Решение № 474 от 26.07.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 102/2024
- Вид
- Решение № 474
- Подписан
- 26.07.2024
- Състав
- Росица Иванова Маркова, Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 474 гр. Враца, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ив. Маркова
Членове:
Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500102 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 208/01.12.2023 г. по гр. д. № 857/2023 г. по описа на Районен съд – Мездра е признато за установено по отношение на П. Н. Т., с ЕГН **********, че поземлен имот с идентификатор ***, в с. ***, общ. Мездра, обл. Враца, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1985/21.12.202018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 13.06.2023 г., с адрес на ПИ: с. ***, местност ***, с площ 1794 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 ЗСПЗЗ/, категория на земята: 4/четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 278.416, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
***; ***; ***; ***, ведно с находящите се в поземления имот сгради: сграда с идентификатор ***, застроена площ 95 кв. м., брой етажи 1, предназначение: вилна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор ***, застроена площ 72 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, е собственост на П. В. Ц., с ЕГН **********, и Д. Г. Ц., с ЕГН ********** и е осъден П. Н. Т. да предаде владението на имота на П. В. Ц. и Д. Г. Ц.. Със същото решение е осъден П. Н. Т.
1 да заплати на П. В. Ц. и Д. Г. Ц. направените деловодни разноски в размер на 1694,78 лева, от които 194,78 лева - платена държавна такса и адвокатско възнаграждение от 1500 лева.
Постъпила е въззивна жалба от П. Н. Т. против горепосоченото решение на Районен съд – Мездра. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, а също и постановено в противоречие с представените доказателства. Твърди, че владее процесния имот от 2015 г. въз основа на сключен със собственика Н. Т. Н. предварителен договор за покупка на горецитирания имот. Съгласно чл.
79, ал. 2 ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобивало с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Фактическата обстановка обосновавала извод за осъществяване на елементите на фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 68 ЗС. Налице била непрекъсната фактическа власт на въззивника върху спорната сграда в продължение на необходимия срок от 2015 г. до предявяването на иска и намерението му да я държа като своя на основание предварителен договор за покупка. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В законния срок е постъпил отговор от П. В. Ц. и Д. Г. Ц., в която се оспорва въззивната жалба. Изразява се становище, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Основното възражение на въззивника П. Т. било за наличие на правно основание за придобито право на собственост на недвижимия имот, предмет на спора, с непрекъснато владение в продължение на 5 години - „добросъвестно" по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Представен бил извън процесуалните срокове на ГПК, предварителен договор. Така сключения договор нямал вещно правен ефект - прехвърляне на собственост поради липса на форма за действителност по смисъла на чл. 18 ЗЗД. Пораждал определени облигационни права и задължения за страните. Липсвали данни и дори твърдения на страните, че в 5 г. срок от сключването му, е инициирано производство с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а именно за сключване на окончателен. Касателно въпроса за предаване владението на имота, страните по договора договорили, че това ще стане „в деня на сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота във формата на нотариален акт" - чл.1, /2/ от Договора. Извод е, че ответника /въззивник/ не е „добросъвестен" по смисъла на чл. 70 ЗС, следвал от знанието му, че предписаната от закона форма /нотариален акт/ за придобиване на имота не е изпълнена и предаване на владението е отложено до сключване на окончателен договор именно в тази форма. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. Счита, че придобилият владение върху недвижим имот въз основа на предварителен договор не е добросъвестен владелец. Претендира отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В съдебното заседание въззивника, поддържа жалбата по доводите изложени в същата.
В съдебното заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, поддържа подадения отговор на жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в 2 рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Мездра ищците П. В. Ц. и Д. Г. Ц. са предявили иск за признаване за установено по отношение на ответника П. Н. Т., че са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, в с. ***, общ. Мездра, обл.
Враца, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-181985/21.12.202018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 13.06.2023 г., с адрес на ПИ: с. ***, местност ***, с площ 1794 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 ЗСПЗЗ/, категория на земята: 4/четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 278.416, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***, ведно с находящите се в поземления имот сгради: сграда с идентификатор ***, застроена площ 95 кв. м., брой етажи 1, предназначение: вилна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор ***, застроена площ 72 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, както и за осъждане, на основание чл. 108 ЗС, П. Н. Т., да предаде владението на ищците, на гореописаният недвижим имот. Ищците основават претендираното право на собственост на договор за продажба, обективирана в нотариален акт № 8, рег. №2843, дело № 289/23 г. от 23.06.2023 г. по описа на нотариус Х.
