Решение № 350 от 05.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300601698 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано във основа на въззивна жалба на подс.Т. М., депозирана чрез защитника му адв.Н. Б. срещу Присъда №6/16.07.2024г. по НЧХД №51/2024г. по описа на Районен съд–Първомай, I съдебен състав, с която първият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на осн. чл.78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Със същата е осъден да заплати на частния тъжител А. Б. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на извършване на престъплението – 11.11.2022г. до окончателното й заплащане, а за разликата до 5000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Веществените доказателства – 2 бр. фотоснимки, е постановено да останат приложени по делото. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, платими както следва: 412 лева в полза на А. Б. и 80 лева - държавна такса върху уважения 1 размер на гражданския иск в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Първомай. Претендира се отмяна на присъдата и присъждане на подсъдимия на сторените от него разноски по делото.

В съдебно заседание частният тъжител А. Б. се явява лично и с повереника си адв.Д. М., настоявайки за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане в полза на първия на сторените разноски.

Подсъдимият Т. М. и защитникът му адв.Н. Б. не се явяват в съдебно заседание. В подадената до съда молба се претендира отмяна на присъдата и оневиняване на подсъдимия.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 от НПК, счете за установено следното:

Първоинстанционното производството е образувано въз основа на тъжба, подадена от А. Б. срещу Т. М., с която на последния е повдигнато обвинение за това, че на 11.11.2022г. в гр.Първомай, общ.Първомай, обл.Пловдив е причинил на А. Я. Б., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, лицето и гръдния кош, оток по лицето и контузия на очната ябълка и околоочната област, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. За съвместно разглеждане е приет предявеният от А. Б. срещу подс.Т. М. граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.11.2022г. до окончателното й изплащане.

В хода на съдебното следствие след направено искане от повереника на частния тъжител, поради съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението на основание чл.287, ал.6 от НК съдът е допуснал изменение на обвинението срещу подс.М., като същото се счита повдигнато за това, че на 11.11.2022г. в гр.Първомай, общ.Първомай, обл.Пловдив е причинил на А. Я.

Б. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и гръдния кош, кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око, кръвонасядане в 2 областта на гънката между носа и горната устна на устата вляво, оток в лява лицева половина, зачервяване и кръвонасядане на лигавицата на лявата очна ябълка, ерозии на роговицата, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

За да постанови присъдата, долустоящата инстанция е приела за установена следната фактология:

Подсъдимият Т. А. М. е роден на **** в гр. П., живущ в гр.П., б., български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********.

Частният тъжител А. Б. обитавал имот, намиращ се в гр.П., ул.****, а отсреща на ул.**** в съседство с него живял подс.Т. М.. В близост до тях - на около 700 метра разстояние, на ул. ****** се намирал домът на свид.И. М..

На 10.11.2022г. около 17-18 часа частният тъжител и свид.И. М. се намирали в заведение в гр.Първомай в близост до жилищата им, консумирайки алкохол. След затваряне на търговския обект, около 21.30-22.00 часа двамата се отправили към гаража на свид.И. М. на гореуказания адрес.

По това време там пиели бира подс.М. и свидетелите Н. Ю. И И. М. (син на И.

М.). Частният тъжител и свид.И. М. се присъединили към компанията, като продължили да пият алкохол. В един момент А. Б. започнал да дърпа брадата на подсъдимия, при което свид.И. М. му направил забележка. От своя страна тъжителят му отвърнал да не се притеснява, тъй като подсъдимият му е съсед.

Впоследствие звъннал телефонът на Б., а подс.М. се поинтересувал кой се обажда. Подразнен от въпроса, А. Б. му казал: „Ти кой си, че да ми гледаш телефона!“ Въпреки тези разменени реплики между двамата, всички в гаража продължили да разговарят помежду си, употребявали алкохол и танцували.

Тъй като станало късно, свид.И. М. казал на частния тъжител, че отива да си ляга и излязъл от гаража. След полунощ, вече на 11.11.2022г. около 00.30 часа Б. и подс.М. също си тръгнали, отправяйки се към домовете си. Докато се движили по пътя, подс.М. нанесъл внезапно на частния тъжител няколко удара с юмрук в областта на лявата лицева половина, както и го ударил с юмрук в областта на гръдния кош. Б. побягнал към дома си, като прибирайки се, събудил жената, с която съжителствал – свид.И. Д.А. Разказал й, че съседът им подс.М. го ударил с юмрук по главата. Тя от своя страна забелязала, че частният тъжител се държи за главата, тече му кръв от носа, храчи кръв, както 3 и имал оток в областта на лявото око. Оплакал й се, че го и боли главата.

