Решение № 1161 от 30.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Пазарджик, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Десислава Буюклиева в присъствието на прокурора Л. Д. Г. като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20265220101093 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството е охранително, образувано е по молба, подадена от А. Я. А. с адрес в гр. П., с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, с която се иска да бъде променено личното и фамилното име на молителя от А. Я. А. на Я. Я . А..

Молителят твърди, че още от раждането си е бил наричан Я., но поради техническа грешка в акта за раждане е бил записан като А.. През 2019 г. сключил брак с М. Л. А. и приел нейното фамилно име. Новото име обаче му създавало затруднения, тъй като всички го знаели като А.. Тъй като продължавал да е известен с това име в обществото, той иска да възстанови фамилното си име отпреди брака, както и да промени собственото си име на Я., с което го знаят повече от 30 години всички роднини и познати и което той изписва върху визитните си картички.

Община Пазарджик и Районна прокуратура - Пазарджик са уведомени за молбата като заинтересовани страни. Общината не е изразила становище. Прокуратрата се противопоставя на допускането на промяната. На първо място сочи, че само по себе си желанието да се носи друго име или обстоятелството, че друго име се използва в тесен семеен кръг, не е основание за допускане на промяна, в противен случай всяко битово, семейно или приятелско обръщение би могло да послужи като основание за съдебна промяна - нужни са обективни и съществени причини, които парвят носенето на дадено име лично или обществено неудобно, неподходящо или сериозно затрудняващо лицето в в 1 неговите социални, семейни, професионални и административни отношения. Счита за неоснователно твърдението, че собственото име А. е резултат от грешка - установено е, че бащата на бащата на молителя, тоест неговият дядо по бащина линия носи именно името А., а не Я., извод за което се прави от трите имена на бащата; оттам и следващият извод - че не е налице допусната техническа грешка при съставяне на акта, а е целено именно вписването на името А. от родителите, във връзка с традицията на децата да се дава името на дядо или баба. Наред с това, установеният модел на поведение разкривал използване на правото на промяна на име извън неговото предназначение. Излага се становище, че чрез последователно използване на различни правни механизми – брак, припознаване и съдебна промяна, се постигало многократно изменение на идентифициращите белези на лицето.

Сочи се, че следвало да се отчете, че проследимостта на идентичността на лицето е гарантирана в рамките на националната система на гражданската регистрация, както и, че при участие в отношения извън страната обаче липсвала същата степен на интегрирана регистърна проследимост. Сочи се, че в този смисъл честите и съществени изменения на имената обективно създават възможност лицето да се легитимира с различни именни комбинации в различни времеви моменти, при което връзката между тях не е непосредствено очевидна извън националните регистри. Последователното преминаване през няколко различни имена показвало, че не се касае за стабилизиране на една идентичност, а за нейното многократно пренастройване чрез различни правни основания, което според прокуратурата по съществото си представлява размиване на идентичността чрез използване на формално допустими правни средства. Не може едновременно да се поддържа, че лицето е трайно известно с определена именна идентичност, и същевременно да се установява, че за кратък времеви период то многократно е изменяло съществените си индивидуализиращи белези. Когато едно лице многократно изменя собственото, бащиното и фамилното си име в сравнително кратък период, това започва да излиза извън рамките на допустимото удовлетворяване на личен интерес и засяга обществения интерес от стабилност, проследимост и правна сигурност. Подобно поведение затруднява ясната и трайна индивидуализация на лицето, създава объркване в обществения и административния оборот и подкопава доверието в устойчивостта на гражданската регистрация като официална система за идентификация. По събраните доказателства заявява, че не следва безкритично да с кредитират.

В открито заседание се явяват молителят лично и с адвокат и прокурор от РП - Пазарджик.

Позицията на молителя, изразена от процесуалният представител, е за неоснователност на възраженията и оспорване на доводите на прокуратурата. Той посочва, че това е първото обръщане към съда с молба за промяна на името му, като предходните промени не са по негово желание. Първото вписване е поради това, че не е бил припознат от баща си, по закон е с фамилното име на майка си, после, при сключването на граждански брак е променил фамилното име и накрая баща му го припознава, и оттам се променят не по негово желание, а служебно административно са променени от служба ЕСГРАОН към общината. С оглед съображенията, свързани с пътувания във и извън България, заявява, че освен имена, съответното лице има и съответното ЕГН, освен това с новите документи за 2 самоличност, към съответните документи за самоличност има един номер, който си има цяла история на всички промени вече, които се ползват с абсолютен достъп от всички партньорски служби в чужбина.

Въз основа на събраните по делото доказателства - писмени и гласни - се установяват следните факти:

Молителят е роден на ****** г. в гр. П. При раждането си не е бил припознат от баща, останал е с неустановен произход от бащата и до 2019 г. е носел имената А. Г. Е..

На******** г. е сключил брак с жена, носеща името М. Л. А. и е приел нейното фамилно име, като е започнал да носи имената А. Г. А.. На 02.02.2025 г. е бил припознат като син от лице с име Я.А.А. и имената му в акта за раждане са били променени служебно на А. Я. А., но заради сключения брак и възприетото брачно фамилно име в крайна сметка след припознаването е останал да носи имената А. Я. А..

