Решение № 1091 от 12.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100901179 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон .

Образувано е по молба с правно основание чл. 625 ТЗ, подадена от „Г.“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Горубляне“, ул. „******* чрез ликвидатора С.Р.Б., за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.

Молителят твърди, че дружеството е неплатежоспособно. Сочи, че са налице изискуеми публични задължения, свързани с търговската дейност на дружеството. Тези задължения били дължими към Национална агенция по приходите, възникнали вследствие на Ревизионен акт № Р-22221521001212091-001/27.02.2023 г. в размер на 223 288,73 лв. Задължението не можело да бъде заплатено от дейността и търговските обороти, както и дружеството не разполагало с имущество, което да удовлетвори кредитора. Дружеството било преустановило дейността си към 2021 г., което е видно от отчет за приходите и разходите за 2021 г., за което обстоятелство свидетелства и самото открито производство по ликвидация. Прекратяване на търговската дейност на дружеството било отразено на 05.12.2022 г. в ТРРЮЛНЦ. Сочи, че към 1

31.05.2023 г. при отчитане на публичните задължения на дружеството по ревизионния акт, пасивите надхвърлят активите му приблизително с размера на публичното задължение. Липсата на търговска дейност, непогасени вземания към кредитори на дружеството и издадения ревизионен акт в съвкупност поставяли дружеството във фактическа невъзможност да удовлетвори публичните си задължения. Сочи се, че по банковите сметки на дружеството има незначителна стойност, която не може да покрие първоначалните разходи на несъстоятелността.

Твърди, че неплатежспособността е настъпила на 31.05.2023 г., когато е изтекъл срокът за доброволно плащане на установените задължения в Ревизионен акт № Р22221521001212-091-001/27.02.2023 г. Молителят твърди също така, че дружеството е свръхзадължено, тъй като имуществото му по смисъла на чл.

742 ТЗ не е достатъчно да покрие наличните му задължения. По изложените съображения молителят претендира да бъде обявена неплатежоспосоността и при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, с произтичащите от това поселдици.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени от молителя и са приети като доказателства счетоводен баланс на дружеството - молител към 23.06.2023 г. и отчет за приходите и разходите за 2021 г., както и счетоводен баланс към 31.12.2021 г.

Представени са също така списък на активи към 31.05.2023 г. и списък на пасиви към 31.05.2023 г.

Представени са оборотни ведомости на дружеството за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г.

Представени са от молителя опис и оценка на активите и пасивите на дружеството, както и списък на кредиторите.

Представени са от молителя също така Ревизионен акт № Р22221521001212-091-001/27.02.2023 г., Решение № 638/17.05.2023 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, с което е потвърден гореописания Ревизионен акт. Съгласно представения Ревизионен акт № Р-22221521001212-091-001/27.02.2023 г. публичните задължения към датата на издаването на акта възлизат общо на 2

226 729,48 лв., от които 162 486,74 лв. – главница и 64 242,74 лв. – лихва, представляващи задължения на дружеството по ЗДДС за данък върху добавената стойност за ревизирания период 01.10.2017 г. – 30.06.2020 г. и за корпоративен данък за ревизирания период 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. По делото е депозирана жалба на молителя срещу гореописания Ревизионен акт, адресирана до АССГ чрез Дирекция ОДОП на НАП СОФИЯ с вх. № 53-04390/31.05.2023 г.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от Агенцията по вписванията по партидата на ответното дружество от всички служби по вписванията относно притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна по партидата на молителя, от която се установява, че за дружеството има вписвания, отбелязвания и заличавания.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ , вр. чл. 186 ГПК е изискана от СДВР, Отдел „Пътна полиция“ и е представена информация, че в централна база на АИС КАТ към 02.08.2023 г. няма данни за регистрирани МПС на името на „Г.“ ЕООД, ЕИК *******.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ , вр. чл. 186 ГПК е изискана от НАП и е представена информация, че има наложени обезпечителни мерки върху имущество на дружеството по реда на чл. 202 ДОПК, като няма започнати действия по принудително изпълнение срещу имущество на „Г.“ ЕООД, ЕИК ******* по реда на ДОПК.

За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя по делото е изслушано и прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза на вещото лице С. Й., като вещото лице е анализирало периода 2017 г. – 202 2 г. вкл. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и изчислява показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.

