Решение № 731 от 25.02.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 731

25.02.2020 г. Град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският районен съд Х граждански състав

На четиринадесети февруари Година 2020

В открито заседание в следния състав:

Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка

Атанасова като разгледа докладваното гр.д. № 497 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от М.Н.Б. *** ЕАД искова молба, с която се моли да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ЧР 188/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, да бъде възстановен ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „*********”, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 389,70 лв. (след направено изменение на иска) за оставането му без работа поради уволнението през периода 03.12.2018 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва до изплащане на сумата. Ищецът счита, че уволнението му е незаконно, тъй като: 1/ не е налице реално съкращение на щата, 2/ не е бил извършен подбор между заемащите тази длъжност лица, евентуално същият е бил незаконосъобразен, 3/ допуснато е нарушение на чл. 6 от КТД, тъй като в комисията по подбора не е участвал представител на синдиката - страна по КТД, а допълнително е заявено и нарушение на чл. 5 от КТД. С молба от 26.03.2019 г. ищецът е въвел и ново основание на иска за отмяна на уволнението, което изменение е прието от съда в първото съдебно заседание, а именно допуснато от работодателя нарушение по чл. 333, ал.

1, т. 4 от КТ, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена по време на ползван от ищеца отпуск по болест, без да е било поискано и дадено разрешение от Инспекцията по труда. Ищецът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа исковете, ангажира доказателства, претендира присъждане на направените разноски по делото.

Така предявените искове са с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като същите са допустими.

Ответното дружество е подало писмен отговор, в който предявените искове са оспорени изцяло по основание и по размер. Твърди се, че уволнението на ищеца е законосъобразно и изцяло съобразено с разпоредбите на КТ. Твърди се също така, че на заседание на съвета на директорите на дружеството от 05.11.2018 г. е било утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 15.11.2018 г., поради което със Заповед № 409/06.11.2018 г. на изпълнителния директор на предприятието е закрита една щатна бройка от заеманата от ищеца длъжност „*********”, след което е бил извършен подбор при спазване на изискванията по чл. 329 от КТ, като ищецът е получил най-малко точки. Твърди се също така, че по времето, през което е била проведена процедурата по съкращаване на щата и уволнението на ищеца, в предприятието не е имало действащ колективен трудов договор, поради което е неоснователно оплакването на ищеца, че в комисията по подбора не е участвал представител на синдикатите. По допълнително наведеното от ищеца основание на иска със становище от 02.04.2019 г. ответникът е заявил, че счита същото за неоснователно, тъй като съгласно чл.

333, ал. 7 от КТ предварителната закрила по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за изпълнение, а не към момента на издаването й. Предвид законността на процесното уволнение, ответното дружество счита, че са неоснователни и акцесорните искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

При условие на евентуалност, а именно ако предявеният иск по чл. 225, ал. 1 от КТ бъде уважен, в отговора е направено и възражение за прихващане между присъденото на ищеца обезщетение и сумата от 2 065,90 лв., представляваща сбор от изплатените на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие (1 032,95 лв.) и обезщетение по чл.

222, ал. 1 от КТ за оставането му без работа след уволнението за период от 1 месец (1 032,95 лв.), тъй като същите ще са получени на отпаднало основание. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

С допълнителни становища ищецът е оспорил направеното от ответника възражение за прихващане, като твърди, че същото е неоснователно, тъй като се касае за вземания на различни правни основания, като същият е направил и насрещно възражение за прихващане с негово вземане към ответника за сумата от 900 лв., представляваща неплатени парични бонуси за периода 01.10.2018 г. – 21.11.2018 г.

Делото е висящо за втори път пред настоящата инстанция след като с Решение № V-90/15.10.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 1302/2019 г. на БОС, въззивният съд е обезсилил Решение № 1501/13.06.2019 г., постановено по гр.д. № 991/2019 г. на БРС и е върнал делото на БРС за разглеждането му от друг състав.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото Трудов договор № 91/30.07.2014 г. и допълнителни споразумения към него от 19.02.2015 г., от 25.02.2015 г., от 29.05.2015 г. и от 30.06.2016 г., ищецът е работил в предприятието на ответника, считано от 01.08.2014 г., като първоначално е заемал длъжността „****”, а с последното допълнително споразумение е бил преназначен на длъжността „*********”, считано от 01.07.2016 г. (в трудовата му книжка е допусната грешка, като е вписано, че същият е назначен на тази длъжност от 01.07.2015 г.).

Представено е и копие на Заповед № ЧР 188/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която считано от 03.12.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ - поради съкращаване на щата и след извършен подбор по чл. 329 от КТ. Със заповедта също така е разпоредено на ищеца да бъдат изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неползван платен годишен отпуск и по чл. 220, ал. 1 от КТ – за неспазен срок на предизвестие. Препис от тази заповед е бил връчен на ищеца на 03.12.2018 г., като на същата дата му е било връчено и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение (копие от това предизвестие с удостоверяване датата на връчването му на ищеца е приложено на л. 107 от делото).

По делото е представен Протокол от неприсъствено заседание на Съвета на директорите на „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД от 05.11.2018 г., съгласно който е било взето единодушно решение за утвърждаване на нов щат на дружеството, считано от 15.11.2018 г., като са закрити общо 4 щатни бройки, една от които е за заеманата от ищеца длъжност „********”.

