Решение № 5447 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5447 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100501318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20130416/08.10.2024 г. по гр. д. № 4638/2020 г. по описа на СРС, 74 състав е оставено без уважение искането на ищеца Б. А. А., обективирано в молба вх. № 25004606/15.02.2024 г. за допълване на решение № 20114097/24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4638/2020 г. по описа на СРС, 74 състав.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25023240/04.11.2024 г., подадена от Б. А. Т., с която заявява, че постановеното решение е неправилно.

Посочва, че в съдебно заседание били направени искания Б. А. А. да направи избор между двата завещани имота, но такава възможност не й била дадена, както и производството по делба да бъде спряно до извършване на действията по чл. 34, ал. 2 и чл. 36 от ЗН с оглед определяне на частите на всеки съделител от общата вещ.

Заявява, че поддържа възражението си за недопустимост на иска по чл. 30 от ЗН, тъй като от събраните доказателства не било опровергано отрицателното твърдение, че ответникът не е наследник със запазена част. Освен това, произнасянето по искането по чл. 34 от ЗН било поставено в зависимост от уважаването на иска по чл. 30 от ЗН, както и следвало да бъде дадена възможност на ответника да направи избор между завещаните имоти и едва след този избор следвало да продължи производството по чл.

30 от ЗН. Съдът не се бил произнесъл и по искането за спиране на производството по иска за делба до извършване на действията по чл. 34 и чл. 36 от ЗН, което било 1 необходимо, за да се установели частите на всеки съделител от общата вещ.

Неправилен бил изводът на съда, че произнасянето по тези въпроси водело до неправилност на решението, но не и до основание за неговото допълване, което противоречало на чл. 250 от ГПК. Непроизнасянето по направените искания водело до непълнота на решението. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането за допълване на решението да бъде уважено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25001214/30.01.2025 г., подаден от М. Г. А. и Т. Г. А., с който поддържат, че въззивната жалба е неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 4638/2020 г. по описа на СРС, 74 състав е образувано по искова молба, подадена от М. Г. А. и Т. Г. А. против Б. А. А., с която е предявен иск за делба на недвижими имоти, включени в наследството на М. С.а А.. Ищците твърдят, че със саморъчно универсално завещание от 04.04.2012 г., обявено с протокол от 28.11.2017 г. М. С.а А. е завещала цялото си имущество на ответницата, като поддържат, че то включва всички процесни имоти. Направено е искане да бъде намалено универсалното завещателно разпореждане на основание чл. 30 от ЗН (като възражение в делбеното производство (молба в съдебно заседание от 20.03.2023 г.) и да бъде допусната и извършена делба на описаните недвижими имоти.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. А. А. е подала отговор на исковата молба, в която е заявила, че предявеният иск по чл. 30 от ЗН е недопустим, тъй като ищците не са приели наследството по опис. При условията на евентуалност е направено искане искът по чл. 30 от ЗН да бъде отхвърлен. Оспорва и предявения иск за делба.

В съдебно заседание, проведено на 22.02.2022 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че оспорва твърдението, че завещанието е универсално и че по този въпрос съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

С Решение № 20114097/24.01.2024 г. по гр. д. № 4638/2020 г. по описа на СРС, 74 състав на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29 от ЗН е възстановена запазената част на М. Г. А. в размер на 1/6 и запазената част на Т. Г. А. в размер на 1/6 от наследството на М. С.а А., починала на 07.11.2017 г. и е намалено с общо 2/6 универсално завещателно разпореждане, направено от наследодателя М. С.а А. в саморъчно завещание от 04.04.2012 г., обявено с протокол за обявяване от 28.11.2017 г. от К.Б., нотариус с район на действие СРС, вписан под № 617 в регистъра на НК в полза на Б.

А. А. и е допуснато да бъде извършена съдебна делба между сраните на процесните 2 имоти при квоти 1/6 идеална част за М. Г. А., 1/6 идеална част за Т. Г. А. и 4/6 идеални части за Б. А. А..