Регистрирани са многократни излизания извън границата и завръщания на молителя в страната в периода от 2023 до 2026 г., за който период е било възможно да се направи справка.

Доведени са от молителя двама свидетели - бащата на съпругата му (носещ различни имена от нейните бащино и фамилно) и лице, познаващо молителя от детските години на двамата в един и същ квартал. И двамата заявяват, че молителят е известен на околните като Я., че не са знаели, че името му по документи е А., като първият го е научил едва когато молителят му станал зет, а вторият - едва по повод заведеното дело. Първият свидетел сочи още, че дядото на молителя по бащина линия е бил известен с турското си име Али, което е сменено по-късно.

Съдът счита, че показанията на свидетелите не са напълно убедителни. Съпоставени с останалите данни по делото, те не се съчетават с обстоятелството, че молителят в продължение на 30 години, през които името му е претърпявало други промени, не е предприел действия за промяната му от А. към Я., ако през цялото време е бил наричан с второто от тези имена. Отделно от това е съображението, че името на дядото на молителя, макар и променено в хода на живота му (но много преди раждането на молителя) от Али към А., вероятно е една от причините молителят също да бъде наречен А. - малко вероятно е да е ставало дума за техническа грешка и още повече - тя да не бъде поправена.

При така установените факти съдът намира, че молбата е основателна.

Фамилното име на молителя следва от това на неговия баща. Всяко лице може да избере свободно дали при сключване на брак да запази досегашното ис фамилно име, или да приеме това на своя съпруг. Обикновено и по традиция фамилното име на другия съпруг възприемат лицата от женски пол, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за съмнение в мотивите на молителя, който е мъж, да направи същото. Лице от мъжки пол би могло също да бъде водено от мотиви, които не са непозволени или заобикалящи закона нежелание да носи старото си име, по-добро звучене на името на съпругата, идентификация 3 с религиозна (с оглед името А., характерно за мюсюлмани) или семейна принадлежност, и т.н.

След като при сключване на брак и при развод изборът между двете възможни имена е свободен и неограничен, би следвало и възстановяването на предбрачното име, дори без развод, макар и формално подчинено на условието на чл. 19, ал. 1 от ЗГР за наличие на важни обстоятелства, да не се извършва при твърде строга преценка на основанията. И двете имена идентифицират лицето при спазени правила на закона за съставянето им, затова и промяната в двете посоки също следва да не се счита за съществена пречка пред идентификацията. Дори преценката, че при сключването на брака е взето погрешно решение, стига да е обоснована или да е довела до сериозно и трайно нежелание да се носи брачното име, би следвало да представлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В конкретния случай молителят очевидно не би могъл да е изработил навик да ползва фамилното име А. и всички да са го знаели с това име, тъй като никога преди не го е носил, но желанието му да носи името на своя баща и да се идентифицира като негов син, би следвало да е достатъчно важно обстоятелство. Съображенията, свързани с многократните му пътувания и евентуално желание да прикрие самоличността си, са само хипотеза, която не се доказва. Не само ЕГН, но и други данни, позволяващи еднозначна идентификация на всяко лице при пътуване, би следвало да са налице в системите за регистрация на международни пътувания. Много държави допускат промяна на фамилното име при брак, развод, припознаване и т.н., много от тези лица с променени имена пътуват в чужбина, и ако възможност за еднозначна идентификация не съществува, това би означавало, че никое лице с променено име при пътуване в чужбина няма да може да бъде свързано документално с предходната си самоличност - очевидно не е логично да е така.

Промяната на собственото име в практиката на българските съдилища също се допуска при либерална преценка на основанията за това, като дори дискомфортът от носенето на досегашното име, както и затрудненията, произтичащи от ползването на две различни имена, могат да бъдат основание за промяна. В случая молителят не доказа с категоричност, поне според този състав, че в миналото винаги, още от детство, е ползвал името Я., така че името А. да му създава затруднения при официално общуване. Самото му желание да носи друго име обаче, ако е трайно и сериозно, може да създава усещане за дискомфорт, неудобство и противоречие между самоличността, с която лицето се идентифицира или предпочита, и тази по документи. Предходните промени на името на молителя, макар и едната да е по негово желание, не са извършени по съдебен ред. Не е невъзможно желанието за промяна и на собственото име да е съществувало много по-рано, но решението за предприемане на действия да е взето едва сега, когато във връзка с припознаването молителят е решил да приеме името на вече установения си баща и така или иначе би се наложило да се обърне към съда.

По тази причина съдът намира, че молбата следва да се уважи и в двете си части, и РЕШИ:

4

Допуска на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителя А. Я. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. В. А. № ***, , ет.**, ап. ** ., от А. Я. А. към Я. Я . А..

Препис от решението да се изпрати на Община Пазарджик за отразяване в регистрите и актовете за гражданско състояние и регистъра на населението.

Заинтересованите страни могат да обжалват решението пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

5