Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 04.06.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 235/2024
Вид
Решение № 88
Подписан
04.06.2024
В сила
04.06.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 485, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500235 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. С. А. от гр. Аксаково, срещу решение № 995/12.08.2023г., постановено по в. гр. д. № 368/23г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 18362//05.12.2022 год. по рег. на ЧСИ З.Д. с рег. № 808, подадена в качеството му на длъжник по изп. дело № 20208080400126 по описа на ЧСИ З.Д., с рег. № 808, с район на действие района на Окръжен съд – Варна, срещу разпределение от 30.11.2022 год. на постъпила по изпълнителното дело сума в размер на 10 782.67 лева, предявено на 02.12.2022 год.; и жалбоподателят е бил осъден да заплати на М. С. Я. и на Я. Г. Я. сумите от по 300 лева на всеки един от двамата, представляващи разноски по делото, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Сочи се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Не е било съобразено възражението на длъжника, че разпределението не е извършено, вследствие на публичната продан на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** и на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, и двата по КККР на гр. Аксаково, които не са били предмет на опис, оценка и публична продан, а е разпределена сума от продажбата на други имоти – хавра. С това ЧСИ е облагодетелствал купувача на имотите и е увредил интереса на собственика и на длъжника. Не са били разгледани и възраженията относно верността на инкорпорираното в документа разпределение. В тази връзка се излага, че ако съдът е намерил, че с жалбата са били повдигнати въпроси, които са извън предмета на настоящото производство, то е следвало да образува отделно дело, в което да 1 ги разгледа. Като не го е сторил, съдът е нарушил нормите на чл. 2 и чл. 7 от ГПК Неоснователно е било отклонено искането на жалбоподателя да се назначи експертиза за установяване липсата на идентичност между имотите, спрямо които е било насочено изпълнението и тези, за които е бил изготвен опис, оценка и е била проведена публична продан. Неразглеждането на оплакването за липсата на идентичност на действително продадените имоти, с тези на длъжника, спрямо които е било насочено изпълнението, може да създаде незаконосъобразен прецедент в практиката на ЧСИ, така че те да описват и продават всякакви имоти, а документално да бъде отразено, че е продаден имот на длъжника и така да се разпределят математически вярно изчислени суми. Поради това и решението се явява необосновано.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и да се отмени извършеното от ЧСИ разпределение.

Отговори на жалбата са депозирани от взискателите М. С. Я. и Я. Г. Я., представлявани от общия си процесуален представител адв. В. М. от АКВарна, както и от ТД на НАП-Варна като процесуален субституент на Държавата. Всички взискатели оспорват жалбата като неоснователна и претендират същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. В отговора на Я.и се сочи, че ако длъжникът е бил недоволен от определената по изпълнителното дело оценка на имотите, той е могъл да я оспори на осн. чл. 485, ал. 2 от ГПК, а евентуален отказ да се извърши нова оценка, е подлежал на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК. Длъжникът неоснователно се опитва с подадената жалба срещу разпределението да оспорва именно оценката на имотите. Поради това не може да се говори за прецедент, който да постави началото на бъдеща порочна практика на ЧСИ. Въззивният съд е проверил законосъобразността на разпределението и се е обосновал с решението си защо е приел същото за правилно извършено. Липсват нарушения на нормите на чл. 2 и чл. 7 от ГПК, тъй като съдът е извършил служебно необходимите процесуални действия, както и е разгледал подадената до него жалба, оказвайки необходимото съдействие на жалбоподателя. Претендира се присъждането на разноски за настоящата инстанция.

Настоящото производство има за предмет и подадена от В. С. А. от гр.

Аксаково частна жалба, насочена против постановеното по в. гр. д. № 368/23г. по описа на Окръжен съд-Варна определение № 897/07.03.24г ., с което е била отхвърлена молбата му, съдържаща се в жалбата му с вх. № 21178/31.08.2023 год., уточнена с молба с вх. № 4288/16.02.2024 год. по рег. на ОС-Варна, с която е било поискано изменение на Решение № 995/12.08.2023г., постановено по в. гр. дело № 368/2023 год. по описа на ОСВарна, в частта му за разноските, чрез намаляване на присъдените в тежест на молителя разноски за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на заплатеното от насрещните по жалбата страни М. и Я. Я.и адвокатско възнаграждение за един адвокат. Счита се, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, 2 и при несъответствие с целта на закона, което го прави незаконосъобразно.

Съдът не е обсъдил възраженията на молителя, че възнаграждението не съответства на сложността на делото и на действително извършените от процесуалния представител на страната действия. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на подадената молба.

Бланкетен отговор на частната жалба е бил подаден от ТД на НАП, гр.

Варна, за която страна липсва правен интерес, тъй като спорният процесуален въпрос не засяга нейните права.

Отговор на частната жалба не е подаден от М. С. Я. и Я. Г. Я..

Жалбата и частната жалба на В. А. са подадени в срок, срещу подлежащи на обжалване актове, при наличието на интерес от обжалването, поради което са допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

По жалбата срещу решението на съда.

