Доставеното количество за общи нужди е изчислено пропорционално на количеството за съответния имот, изчислено върху това количество. Фактурирано е количество за общи нужди за процесния имот 472,587 куб.м. Установява се, че е фактурираното количество за общи нужди за процесния имот, без количество за имота за двама живущи, тъй като е начислено в предходните две фактури, а процесната фактура касае единствено общи нужди за имота на ищеца за периода от 23.07.2022 г. до 24.10.2022 г. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г, за сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на тази наредба. Установяването на повишена консумация на общия водомер съгласно чл. 32, ал. 7 от Наредбата не е основание за неплащане на изразходваното количество вода. Според чл.

39, ал. 2, т. 3 от Наредбата, при водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери разпределението на изразходеното количество вода се извършва и заплаща, както следва: разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и служебно начислените данни се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества и начислените служебно данни. С оглед изложеното, въззивният съд приема, че ответникът законосъобразно е начислил сумата по процесната фактура като дължима, като изразходваното количество вода е определено по реда на Наредба № 4/2004 г.– при отчитане на показанията на общия водомер на водопроводно отклонение и показанията на индивидуалните водомери, като е съобразена и служебно начислената консумация за процесния имот. От приетата пред първоинстанционния СЧЕ е 5 видно, че начислените суми по процесната фактура не са платени. По изложените съображения и по делото се доказва наличието в патромониума на ответника на оспореното вземането, поради което и предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, въззиваемият има право на разноски, но по делото липсват доказателства да са извършени такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.