Определение № 414 от 09.07.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Силистра, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263400500250 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от "ЛЕНДИВО" АД, ЕИК 203811241, със седалище и управление гр. Шумен, пл. „Оборище” №13Б, чрез адв. Х. М., срещу Определение №318/16.04.2026г., постановено по гр. д.

№1508/2025г. на РС - Силистра, с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №73/06.02.2026г., в частта на разноските, присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Сочи се в жалбата, че правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. Ищецът е подал девет искови молби срещу ответника, вместо една, с цел да се възложи в негова тежест разноските в прекомерен размер. Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите намира, че е използвано да се образуват множество искове. Неправилно съдът е присъдил разноски за всеки един от исковете. Моли за приобщаване на всички дела, водени между страните, за определяне на един общ материален интерес. Възразява се и срещу размера на присъденото възнаграждение, като счита, че справедливият размер следва да е значително по-нисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004г. за възнаграждение за адвокатската работа. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което се откаже присъждане на разноски, в евентуалност да се намалят.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна е постъпил отговор на частната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на частната 1 жалба.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. №1508/2025г. по описа на РС - Силистра е образувано по предявени искове от Р. Д. Т., ЕГН **********, с адрес с.Айдемир, чрез адв. М. М. против "ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК 203811241, със седалище и управление гр. Шумен, с правно основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за кредит №56141/31.07.2024г., в евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД вр. чл.33 ЗПК и чл.143 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата за неустойка поради неосигуряване на обезпечение по Договор за кредит №56141/31.07.2024г. Предявен е и иск с правно основание чл.55 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150лв., недължимо платена по недействителен Договор за кредит №56141/31.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, в условие на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120лв., недължимо платена неустойка по Договор за кредит №56141/31.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението

Преди проведеното по делото съдебно заседание ищецът е депозирал молба вх. № 10915/16.12.2025г., с която взема отношение по хода на делото и по същество. Направено е искане за присъждане на разноски и е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Договор за правна защита и съдействие, с договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

1, т.2 от ЗАдв е представен с исковата молба.

С постановеното решение № 73/06.02.2026г. по гр. д. № 1508/2025г. по описа на РС - Силистра първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск за прогласяване недействителност на договора за кредит, но е уважил евентуалния иск за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка и иска по чл.55 ЗЗД за размер от 61.36 евро – недължимо платена сума за неосигурянаве на неустойка по договора. С решението е присъдено в полза на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. в размер на 252.42 евро с ДДС.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

В чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от Закона за адвоката са разписани случаите, при които може да бъде предоставена такава: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът 2

/осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие/ има право на адвокатско възнаграждение в размер /в действалата преди промените, обнародвани на 13.02.2026г. редакция/ не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Страната или адвокатът не са длъжни да посочват размер на възнаграждението, което се претендира. В случая то се определя от съда, който така или иначе не е обвързан от посочения размер.

Приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е предмет на противоречива съдебна практика и е поставено на тълкуване с образувано тълкувателно дело № 3/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент липсва произнасяне. До постановяване на задължително тълкуване съдът се съобразява с формираната и споделяна съдебна практика, като в нейния обхват се включва и определение №395/09.07.2018 г. по ч. т. д.

№1314/2018 г. на ВКС, както и цитираните в него актове. Съгласно тази практика наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. За да възприеме това разрешение, въззивният състав съобразява, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв не поставя като условие за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът да установява предпоставките по ал. 1.

Достатъчно е в съответното производство насрещната страна да носи отговорност за разноски, за да възникне правото на адвоката или адвоката от Европейския съюз на съответното възнаграждение. В тези случаи съдът определя дължимите разноски съобразно чл. 36, ал. 3 и 4 ЗАдв и осъжда насрещната страна да ги заплати.

Настоящият въззивен състав не споделя и релевираните възражения за злоупотреба с право. В хода на производството не е установено нито раздробяване на претенции, нито образуване на множество дела по повод едно и също облигационно правоотношение. Такова обстоятелство и не се твърди.

Отделно от горното, в основата на съдебно признатото вземане на потребителя стои обективният факт на недействителността на клауза в сключения с ответника потребителски договор, който факт поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред.

Обвързвайки правото на потребителя да възстановени неправомерно събраните му суми по тази клауза, инициирайки съдебно производство, с необходимостта да направи съдебни разноски за реализиране на претенцията си, при евентуално постановен отказ за възстановяване на направените разноски, би довело до възпрепятстване на потребителя да упражни правото си на защита от неравноправната клауза по съдебен ред.

С Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, § 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, 3 съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такова национално право, което противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

От горното следва, че съдът може да използва Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир, а не да обвързва по абсолютен начин произнасянето си в частта за разноските с посочените в нея размери. С оглед тази констатация, съдът счита, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възнаграждението, а именно – фактическа и правна сложност на делото.

С оглед изложеното и отчитайки вида на производството, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адекватният и справедлив паричен еквивалент на предоставената адвокатска услуга е правилно определен от първоинстанционния съд.

С оглед на горните съображения съдът намира, че следва да бъде потвърдено определението с правно основание чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №318/16.04.2026г., постановено по гр. д.

№1508/2025г. на РС - Силистра, с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №73/06.02.2026г., в частта на разноските, присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4