А., с район – района на РС – Мездра, с който първият ищец закупил процесния имот през време на брака си с втората ищца от Н. Т. Н.. При посещение на имота ищците заварили ответника да го ползва.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.
Районният съд е уважил предявения иск от П. В. Ц. и Д. Г. Ц. срещу П. Н. Т., за признаване за установено по отношение на ответника, че са собственици на процесния недвижим имот, както и за осъждане, на основание чл. 108 ЗС, ответника, да предаде владението на същият имот. Изложил е съображения, че ищците са придобилиа правото на собственост, въз основа на договор за покупко-продажба. Няма спор между страните, че ответникът владее имота. В чл. 1, ал. 2 от сключения между ответника и Н. Т. Н. предварителен договор е договорено, че продавача се задължава да предаде на купувача владението на имота в деня на сключване на окончателния договор за покупко-продажба на имота във формата на нотариален акт. Безспорно няма сключен с нотариален акт договор за покупко-продажба на процесния имот в полза на ответника и не е предявяван иск за сключване на окончателен такъв по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В отсъствие на предявен иск за обявяване на договора за окончателен и при настъпил срок в рамките на който е следвало да 3 бъде сключен доброволно - 10.06.2015 г., договора не създава противопоставимо на собственика-продавач право, който се е разпоредил впоследствие с него в полза на ищците с нотариален акт. РС намерил, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС, тъй като от събраните доказателства се е установило, че ищците са собственици на процесния имот, чиято ревандикация искат и, че ответника владее имота без основание, поради което иска следва да бъде уважен.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен нотариален акт № 8, рег. № 2843, дело № 289/23 г. от 23.06.2023 г. по описа на нотариус Х. А., с район – района на РС – Мездра, от който е видно, че първият ищец закупил от Н. Т. Н., следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, в с. ***, общ. Мездра, обл. Враца, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1985/21.12.202018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 13.06.2023 г., с адрес на ПИ: с. ***, местност ***, с площ 1794 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 ЗСПЗЗ/, категория на земята: 4/четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 278.416, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
***; ***; ***; ***, ведно с находящите се в поземления имот сгради: сграда с идентификатор ***, застроена площ 95 кв. м., брой етажи 1, предназначение: вилна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор ***, застроена площ 72 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, за сумата 9750,00 лева.
По делото е приложено удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за семейно положение, от които е видно, че към 23.06.2023 г. купувачът и ищец П. В. Ц. е имал сключен граждански брак с ищцата Д. Г. Ц..
По делото е приложен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.03.2015 г., от който се установява, че страни по същия са Н. Т. Н., като продавач и П. Н. Т. като купувач. Съгласно чл. 1 от договора продавачът продава на купувача собствен недвижим имот, а именно поземлен имот № 278416 с площ 1794 кв.м. в местността на „***“ в землището на с. ***, ЕКАТТЕ 2123, ведно с построените върху имота едноетажна жилищна сграда и селскостопанска постройка за сумата от 1000 лева. В чл. 1, ал. 2 страните са се уговорили, че продавача се задължава да предаде на купувача владението на имота в деня на сключване на окончателния договор за покупко-продажба на имота във формата на нотариален акт. Съгласно чл. 2 купувачът заплаща на продавача в деня на подписването на договора цената на имота от 1000 лева, като договора служи за разписка. Страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота във формата на нотариален акт, не по-късно от 10.06.2015 г..
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи 4 следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че е собственик на описания в исковата молба имот на соченото основание, както и че имота се владее или държи именно от ответника. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже, че владението или държането му върху спорния имот се основава на наличието на правно основание.
По делото се установи от нотариален акт № 8, рег. № 2843, дело № 289/23 г. от 23.06.2023 г. на нотариус Х. А., с район – района на РС – Мездра, че първият ищец е закупил от Н. Т. Н., процесния имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, в с.
***, общ. Мездра, обл. Враца, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1985/21.12.202018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 13.06.2023 г., с адрес на ПИ: с. ***, местност ***, с площ 1794 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 ЗСПЗЗ/, категория на земята: 4/четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 278.416, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***;