Решение № 257 от 17.06.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 289/2024
- Вид
- Решение № 257
- Подписан
- 17.06.2025
- Състав
- Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.17, ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.17, ал.5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.20 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.20, ал.1 и 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.20, ал.1 и 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.23 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.23, ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.23, ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 24, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.2, ал.2, т.4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.294, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 257 гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20243100900289 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №19, срещу Х. М. /Н. М./, роден на **** г., гражданин на Кралство Великобритания, ЛНЧ **********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015 г.: 112 343.54 лева, представляваща сбора на главница и възнаградителна лихва за гратисния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението; 11 817.92 лева възнаградителна лихва, начислена на основание чл. 7 от Договора за кредит за периода от 28.11.2022 г. до 28.05.2024г.; 1 079.49 лева лихвена надбавка за забава за периода от 28.11.2022 г. до 28.05.2024 г.
Твърди се в исковата молба, че на 28.09.2015 г. между страните по делото бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът се задължил да изплати на ответника сумата от 93879.84 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – Пловдив. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхваща времето от датата на първото усвояване на сума по кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Ищецът излага, че кредитът е усвояван на части, чрез преводи по банковата сметка на учебното заведение в началото на всеки семестър в размер на съответната 1 такса за обучение. Единствено първата такса в размер на 7823.32 лева, дължима за първия семестър на обучението, е била предварително заплатена от кредитополучателя, поради което Банката е превела тази сума по неговата разплащателна сметка. Излага се, че съгласно договора, дължимата лихва е фиксирана 7% годишно, като се начислява върху усвоената част от кредита, включително през гратисния период, като се капитализира годишно. При така предвидените условия била извършена капитализация на следните дати: на 28.09.2016 г. – 908.16 лева, 28.09.2017 г. – 2048.74 лева, 28.09.2018 г. – 3288.94 лева, 28.09.2019 г. – 4593.13 лева, 28.09.2020 г. – 6037.30 лева, 28.09.2021 г. – 7533.87 лева и 28.09.2022 г. – 8280.30 лева, с което общият размер на дълга по кредита възлиза на 126570.28 лева. Ищецът излага, че срокът за издължаване на главницата и лихвата започвал да тече след изтичане на гратисния период, като сочи, че последният държавен изпит на насрещната страна бил насрочен за 30.09.2021г., което обосновава гратисен период за заплащане на погасителните вноски до 30.09.2022 г. и съобразно чл. 6 от Договора – с първа падежна дата 28.10.2022 г. След последната дата кредитът следвало да се погасява на 120 равно месечни вноски, всяка в размер на 1469.58 лева. След изтичане на описания гратисен период били извършени две плащания от страна на кредитополучателя в общ размер на 13000.00 лева, с което били погасени вноските за 28.10.2022 г. и частично тази за 28.11.2022 г., като останалата част от главницата останала непогасена. Ищецът сочи, че на осн. чл. 17.1. от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна вноска от деня, следващ датата на падежа, главницата по вноската се олихвява с договорената между страните лихва и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В допълнение, на осн. чл. 17.2. ОУ, за банката възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. С отговор, депозиран след изтичане на преклузивния срок, възразява, че неправилно е изчислен размерът на задължението за главница, капитализирана лихва и санкционна лихва, както и че не са налице основания за предсрочна изискуемост. Сочи, че капитализирането на лихви и последващото им ползване като основа за начисляване на нови такива представлява анатоцизъм. Счита, че е неясна методиката за начисляване на ГПР, поради което договорът е недействителен.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
Уточнява, че претендираната главница се състои от усвоена сума и капитализирана лихва, начислена за гратисния период. Сочи, че е видно от експертизата, че погасената главница е 13 000 лв., а платените суми са повече.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание поддържа наведените срещу предявените искове възражения след срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:
Приобщен по делото е двустранно подписан Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г. /л.5/, сключен между банката - ищец, като кредитор, и Н.
М. - кредитополучател. Съобразно договора, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер от 2
93 879.84 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период. Съобразно т.3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване, до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен. Предвидено е в т.4.1, че сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение.