На първо място, настоящият състав на съда намира за уместно да отбележи, че с жалбата до настоящата инстанция частично са повторени оплакванията в жалбата, с която е бил сезиран и въззивният ОС-Варна и се изразяват в следното: предмет на възбраната, описа, оценката и публичната продан са били необлагородени ниви – хавра, а разпределяната сума е получена от други имоти, които са облагородени, с изпълнени огради въз основа на издадени разрешения за строеж и залесени с плодни дръвчета.

В настоящата жалба липсват оплаквания, свързани с начислените по размер и основание такси и разноски и действителното им извършване, включени в разпределението, както и за нарушение на изискването на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за включване в разпределението само на вземания на кредитори за разноски, свързани с действията по продажбата на имота.

Бланкетно е изложено, че е била оспорена верността на документа, с който е извършено разпределението и съдът е имал задължението да провери възраженията, което не било сторено. Липсва конкретно оплакване кои точно възражения не са били разгледани и какви са конкретните оплаквания на жалбоподателя в тази насока. Въпреки това, в жалбата до въззивния съд са били изложени оплаквания, свързани с това, че в разпределението са били начислени такси и разноски за дейности, които не са били реално извършени, както и че е налице нарушение на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Следва да се посочи, че съобразно приетото в т. 1 от ТР № 2/22.11.22г. по т.д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е небходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

В настоящия случай съдът установи, че в разпределението са 3 включени първоначалните взискатели М. С. Я. и Я. Г. Я. и присъединеният по право взискател Държавата по реда на чл. 458 от ГПК, чрез съответния му процесуален субституент ТД на НАП-Варна, който преди разпределението е удостоверил размера на публичните вземания против длъжника В. А.

(удостоверението от 28.11.22г. на л. 706 от изп.д.).

Настоящият състав на съда намира, че в разпределителния протокол от 30.11.22г. подробно са описани по основание и размер всички авансово заплатени такси по изпълнителното дело с посочено основание (чрез цитиране основанието за извършването им по точки от ТТРЗЧСИ), размер и носител на вземането, които са включени в реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД (възлизащи в общ размер на 2 479.01 лв. такси и 450 лв. разноски за заплатено от взискателите Я.и адвокатско възнаграждениеза образуване на изпълнителното дело и предприемане на конкретното изпълнително действие). В самото изпълнително дело ЧСИ е приложил и изготвените сметки за начислените такси и разноски. От друга страна – въпреки уваженото от въззивния съд доказателствено искане на жалбоподателя за назначаването на ССчЕ, която да даде заключение относно вида и основанието за извършване на плащанията за такси и разноски, включени в разпределението (така с определение № 1075/16.03.23г.), определеният от съда депозит не е бил внесен от жалбоподателя и поради това експертното изследване не е било проведено. Поради това, освен че отправените до въззивния съд оплаквания в тази насока са били бланкетни, то и са останали недоказани.

Оплакването на жалбоподателя за извършено с обжалвания акт на ЧСИ разпределение на сума, която е била получена по изпълнителното от продажбата на други имоти (хавра), а не от тези, които са били описани и оценени в изпълнителното производство, не попада в предметните предели на производството по обжалване на законосъобразността на извършеното разпределение. В последното, при надлежно релевирани оплаквания (или ако при извършване на проверката за законосъобразност в рамките на други наведени в жалбата оплаквания, се стигне до необходимостта от преценка относно реда на привилегиите и съобразно установените като подлежащи на погасяване вземания и техните размери) се изследва приложението на нормите на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 и чл. 459 от ГПК. Наведеното от жалбоподателя оплакване е свързано по-скоро с неполучена в по-висок размер продажна цена от продадените имоти (защитата срещу ниска оценка е чрез оспорването от длъжника на оценката на вещото лице – чл. 485, ал. 2 от ГПК или отказа на СИ да извърши нова оценка на осн. чл. 437, ал. 2, т. 4 от ГПК, която в настоящия случай няма данни да е осъществена) или с начина на наддаването и провеждането на публичната продан (защитата срещу това пък е чрез обжалване на постановлението за възлагане, която в настоящия случай е завършила неуспешно за длъжника, видно от решение № 176/15.02.22г. по в.гр.д. № 197/22г. на ВОС). Ако пък се приеме, че длъжникът оспорва продадените на публичната продан имоти да са били 4 негова собственост, то това, освен че отново не попада в предметния обхват на настоящото производство, но и е лишено от правен интерес – последният принадлежи на друг правен субект, който претендира да е продадено чуждо имущество, непринадлежащо на длъжника.

По горните съображения обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК.

Съдът не се произнася служебно по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение. Искането на страната за намаляване на възнаграждението, заплатено от насрещната страна, следва да бъде направено най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция (така в мотивите към т. 3 и т. 11 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). При нормално развитие на общия исков процес последно заседание по смисъла на чл. 80 ГПК това е откритото съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени по реда на чл. 149, ал. 2 ГПК. Възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл. 248 ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски. Настоящата хипотеза обаче не е такава. По делото пред ВОС са били проведени две открити съдебни заседания, съответно на 15.05.2023 г. и на 03.07.2023 г., за които В. А. е бил надлежно призован, но не е взел участие.