Вещото лице дава заключение, че от извършения анализ е видно, че дружеството отчита в баланса си дълготрайни материални активи за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. , както следва: към 31.12.201 7 г. на стойност 531 хил. лв., представляващи 26,0% от сумата на актива; към 31.12.2018 г. на стойност 465 хил. лв., представляващи 13,8% от сумата на актива и към 31.12.2019 г. на стойност 476 хил. лв., представляващи 18,6% от сумата на актива.

3

Вещото лице дава заключение, че през периода 2019 г. – 2022 г. и към 23.06.2023 г. преобладаващата част от сумата на краткотрайните активи са вземанията, както следва: към 31.12.2019 г. са на стойност 1 385 хил.лв., представляващи 54,10 % от сумата на актива; към 31.12.2020 г. на стойност 257 хил.лв., представляващи 100,00% от сумата на актива; към 31.12.2021 г. на стойност 934 хил. лв., представляващи 100,00 % от сумата на актива, към 31.12.2022 г. на стойност 934 хил. лв., представляващи 100,00 % от сумата на актива и към 23.06.2023 г. на стойност 934 хил. лв., представляващи 100,00 % от сумата на актива.

Вещото лице дава заключение, че преобладаващ дял от пасивите за анализирания период са краткосрочните задължения, както следва: към 31.12.2017 г. са в размер на 1529 хил.лв.; към 31.12.2018 г. са в размер на 3 375 хил. лв., към 31.12.2019 г. са в размер на 2399 хил.лв.; към 31.12.2020 г. са в размер на 32 хил. лв.; към 31.12.2021 г. са в размер на 1470 хил. лв.; към 31.12.2022 г. са в размер на 1 471 хил.лв. и към 23.06.2023 г. са в размер на 1680 хил.лв.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,9614 за 2017 г.; 0,8498 за 2018 г.; 0,8537 за 2019 г.; 4,6727 за 2020 г.; 0,6356 за 2021 г.; 0,6252 за 2022 г. и 0,5427 към 23.06.2023 г.

Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности под единица на коефициента на финансова автономност показват превишаване на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието. Коефициентът на финансова автономност за анализирания период 2018 г. – 23.06.2023 г. има стойност под норматива от 0,33. Коефициентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя за автономност и показва задлъжнялостта на 4 дружеството. Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 7,6851 за 2017 г.; - 52,84 за 2018 г.; 16,20 за 2019 г.; 0,27 за 2020 г.; - 2,67 за 2021 г.; - 2,66 за 2022 г. и -2,18 към 23.06.2023 г.

В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че задълженията по издадения Ревизионен акт № Р-22221521001212-091-001/27.02.2023 г. са осчетоводени от дружеството и фигурират в междинния баланс към 23.06.2023 г. С оглед изчислените коефициенти на ликвидност вещото лице дава заключение, че е налице тенденция молителят да не може да обслужва краткосрочните си задължения по тъгровска сделка. Поради не наличие на парични средства дружеството не е в състояние да изплати изискуемите си задължения. Общата стойност на имуществото на дружеството съобразно баланса към 23.06.2023 г. е в размер на 934 хил. лв., в т.ч. вземания от клиенти и доставчици 934 хил. лв., парични срадства 0 /нула/ хил.лв.

Изяснено е от вещото лице, че посочените вземания са такива с проблемна събираемост, тъй като имат една и съща стойност в размер на 934 хил. лв. към 31.12.2021 г., към 31.12.2022 г. и към 23.06.2023 г.

Вещото лице дава заключение, че последното плащане от дружеството за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка е извършено на 13.12.2021 г. за сумата от 384,00 по фактура № 15410/30.11.2021 г. на „Банд – Консултации и управление“ ООД с основание „Декларация Интрастат за м. 1-12.2021 г. и обяваяване на ГФО“. Последното плащане на дружеството към НАП е извършено на 26.09.2022 г., като са заплатени задължения за ДДС по месечна справка декларация в общ размер на 7,95 лв. в т.ч. 6,91 лв. – главница и 1,04 лв. – лихва. На 26.09.2022 г. са заплатени 91,50 лв. към Столична община, от които главница 75,98 лв. и лихва 15,52 лв., представляваща задължение за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, съгл. Акт за установяване на задължението 210619-1/19.07.2021 г.

Вещото лице дава заключение, че в баланса към 23.06.2023 г. дружеството не отчита парични средства нито на каса, нито в банкови сметки.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.

5

631 ТЗ, съответно на чл. 742 ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки, тъй като сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.