Решение № 122 от 21.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Бургас, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20252100500051 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез Районна прокуратура-Бургас, против Решение № 2348/11.11.2024 г. по гр.д. № 1029/2024 г. по описа на PC-Бургас в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Д. Р. сумата от 2 000 лв. – обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в резултат на проведено незаконно наказателно преследване за извършено престъпление, прекратено с Постановление на РПБургас от 09.11.2020 г. и взетата в хода на същото мярка за неотклонение „Задържане под стража“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 327,50 лв. – разноски по делото. Въззивникът счита, че решението на РС-Бургас е неправилно, тъй като размерът на обезщетението е прекомерно завишен, не е съобразен със залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и със съдебната практика, не съответства на претендираните вреди и на икономическия стандарт в РБългария. Сочи, че в случая събраните доказателства сочат на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, както и че определеното обезщетение не е 1 съобразено с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Твърди, че при отчитане интензитета на претърпените вреди първоинстанционният съд не е съобразил, че наказателното производство е приключило за ищеца в разумен срок, който е изключително кратък – два месеца, а взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е продължила едва 39 дни, като не са доказани каквито и да са причинени вреди върху физическото и психическото му здраве. Освен това присъденото обезщетение не е съобразено и с икономическия стандарт в страната, като размерът му се равнява на средния тримесечен доход на лице за страната (по данни на НСИ), който размер е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Моли се решението на БРС да бъде отменено в обжалваната му част, алтернативно да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер, който да отговаря на принципа за справедливост и на константната съдебна практика, съответно разноските да бъдат присъдени в съответен размер. В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззивника, който поддържа жалбата, не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което същата е допустима.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от въззиваемия Д. Р., чрез адв. Петър Димитров, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано. Въззиваемият счита, че определеното от съда обезщетение съответства на претърпяните от него неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение и от наложената му мярка за неотклонение, а именно негативни преживявания и стрес от лошите хигиенни условия, нахапвания от дървеници, тревожност и загуба на сън, загуба на работното му място, притеснения и негативни емоции заради изживения от семейството му кошмар докато са го търсили и след като са научили за повдигнатото му обвинение, злепоставяне пред най-близките му хора. С оглед на горното въззиваемият твърди, че присъденото от съда обезщетение съответства на интензитета на претърпяните от него неимуществени вреди и в пълна степен ще ги компенсира. Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и на въззиваемия да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание въззиваемият не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа отговора, не представя нови доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС–Бургас е образувано по предявен от Д. Р. против Прокуратурата на РБ и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – 2 болки и страдания, претърпяни в резултат на незаконосъобразни действия на прокуратурата, изразяващи се в неоснователно обвинение в извършване на престъпление от общ характер по ДП № 547/2020 г. по описана 05 РУ на МВР – Бургас, вх. № 10293/2020 г. и пор. № 1906/2020 г. по описа на РП-Бургас, както и от взетата в хода на наказателното производство мярка за неотклонение „Задържане под стража“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на 05.09.2020 г. е бил привлечен като обвиняем по горепосоченото ДП за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 10, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, след привличането е бил разпитан, а след това е бил задържан в следствения арест към Затвора Бургас за срок до 72 ч. въз основа на прокурорско постановление.

С определение от 06.09.2020 г. по ЧНД № 3616/2020 г. на БРС, потвърдено с определение от 11.09.2020 г. по ВНЧД № 991/2020 г. на БОС спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража“, а с постановление от 14.10.2020 г. тази мярка е била отменена. С постановление от 09.11.2020 г. на прокурор при РП-Бургас воденото срещу ищеца наказателно производство е било прекратено, тъй като обвинението спрямо него не било доказано.

Ищецът заявява, че страхът от несправедливо осъждане, както и принудителното му задържане под стража, което е продължило 40 дни, са му причинили негативни преживявания и дискомфорт, стрес, притеснение, неудобство от близки и познати, опозоряване и злепоставяне в обществото, като са се отразили и на личния му живот и са довели до финансови затруднения за него и семейството му. Предвид горното, ищецът претендира обезщетение в размер на 10 000 лв. за така причинените му неимуществени увреждания. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.

