Решение № 3049 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3049 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100513449 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 13872 от 14.07.2024 г., поправено с Решение № 14067 от 17.07.2024 г., по гр. дело № 10597 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 80-ти състав, е заместено съгласието, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, на бащата А. Г. Ф., ЕГН **********, за пътуване на детето К . А.а Ф.а, ЕГН **********, извън пределите на Република България до държавите членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, Швейцария, Нова Зеландия, Тунис, Кралство Великобритания, Тайланд и Доминикана, придружавано от майката П. К. В., ЕГН **********, или от упълномощено от нея лице с цел почивка, екскурзия, посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания за срок от 5 (пет) години. Заместено е, на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБЛД, съгласието на бащата А. Г. Ф., ЕГН **********, за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето К. А.а Ф.а, ЕГН **********. Допуснато е, на основание чл. 127а, ал. 4 СК, предварително изпълнение на решението.

1

Ответникът А. Г. Ф. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал изцяло с въззивна жалба от 15.08.2024 г. по описа на СРС. В жалбата са наведени подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Съобразно с изложеното във въззивната му жалба ответникът Ф. моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отхвърли предявените искове.

Заявява искане за присъждане на разноски в двете инстанции.

Ищцата П. К. В. (въззиваема страна в настоящото производство), чрез адвокат Л. В., е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на така подадената въззивна жалба, в който е оспорила същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

По жалбата на А. Ф. за допускане на предварително изпълнение на първоинстанционното решение въззивният съд се е произнесъл с Определение № 18458 от 18.11.2024 г. по гр. дело № 10983 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-I-К състав.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, и съотнесени към релевантния закон, приема следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото и е видно от представеното удостоверение за раждане № 7083170372/15.06.2017 г. на Столична община, район „Слатина“, че страните по делото са родители на детето К. А.а Ф.а, родена на ******** г. в град София.

Установено е в първоинстанционното производство, че съгласие за пътуванията на детето извън страната и за издаване на необходимите документи родителите не могат да постигнат поради опасенията на бащата, заявеното от същия в социалното проучване, че ако се съгласи за издаване на международен паспорт на детето, ще създаде възможност майката да изведе 2 детето в чужбина и той да не може да го вижда повече.

При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е изложил мотиви, като приема, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България с цел почивка и туризъм с неговата майка или упълномощено от нея лице за срок от 5 години. По този начин то ще придобива впечатления от други държави и ще се разширява неговия мироглед. Ще може да общува със свои връстници, близки и роднини. Това ще има положително развитие на личностното му развитие, както и ще способства за подобряване качеството на образоване, включително чрез участие на детето в учебни програми в този период. Поискани са пътувания до държави, които са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, а именно: Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, Швейцария, Нова Зеландия и Кралство Великобритания, Тунис, Тайланд и Доминикана.

Съдът е обосновал, че чрез опреД.е на посочения срок от 5 години ще се избегнат бъдещите конфликти между родителите по повод въпросите, свързани с пътуването на детето им извън страната, така и за да не бъде засегната психическа и емоционална стабилност на детето, доколкото в производството се установило обстоятелството, че е нарушена комуникацията между страните по въпроси, свързани с пътувания на детето извън Република България, така и с оглед заявената позиция от ответната страна, съобразно която исковата молба се оспорва в цялост.

Първостепенният съд не е намерил основания за ограничаване правото на детето да напуска страната, доколкото по делото не са установени факти, въз основа на които да се обоснове извод, че майката има други намерения, противопоставими на интересите на детето, както и не са налице доказателства тя да има намерение да се установи преимуществено да живее в чужбина. Установено е, че майката е трудово ангажирана, живее на територията на страната в жилище, закупено чрез ипотечен кредит, както и има изградена стабилна социална среда в Република България. Същевременно не са налице каквито и да е данни майката да е напускала страната за продължителен период от време по повод служебна ангажираност или почивка. Изразените опасения на ответника от международно отвличане на детето са необосновани. Единствените доказателствени източници, 3 съдържащи такива данни (социалният доклад и показанията на св. Ф.) са производни и пресъздават твърденията на ответника, но са лишени от конкретика. Обстоятелството, че ищцата работи в международна компания също не доказва само по себе си, че тя има намерение да емигрира в чужбина с дъщеря си.

В първата инстанция и прието Решение № 10316 от 30.05.2024 г. по гр. дело № 24575 по описа за 2023 г. на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 30.09.2024 г., с което е постановен режим на лични отношения на бащата с детето, който е действащ и към момента.

