Определение № 293 от 21.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно дело № 20263100600791 по описа за 2026 година

Делото е образувано по протест от прокурор в РП Варна, срещу разпореждане по ЧНД № 1884/ 2026 г. на ВнРС.

С този акт съдия от първоинстанционния съд е прекратил производството по дело, образувано във връзка с искане за задължително настаняване и лечение, позовавайки се на чл. 249 ал.1 във вр. с чл.248 ал.1 т.

3 от НПК

За да приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, допуснато по време на досъдебното производство, съдът е изградил теза, че макар и основанието за образуване на първоинстанционното производство да е било аргументираното с чл. 157 от Закона за здравето предложение на прокурора за задължително настаняване и лечение на обвинения в извършване на престъпление по чл. 116 от НК Д. Д. Л., отсъствието на постановление за прекратяване на наказателното производство срещу дееца му пречи да изследва въпроса за наличие на основанията по чл. 155 от ЗЗ, тоест, дали съществува психично заболяване, поради което Л. може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето му.

Съдът е премълчал, за какво нарушение по чл.249 ал. 4 от НПК става въпрос, но след като произнасянето е по този процесуален ред, то и проверката за правилността му ще се осъществи по правилата на глава двадесет и втора от НПК.

Макар и да е описал фактология, водеща до налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 б. "в" НК, а и целта на предложението си/ да предотврати опасност деецът да се намира извън болнично заведение до изтичане срока на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство/ прокурорът на практика е поискал от съда задължителното настаняване и лечение на Л. по реда на глава пета раздел втори от Закона за здравето.

Това производство е самостоятелно и необвързано с другото, по чл.

1

427 от НПК. При него, с настаняването за лечение на задължителен принцип, се тушира евентуалната, но основателна опасност, лица с психични разстройства да извършат престъпление, което представлява опасност за околните или застрашава сериозно здравето им.

Основания за това производство не могат да бъдат съпоставяни с реда, определен в чл. 427 от НПК, още повече, че инициирането му не лишава прокурора от възможността да внесе в съда и успоредно искане по чл. 89 от НК.

В предложението за образуване на коментираното производство по ЗЗ прокурорът не твърди, че по отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост следва да бъдат взети принудителни медицински мерки, а че съществува опасност да бъде извършено престъпление от лице с психично заболяване, която следва да бъде предотвратена чрез задължително настаняване и лечение.

Ето защо основателността на искането следва да бъде проверена от съда по реда на чл. 159 и сл. от Закона за здравето, като отсъствието на постановление за прекратяване на наказателно производство не представлява пречка за разглеждането на делото по същество и за отговор - налице ли са медицински и социални критерии за задължителното лечение на лицето. / аргумент чл.159 ал. 4 от ЗЗ/.

Във връзка с процедурата по чл. 427 и сл. от НПК докладчикът по делото намира повод да изрази следното становище:

Това производство е особено и не е репресивно по характера си, независимо, че основанията за провеждането му / чл. 89 от НК/ се намират в материалния и в процесуалния /чл. 427 от НПК / наказателни закони.

Теоретично, целта на производството по чл. 427- 432 от НПК е да се гарантира правилно разследване, разглеждане и решаване на дела за общественоопасни деяния, извършени от невменяеми лица, да способства за предпазване на обществото .

Същността и хронологията му са следните :

„ Досъдебна фаза“ през която по реда на чл. 427 ал.1 и 2 от НПК се събират доказателства за обществена опасност на лицето и се извършва експертна оценка на изначалната или последваща невменяемост на дееца.

Ако въз основа на тях прокурорът установи, че лицето страда от психично заболяване, изключващо вменяемостта и представлява обществена опасност, налагаща принудителни медицински мерки, внася предложение по чл. 89 от НК пред съответния съд.

„Съдебна фаза“, в която този съд разглежда делото по реда на чл. 428 и сл. от НПК и уважава или отхвърля предложението.

Производство е с различни цели, условия, специфика, ред и начин за обжалване от това по чл. 243 от НПК. В него въпроса, следва ли да се прекрати наказателното производство на основание по чл. 24 ал.1 т. 1 или 5 от НПК и имало ли е обвиняемо лице по него, не се разглежда. Въз основа на представените пред и събрани от съда доказателства, той дължи отговор съществува ли медицински и социален критерий за прилагане на принудителни медицински мерки и ако да, какъв да бъде техният вид и срок.

2

Ето защо докладчика намира, че описаната по горе процедура би могла да бъде стартирана не само преди прекратяване на наказателното производство заради невменяемостта на дееца, а дори и преди започването му, тъй като етапа на досъдебното производство не е условие за допустимостта на процедурата по раздел едно от глава тридесет и четвърта от НПК.

Това мнение обаче е неангажиращо и неотносимо към предмета на настоящото производство и не представлява част от въззивното решение.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ атакуваното разпореждане.

Връща делото за разглеждането му по същество.

Въззивният акт е окончателен.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3