В мотивите на решението си съдът е разгледал възражението за намаляване на завещателно разпореждане по чл. 30 от ЗН като е приел, че завещателното разпореждане, предмет на делото е универсално, поради което и не формирана наследствена маса по чл. 31 от ЗН и намалението е извършено при спазване на правилата, предвидени в чл. 29 от ЗН.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25004605/15.02.2024 г. от Б. А. А., която е върната с Разпореждане № 20130417/08.10.2024 г. Решението, с което е разгледано възражение по чл. 30 от ЗН и е допусната делба между страните е влязло в сила на 02.02.2026 г.

С молба вх. № 25004606/15.02.2024 г. (пощенско клеймо от 14.02.2024 г.), подадена от Б. А. А. е направено искане да бъде допълнено постановеното решение като съдът даде възможност на ответника (заветник) да направи избор кой от имотите желае да запази, като след този избор и ако със завещанието не е надвишена ¼ от разполагаемата част, да бъде дадена възможност да задържи целия имоти да възмезди наследника с пари според цената по време на наследяването, както и производството по иска за делба да бъде спряно, докато не бъдат извършени действията по чл. 34 и 36 от ЗН.

С обжалваното решение, районният съд е разгледал направеното искане за допълване на решението и е приел, че то е неоснователно.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане в 1месечен срок от обявяване на решението с мотивите или от съобщението до страната, че е изготвено. В конкретния случай, искането за допълване е направено в законоустановения срок за предявяването му и съответно е допустимо.

Въззивният съд, като съобрази въведените от страните твърдения и направените искания, намира, че не е налице непълнота на постановеното решение, която да обосновава допълването му по реда на чл. 250 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.

3

343 от ГПК в производството по делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Искането за намаляване на завещателно разпореждане може да бъде разгледано в самостоятелно производство извън делбата или да бъде предявено с иск или възражение в делбеното производство. При съединяване на иск по чл. 30 от Закона за наследството с иск за делба или при въвеждането му чрез възражение, процесуалният закон не предвижда основание за спиране на производството по иска за делба или на част от делото, а съдът дължи разглеждането му като преюдициален въпрос преди произнасяне по въпроса дали е налице съсобственост, между кои лица и на кои имоти в крайния съдебен акт по съществото на спора. Нещо повече, дори да е било налице основание за спиране на производството по иска за делба (каквото не е предвидено в закона), то непроизнасянето на съда служебно или по искане на страната, би представлявало процесуално нарушение, което би довело до основание за преценка на правилността на съдебното решение при евентуално въззивно обжалване, но не и до основание за неговото допълване. Предвидения в чл. 250 от ГПК ред за допълване на съдебното решение се отнася само до непълнота на съдебния акт – непроизнасяне по предявените искове, но не и по други процесуални въпроси, каквото би било непроизнасяне по искане за спиране при наличие на основание за това.

Неоснователно е и искането на ответника Б. А. за допълване на решението в смисъл съдът да й предостави избор по смисъла на чл. 34 и 36 от Закона за наследството и да постанови решението си съобразно този избор. По съществото си направеното искане е насочено към промяна на крайния извод на първоинстанционния съд за характера на процесното завещание, както и въвеждане на твърдения за допуснато процесуално нарушение, свързано с непредоставяне на възможност на заветника (какъвто твърди да е) да направи избор на имот, който е получил като завет. Правилно районният съд в обжалваното решение е приел, че тези доводи са свързани с правилността на решението, с което е постановено намаляване на завещателно разпореждане и допускане на делба и могат да бъдат предмет на въззивно обжалване, но не и да бъдат преразгледани в производство по чл. 250 от ГПК. Нещо повече, решението, чието допълване е поискано е влязло в сила, поради което и не могат да бъдат преразглеждани въпросите, свързани с наличието на съсобственост върху процесните имоти, както и дяловете на страните в съсобствеността.

Предвид на изложеното и поради съвпадането на фактическите и правни изводи на въззивния и първоинстанционния съд, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20130416/08.10.2024 г. по гр. д. № 4638/2020 г. по описа на СРС, 74 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца Б. А. А., обективирано в молба вх. № 25004606/15.02.2024 г. за допълване на решение № 20114097/24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4638/2020 г. по описа на СРС, 74 състав..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5