Решение № 405 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100500892 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 241198/24.07.2024 г. на ответника Р. В. Б., ЕГН ********** срещу решение № 12894/29.06.2024 г., постановено по гр. дело № 8701/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта, с която са уважени предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: 1 703,98 лв. - главница за периода от 04.12.2016 г. до 04.02.2020 г., дължима по договор за потребителски кредит № FL719716/04.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2021 г. до окончателното плащане; 39,41 лв. – договорна лихва за периода от 04.12.2018 г. до 04.02.2020 г.; 284,51 лв. – лихва за забава за периода от 04.02.2020 г. до 10.11.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 64483/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.11.2021 г.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му относно липсата на надлежно връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, приемайки, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2021 г. е изтекъл крайният срок на договора, поради което това обстоятелство е ирелевантно. Оспорва да са представени доказателства относно надлежното връчване на изпратената до него покана, считано от когато ще настъпи действието на 1 предсрочната изискуемост, позовавайки се на разясненията, дадени с т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС. Оспорва извършената цесия да му е съобщена преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2021 г., като за ирелевантно счита последващото връчване на исковата молба и приложенията към нея – на 15.04.2022 г., считано от когато е разбрал за настъпилата промяна в кредитора му. Прави възражение за погасяване по давност на исковите суми. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното.

В случая предявените искови претенции се основават на изложени твърдения за сключен между „Юробанк България“ АД и ответника Р. В. Б. договор за потребителски кредит № FL719716/04.02.2014 г., по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на 2 720 лв. с уговорено задължение за връщането му чрез 72 анюитетни месечни вноски с падеж на първата погасителна вноска – 04.03.2014 г. и падеж на последната погасителна вноска – 04.02.2020 г., включващи главница и възнаградителна лихва, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Сключената сделка несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9 ЗПК легална дефиниция, като заемополучателят по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Настоящият въззивен състав не констатира нарушение на някоя от императивните разпоредби на ЗПК, за които 2 съдът е длъжен да следи служебно и които да обусловят нищожност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК.

В действащата към 04.02.2014 г. редакция на чл. 22 ЗПК за действителността на договора за потребителски кредит се налага спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 (отново в действащите към онзи момент редакции на нормите), които настоящата въззивна инстанция намира, че не са нарушени. Видно е, че договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител в два екземпляра (по един за всяка от страните – чл. 10, ал. 1 ЗПК), като в него са посочени общият размер на кредита и условията за усвояването му – чл. 11, т. 7 ЗПК; лихвеният процент по кредита за първата година е уговорен в променлив размер и към момента на сключване на договора е 5,95 % + договорна надбавка в размер на 6,05 %, или общо 12,00 %, като са посочени и условията за прилагането и изменението му съгласно методология, публикувана на интернет сайта на банката и представляваща приложение към договора – чл. 11, т. 9 ЗПК; отразени са годишният процент на разходите по кредита (16,78 %) и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит (4 196,36 лв.), както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в чл. 3, ал. 5 от договора начин – чл. 11, т. 10 ЗПК; посочени са още условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването – чл.

11, т. 11 ЗПК; в чл. 5, ал. 3 се съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването им ведно с разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент – чл. 11, т. 12 ЗПК; наличието на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване – чл. 11, т. 20 ЗПК (чл. 17, ал. 1 и сл.), като кредитът не е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга и не касае свързани договори за кредит, нито е под формата на овърдрафт, поради което нормите на чл. 11, т. 8 и чл. 12, т. 7-9 ЗПК са неприложими към процесното правоотношение.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че процесният договор за потребителски кредит № FL719716/04.02.2014 г. е валидно сключен и удостоверява възникнало между страните по него облигационно правоотношение, като по делото не се спори, че същият е подписан от тях, поради което ги обвързва. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на кредитополучателя на сумата по него. В случая както фактът на възникване на облигационното правоотношение, така и реалното 3 усвояването на отпуснатата сума от 2 720 лв., се потвърждават от изводите на вещото лице по изслушаната и приета без оспорване от страните в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с извлечението от откритата на името на ответника разплащателна банкова сметка с IBAN: **** е установила, че на 04.02.2014 г. същата е заверена със сумата на предоставения кредит в размер на 2 720 лв., поради което същият е изцяло усвоен. Нещо повече, сам по себе си фактът, че експертизата е констатирала извършени от кредитополучателя плащания по кредита в общ размер на 1 069,92 лв., представлява извънсъдебно признание от негова страна за сключване на договора и получаване на сумата по него, доколкото той не би сторил това в случай, че е считал, че не е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, от който да се счита за обвързан.

Изложеното обосновава извод, че кредитодателят „Юробанк България“ АД е изпълнил изцяло задълженията си по договора за реално предоставяне на паричната сума на кредитополучателя Р. В. Б., който от своя страна я е усвоил, с което за него е възникнало насрещното задължение да я върне съгласно уговорения от страните погасителен план, ведно с надбавка (възнаградителна лихва), съставляваща печалба на кредитора.

Установява се също така по делото, че вземанията по процесния договор за потребителски кредит № FL719716/04.02.2014 г. са прехвърлени от „Юробанк България“ АД в полза на „Свети Георги Груп“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 27.03.2020 г., като с оглед данните, удостоверени в протокол за приключване от 27.03.2020 г., както и приложение № 2 към него, съдържащо индивидуализация на вземанията, които се прехвърлят, с посочване на номер на договора за потребителски кредит, страните по него и дължимата сума, може да се направи извод, че същият има за предмет вземанията срещу Р. В. Б., поради което въззивният съд прави извод, че те са част и се обхващат от предмета на сключения договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 27.03.2020 г. В тази връзка следва да се отбележи, че правото на кредитора да цедира вземанията си на трето лице е изрично предвидено в договора за кредит (чл. 18, ал. 1 и ал.

2), поради което изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК също е спазено. Данните по делото сочат още, че впоследствие вземанията по процесния договор за потребителски креди № FL719716/04.02.2014 г. са били предмет и на последващ договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.12.2020 г., по силата на който „Колект Бг“ АД (с предходно наименование „Свети Георги Груп“ ЕАД) ги е прехвърлил в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като от потвърждение за извършената цесия, както и приложение № 1 към него, съдържащо три имена, ЕГН, номер и дата на сключване на договора за кредит, общ размер на дължимите по него суми, както и наименованието на кредитора, отново следва, че същият има за предмет именно вземанията срещу Р. В. Б.. Нещо повече, прави впечатление, че от страна на ответника изобщо не е заявено оспорване, че претендираните от него суми, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит № FL719716/04.02.2014 г., не са били предмет на обсъдените по-горе цесии, на които се позовава ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за да се легитимира като техен носител, като видно е, че възраженията му във връзка с тях касаят единствено нарушаване на правилата за уведомяването му за извършеното прехвърляне на 4 вземанията по чл. 99 ЗЗД.

Съгласно посочената разпоредба кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството му не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.