Ответникът е оспорил иска по основание и по размер. Оспорени са твърденията на ищеца за претърпяни неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между така претендираните вреди и действията на прокуратурата. Твърди се и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който вероятно е допринесъл за разгласяването на обстоятелства във връзка с воденото против него наказателно производство. Твърди се също така, че тъй като ищецът е гражданин на *** и живее там, е изключена възможността да е било накърнено доброто му име и чест в обществото или за воденото наказателно производство да са узнали негови познати. Заявено е, че размерът на иска е силно завишен и не съответства на сочените като претърпени вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи, като претенцията не е съобразена и с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Сочи се, че в случая наказателното производство против ищеца е приключило в разумен срок - два месеца, а взетата мярка за неотклонение е продължила едва 40 дни, което също не било продължителен срок. Заявено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли се искът да бъде отхвърлен като 3 неоснователен, евентуално да бъде уважен в по-нисък размер.

С обжалваното решение районният съд е уважил иска частично, като е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 2000 лв., ведно с претендираната законна лихва, както и сумата от 327 лв. – разноски по делото, съответно на уважената част от иска. Съдът е приел, че от незаконно повдигнатото на ищеца обвинение е била засегната недопустимо правната му сфера, което е довело до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, обичайно изразяващи се в стрес, притеснение от несправедливо осъждане, неудобство от близки и познати, опозоряване и дискомфорт от злепоставянето в обществото. Съдът също така е посочил, че фактите на незаконното обвинение и задържането на ищеца под стража за период от 39 дни са достатъчни да обосноват извода, че той е претърпял неимуществени вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, притеснение, стрес, засегнати чест и достойнство, ограничения в личния живот.

Първоинстанционният съд е счел, че за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди от неоснователното обвинение адекватно е обезщетение от 2 000 лв., поради което е уважил иска до този размер. В останалата част искът е отхвърлен като неоснователен, като решението не е обжалвано в отхвърлителната му част и е влязло в сила.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от РС-Бургас решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част .

Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от фактическа страна, като споделя иизцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл.

272 от ГПК препраща към тях.

По наведените във въззивната жалба доводи съдът намира следното:

Неоснователно е оплакването на въззивника, че присъденото от районния съд обезщетение е изключително завишено, не е съобразено със залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и не съответства на вредите, на икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика по аналогични случаи. В случая наказателното производство против ищеца действително е приключило в разумен срок, но това обстоятелство не обосновава присъждане на обезщетение в по-нисък размер, тъй като това обезщетение следва да репарира както вредите, които ищецът е претърпял в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в престъпление, така и тези, които са в резултат на наложената му мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“, която той е търпял в продължение на 39 дни. В тази връзка следва да бъде отчетено обстоятелството, че спрямо ищецът е била взета най-тежката мярка за неотклонение, която по най-интензивен начин 4 засяга в негативен аспект правната сфера на уличеното лице, поради което и размерът на обезщетението за претърпяните в резултат на тази принудителна мярка неимуществени вреди следва да съответства на нейния характер и на интензитета й, което в случая е сторено от районния съд при определяне на процесното обезщетение.

Неоснователно е и оплакването на въззивника, че не е доказано да са причинени вреди върху физическото и психичното здраве на ищеца, тъй като фактът на незаконно повдигнатото му обвинение, както и търпяната мярка за неотклонение са достатъчна индиция, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство, като същевременно е била ограничена и възможността му да води обичайния си начин на живот, което също е свързано с негативни емоции, които следва да бъдат репарирани.

Предвид горното, въззивният съд намира, че решението на РС-Бургас е правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство, които са в размер на 1 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2348/11.11.2024 г., постановено по гр.д.

№ 1029/2024 г. по описа на PC-Бургас, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Д. Р., роден на *** г. в ***, гражданин на ***, сумата от 1 300 лв. (хиляда и триста лв.), представляваща направените от него разноски във въззивното производство.