В изпълнение на горното решение, със Заповед № 409/06.11.2018 г. на изпълнителния директор на ответното предприятие са съкратени общо 4 щатни бройки в длъжностното му разписание, от които 3 щ.бр. за длъжността „******” в Проект „Турски поток” и 1 щ.бр. от длъжността „******” в Силозен комплекс. Със същата заповед е наредено извършването на подбор между работниците и служителите, заемащи еднакви или сходни длъжности с длъжностите, предвидени за съкращение, с цел да останат на работа тези, които са с по-висока квалификация и работят по-добре, утвърдена е система за оценяване на служителите, описана в Приложение № 1 към заповедта – „Критерии за подбор по чл. 329 от КТ“, назначени са комисии за подбор на служителите.

Представени са и копия на две разписания на длъжностите в „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД, утвърдени от изпълнителния директор на дружеството, от които е видно, че към 01.11.2018 г. за заеманата от ищеца длъжност е имало определени 5 щатни бройки, а считано от 15.11.2018 г. тези бройки са 4.

С оглед на така представените заповед за съкращаване на щата и две щатни разписания, утвърдени от правоимащото лице, съдът намира, че към момента на извършване на процесното уволнение действително е било налице съкращаване на 1 щатна бройка от заеманата от ищеца длъжност, поради което твърдението на ищеца за липса на реално съкращение на щата е неоснователно.

Видно от приложената служебна бележка от 22.03.2019 г., ищецът Б. е бил редовен член на синдикалната организация към КТ „Подкрепа” в „БМФ ПОРТ БУРГАС” ЕАД.

По делото е представено копие на Колективен трудов договор „БМФ Порт Бургас” ЕАД - 2016 г., който е действал през периода 30.09.2016 г. – 30.09.2018 г., т.е. преди релевантния за настоящия спор период по извършване на подбора и уволнението на ищеца.

Представен е и КТД от 2018 г. с период на действие

26.11.2018 г. - 26.11.2020 г., страна по който е и СС „Подкрепа“, в която е членувал ищецът.

Липсва обаче КТД, който да е действал към датата на издаване на заповедта за съкращаване на щата (06.11.2018 г.), към датата на извършване на подбора (12.11.2018 г.) и към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца (22.11.2018 г.) в ответното предприятие не е имало действащ КТД. С оглед на това съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца за незаконност на уволнението му, поради допуснати нарушения на цитираните от него чл. 5 и чл. 6 от КТД.

По делото е представено копие на болничен лист за временна нетрудоспособност от 22.11.2018 г., съгласно който ищецът е бил в отпуск по болест през периода 22.11.2018 г. – 30.11.2018 г., но липсват твърдения и доказателства ищецът да е бил в отпуск по болест към датата, на която му е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 03.12.2018 г. Поради това и тъй като на осн. чл. 333, ал. 7 от КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение, следва да се приеме, че ищецът не се е ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ и не е било нужно работодателят да иска предварително разрешение от инспекцията по труда. Поради това и така наведеното от ищеца допълнително основание на иска му за отмяна на уволнението е неоснователно и недоказано.

По отношение твърдението на ищеца за липса на извършен от работодателя подбор, евентуално за незаконност на същия, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ при извършване на уволнение поради съкращаване на щата работодателят има право на подбор, при който да прецени кои точно работници да уволни, водейки се от тяхната квалификация и от качеството им на работа. Когато обаче се съкращават една или няколко щатни бройки от повече еднородни длъжности в предприятието, какъвто е настоящият случай, правото на подбор се превръща в задължение за работодателя. В този случай той е длъжен да извърши подбор измежду всички работници, заемащи същата или сходни длъжности, и да уволни тези от тях, които са с най-ниска квалификация и работят най-некачествено. Въпреки, че работодателят не е задължен да документира писмено подбора, той следва да докаже пред съда, че подборът е извършен съобразно критериите на чл. 329 от КТ. В противен случай уволнението следва да бъде признато за незаконно, като съдът следи служебно дали е извършен законосъобразен подбор.

Видно от приложеното поименно щатно разписание на ответното дружество към 20.02.2019 г., в него са вписани 4 щатни бройки за длъжността „*******” в Силозен комплекс, които са били заети от лицата В.Р. Г., К. М. М., С. А. Я. и Т. Я. Г.. Не е представено поименното щатно разписание, което е било в сила към периода на подбора и към процесното уволнение, но страните не спорят, че именно тези лица са работили на останалите 4 щ.бр. за заеманата от ищеца длъжност към момента на подбора.

По делото е представено копие на Протокол № 1 от проведено на 12.11.2018 г. заседание на комисията за извършване на подбора, от което е видно, че същата е заседавала в определения от изпълнителния директор на дружеството състав, а именно: Г. Л. – Директор експлоатация, ПТ „Бургас Изток 2”, Д. Х. – Ръководител Силозен комплекс и М. Д.

– експерт ТРЗ и човешки ресурси. Както бе посочено по-горе в решението, в случая не е било задължително в състава на комисията да бъде включен и представител на синдикатите, тъй като към момента на извършеното съкращение на щата и към извършване на подбора в предприятието не е имало действащ колективен трудов договор, който да е предвиждал такова задължение за работодателя.