Съгласно т.7, за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.
Приети са по делото погасителен план към договора, подписан от ответника, както и искане за частично предсрочно погасяване на кредита от ответника от 24.11.2022г. за сумата от 13 000 лв., в което е посочено, че остатъчният размер по кредита е 113 570.28 лв.
Приобщени са и уверения от МУ – гр. Пловдив за студента Н. М., според които за периода 2015г. – 2021г. студентът е бил записан в редовна форма на обучение в специалност „медицина“.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, усвоената по кредита сума от Х. М. е 93 879.84лв. чрез директни преводи към МУ – гр. Пловдив. Върху усвоената главница е начислена капитализирана лихва за гратисния период, при което размерът на кредита е станал 126 570.28 лв. Погасени са 14 226.74 лв., след което дължимият остатък към 29.05.2024г. възлиза на 112 343.54 лв. Към 29.05.2024г. начислената възнаградителна лихва е 45 974. 32 лв., в т.ч. капитализирана към главницата лихва в размер на 32 690.44 лв., от която платени 1465.97 лв.; дължимият размер на възнаградителна лихва към 28.05.2024г. е 11 796.08.92 лв. Към 28.05.2024г. начислената наказателна лихва е 1084.32 лв., погасени са 5.05 лв. и остава дължим остатък 1 079.27 лв.
Вещото лице сочи, че недължимите лихви в периода на гратисния срок са прибавяни към главницата в края на всяка година. Кредитополучателят Х. М. е извършил погасяване на дълга в общ размер от 15 697.75 лв., описани от вещото лице в табличен вид. След 22.12.2022г. до 28.05.2024г. просрочените вноски са 18 на брой, като забавата е 540 дни. В отговор на поставените от съда въпроси, вещото лице сочи, че усвоената главница без капитализация на лихви е в размер от 93 879.84 лв. Погасени са 13 000 лв. през 2022г. Общият размер на дължимата главница е 80 879.84 лв. Изчисленият размер на възнаградителната лихва за гратисния период без отчитане на капитализация е 28 333.89 лв. за период 29.09.2015г. до 28.09.2022г. За периода 28.11.2022г. – 28.05.2024г. размерът на възнаградителната лихва върху чистия размер на главницата без капитализиране на лихви е 8 492.38 лв. За периода 28.11.2022г. до 28.05.2024г. лихвената надбавка за забава, изчислена само върху чистия размер на главницата, без капитализация на възнаградителни лихви е 971. 60 лв. В открито съдебно заседание вещото лице представя коригирано Приложение 2 към експертизата.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на принципа на 3 сътрудничество между банката и държавата (чл.2, ал.2, т.4 ЗКСД). Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено лице, което отговаря на определени изисквания - чл.3, ал.1 ЗКСД, сред които е качеството "студент" и което е гражданин на страна - членка на ЕС или на ЕИП.
Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва само от банки, които са сключили с министъра на образованието типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл.6, ал.1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл.7, ал.2 е разписано неговото задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит; началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв.
Същевременно, чл.17, ал.5 ЗКСД изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл.143 - 148 ЗЗП касателно неравноправните клаузи в потребителски договори.
От описаните по-горе писмени доказателства /писмен договор, общи условия и погасителен план, чиято автентичност не е оспорена/ се установява по безпротиворечив начин, че между банката - ищец и ответника е сключен процесният Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г. Същият е сключен между банка, включена в съответния публичен регистър и кредитополучател, имащ качеството студент към момента на сключването му, което също е видно от издадената от МУ - Пловдив документация. Съдът констатира и че всички изброени по-горе законови постановки са намерили съответно отражение в договора по този тип договори.
Договорът за кредит и общите условия към него са двуезични и подписани от ответника на всяка страница.
От поведението на ответника, изразяващо се в продължително във времето приемане на изпълнение по договора, представяне на уверенията за всеки семестър от обучението си, извършени частични плащания, следва че той не е оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е съдържанието им и е желаел настъпването на правните последици на договора, поради което съдът приема, че е могъл да разбере условията на подписания от него на всяка страница договор и общи условия.