Във въззивната инстанция е изготвен и приет актуален социален доклад на компетентната Д“СП“ – „Оборище“. Становището е, че е в найдобър интерес на детето да има възможност да пътува извън пределите на Република България, като по този начин за нея ще бъде осигурена благоприятна среда за емоционално, социално и личностово развитие, за разширяване на житейския, културния и социален опит.

Други допустими и относими доказателства, на които въззивният съд да основе изводите си, не са ангажирани по делото.

Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.

При извършване на преценка дали да се произнесе с отказ или да замести исканото съгласие за пътувания в чужбина и издаване на паспорт, съдът се ръководи от най – добрия интерес на детето, съобразно с конкретиката на всеки случай отделно. Детето на страните – К. Ф.а, като гражданин на Република България и на Европейския съюз, има право да може да пътува във всяка една държава – членка на Европейския съюз, което право на свободно придвижване не следва да бъде ограничавано в процесния случай, тъй като по делото не са налице конкретни данни, които да сочат на възможност пътуванията извън страната да са опасни за правилното физическо и психическо развитие на малолетната К. Ф.а. Напротив – пътуванията извън Република България ще й дадат възможност да опознае и посети нови и непознати места и страни. Това ще се отрази благоприятно на познавателното и емоционалното развитие на детето, в който смисъл е и 4 становището на приетия по делото социален доклад. Запознаването с други страни и култури, специфичната за тях география, тяхната обществена и ценностна система, ще допринесат за изграждане на мисленето и светогледа на детето К., които тепърва се формират и постепенно ще се разширяват с нови знания и преживявания. В същата посока са и мотивите на първата инстанция, които въззивният съд намира за правилни.

Правилно от първостепенния съд е преценен и кръга от държави, до които са разрешени пътуванията на детето. Няма данни в тези държави да има военни действия, социални или природни катаклизми, или каквито и да било други ноторно известни рискове за детето, които да го поставят в опасност и да му навредят при посещението им. Така определените от съда държави са и страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, което е допълнителна гаранция за защита на правата и законните интереси на детето.

Обосновани са изводите на първата инстанция, че липсват данни за намерение на майката да промени местоживеенето на детето извън страната, а оплакванията във въззивната жаба на ответника, че има такава опасност, не се споделят от въззивния съд за основателни. Същите не намират опора в доказателствения материал по делото. Детето вече не е толкова малко (9годишно е), поради което може да възприема забележителностите на посочените държави – всичките обвързани от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. Опасенията на въззивника се явяват неоснователни, тъй като държавите Доминикана и Тайланд са и утвърдени туристически дестинации, поради което и въззивният съд не намира основания да ги изключи от решението.

На следващо място, от първата инстанция е определен правилно и периодът, в който да се извършват пътуванията на детето като краен момент – за 5 години.

Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че периодът на пътуванията не следва да бъде съобразяван с времето, в което неотглеждащият родител, в случая – бащата, има режим на лични отношения. Напротив, при положение че не се постави такова ограничение пътуванията на детето извън страната да се осъществяват извън режима на контакти на бащата с детето, с 5 подобни пътувания ще се наруши неговият режим и това би накърнило правата му на пълноправен родител, а оттам – би навредило и на интересите на детето. Затова следва да се постави ограничение, че пътуванията не трябва да съвпадат с определения от съда режим на лични отношения на бащата с детето, определен с Решение № 10316 от 30.05.2024 г. по гр. дело № 24575 по описа за 2023 г. на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 30.09.2024 г. Ето защо обжалваното решение, в което не са отчетени тези времеви рамки на пътуванията на детето извън страната, не е съобразено с изискванията на т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, тъй като не е взет предвид режимът на лични отношения на неотглеждащия родител с детето.

С оглед на което, първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено в тази обжалвана част и да се постанови ново такова, в което да се разреши на детето да пътува в посочените в решението държави за срок от 5 години, като пътуванията не нарушават определения режим на лични контакти на бащата с детето. В останалата обжалвана част (за заместване на съгласието за издаване на паспорт) първоинстанциноното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно изложеното и поради несъвпадане на някои от крайните изводи на първата инстанция, обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено (за заместеното съгласие за пътувания на детето извън страната), а в останалата част (за заместеното съгласие за издаване на паспорт на детето) – потвърдено.