Определение № 96 от 15.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Ямбол, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500061 по описа за 2023 година Производството е oбразувано по частна жалба на „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД, ЕИК 202278413, със седалище и адрес: гр.София, ж.к.„Младост" 2, бл. 237, вх. А, ап. 12, чрез адвокат А. С. Ч. от ВАдС, съдебен адрес: гр.******, ул.******№22, ет.*, ап.*, срещу Определение № 2309/11.11.2022г. на ЯРС по гр.д.№20222330101852/2022г. по описа на РС – Ямбол, с което се оставя без уважение възражението на ответника за липса на местна подсъдност на делото при РС Ямбол. Частният жалбоподател счита, че ЯРС неправилно и разширително тълкувал разпоредбата на чл.114 от ГПК и е следвало да приложи нормата на чл.105 от ГПК при определяне на местната подсъдност. Излага, че нормата на чл.114 от ГПК може да се ползва само и единствено от работника, ако същият лично предявява иск срещу работодателя. Моли ЯОС да отмени обжалваното Определение

№

2309/11.11.2022г., постановено по гр.д.

№20222330101852/2022г. по описа на Районен съд Ямбол, и да уважи възражението на ответника за местна неподсъдност на делото при РС-Ямбол като изпрати делото по подсъдност при Софийски районен съд.

В срока за отговор на частната жалба е подаден писмен отговор от ищцата Г. К. К., чрез адв. Т. Г. Р. от АК-******, в който се оспорва частната жалба като неоснователна и се излагат съображения. Моли въззивният съд да я остави без уважение.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. К. К. против „ЕС ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ЕООД, ЕИК 202278413, със седалище и адрес: гр.София, ж.к.„Младост" 2, бл. 237, вх. А, ап. 12, с правно 1 основание чл. 200 от КТ, с искане ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя й неин син М. К. К., настъпила при трудова злополука на 13.12.2021г.. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото пред ЯРС и е поискал делото да бъде изпратено на Софийски районен съд, който според ответника е местнокомпетентен по делото. ЯРС е преценил за неоснователно възражението на ответника, т.к. спорът по чл.200 КТ е трудовоправен и относимо е мястото на полагане на труд на праводателя на ищцата, който е бил в трудово правоотношение с ответника, а в случая мястото на полагане на труд се сочи да е в гр.Ямбол и право на ищцата е да избере дали ще се възползва от избора си на местна подсъдност. По тези съображения ЯРС и като сочи практика на ВКС, Ямболският районен съд с определение № 2309/11.11.2022г. на ЯРС по гр.д.№20222330101852/2022г. по описа на ЯРС оставя без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, което определение се обжалва от ответника-частен жалбоподател.

ЯОС намира за правилно обжалваното определение. Трудовият характер на спора, предмет на предявения иск по чл.200, ал.1 от КТ определя както родовата, така и местната подсъдност на съда. В т. 3 на Тълкувателно решение № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г., ВС, ОСГК, е прието, че имуществената отговорност на предприятието по чл.200 КТ при смърт или увреждане здравето на работник изключва отговорността по чл. 49 ЗЗД; че това съдържание се разкрива и чрез систематичното тълкуване на разпоредбата - съгласно чл.202 КТ, за изплатеното обезщетение на пострадалия или неговите наследници предприятието има право на иск срещу виновните лица, съобразно правилата на раздел втори; че пострадалият от трудова злополука работник, съответно наследниците му, могат да търсят от предприятието обезщетение по чл.200 КТ, но не и по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД. Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на злополуката смърт, е с правно основание чл.200 от КТ, уреждащ обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение.

В разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, законодателят е уредил имуществената отговорност на работодателя за щети от трудова злополука, изразяващи се както в увреждане на здравето, така и при смърт на работника, т. е. в последната хипотеза е уредено обезщетение за вреди, причинени на близките на починалия от смъртта. След като наследникът на починалия работник разполага с право на иск по чл.200 от КТ за обезщетение от смъртта му, настъпила в резултат на трудова злополука, независимо, че същият не е в трудово правни отношения с работодателя, то той може да се ползва и от изборната местна подсъдност по искове по трудови дела, предвидена в разпоредбата на чл.114 от ГПК.

2

Спорът по чл.200 от КТ е трудов и по правилото на чл.114 от ГПК искът може да се предяви и по мястото, по което работникът е полагал обичайно своя труд, а в случая мястото на полагане на труд се сочи да е в гр.Ямбол. Ето защо, в случая родово и местно компетентен да разгледа делото е Районен съд - Ямбол.

Предвид изложеното, ЯОС следва да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно, а частната жалба бъде оставена без уважение.

На основание горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 2309/11.11.2022г. на ЯРС по гр.д.

№20222330101852/2022г. по описа на РС – Ямбол.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3