Тогава свид.Д.А събудила дъщеря им – свид.Р. Б.А, която подала сигнал по телефона до РУ – Първомай. Доколкото баща й съобщил, че именно от подс.М. е бил ударен, свидетелката отишла в дома на последния да го търси, но не го открила. При връщането й вкъщи установила, че на място били пристигнали служителите на РУ – Първомай – свидетелите П. Н. и Т. Х. Пред тях частният тъжител също заявил, че съседът му Т. М. му е нанесъл побой, поради което полицейските служители се отправили към гаража, за да установят какво се е случило. Там намерили подсъдимият и свидетелите Н.

Ю. и И. М., като ги поканили до дома на частния тъжител за изясняване на случая.

Междувременно пред къщата на частния тъжител дошли роднини на подсъдимия. Възникнал спор между А. Б. и подсъдимия, който отричал да го е удрял. Вследствие на изпитваното силно главоболие и състоянието на алкохолно опиянение, тъжителят започнал да обвинява и свидетелите И. М. и Н. Ю., че са го ударили. Ето защо свид.Н. посъветвал тъжителя да посети отделението по „Съдебна медицина“ и да подаде жалба в РУ – Първомай.

След като събралите се лица се прибрали по домовете си и полицейските служители си тръгнали, свид.И. Д.А помолила нейн приятел да ги откара до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в гр.Пловдив. В болничното заведение частният тъжител бил прегледан от специалисти по неврохирургия и лицево-челюстна хирургия и му били направени изследвания, след което бил освободен за домашно лечение. На същия ден – 11.11.2022г. А. Б. бил освидетелстван от съдебен лекар, който му издал съдебно-медицинско удостоверение за претърпените телесни повреди. На 14.11.2022г. също така посетил очния лекар д-р К. П., която след назначаване на необходимите изследвания, му предписала медикаментозно лечение. За времето от 15 до 28.11.2022г. частният тъжител ползвал отпуск поради временна неработоспособност.

Съгласно експертното становище по назначената съдебно-медицинската експертиза, на А. Б. били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата и гръдния кош, кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око, кръвонасядане в областта на гънката между носа и горната устна на устата вляво, оток в лява лицева половина, зачервяване и кръвонасядане на лигавицата на лявата очна ябълка, ерозии на роговицата.

Описаните увреждания били причинени от действието на твърди тъпи 4 предмети по механизма на удар с или върху тях. Те нямали специфичен характер и не било възможно да се характеризира релефът на травмиращата повърхност. Такива увреждания било възможно да се получат както от удари с юмрук, така и при падане върху терен. По-вероятният механизъм бил удар с юмрук, защото липсвали описани охлузвания в травмираните области, каквито били почти задължителна находка при падане върху тротоар, както и увреждания по кожата на носа, каквито биха съпровождали уврежданията в областта на лявата очница и гънката между носа и горната устна на устата вляво при падане върху терен. Описаните травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Вещото лице е изяснило, че болката е относителна величина с индивидуален декларативен характер и нямало как да бъде обективирана чрез степени, скали и т. н. Тя влияела върху личностния пълноценен здравословен комфорт, самочувствието, настроението и ежедневния витален стереотип. В процесния случай с категоричност можело да се потвърди, че пострадалият е изпитвал болка, като възстановяването е продължило по-малко от 30 дни.

В съдебно заседание експертът поддържа изготвеното заключение.

На 03.12.2022г. А. Б. депозирал пред РУ – Първомай жалба във връзка с причинените му травматични увреждания. По случая с Постановление от 10.02.2023г. на РП-Пловдив, ТО- А.овград било образувано ДП №28/2023 г. по описа на РУ- Първомай за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК. След извършване на съответните действия по разследването, наблюдаващият прокурор приел, че се касае за престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, поради което на осн. чл.25, ал.1, т.6 от НПК с Постановление от 10.07.2023г. спрял наказателното производство. След връчване на постановлението на пострадалия А. Б. на 06.02.2024 г., в шестмесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК последният е подал процесната тъжба, поради което с Постановление от 03.06.2024г. било прекратено горецитираното наказателно производство.

Гореизложената фактическа обстановка е приета за установена въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателствен материал:

I писмени доказателства и доказателствени средства , прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК: съдебно-медицинско удостоверение, ведно с 5 допълнение към същото, лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 11.11.2022г., издаден от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, амбулаторен лист №2231810327ЕВ/14.11.2022г., рентгеново изследване, извършено в Диагностично-консултативен център „Пълмед“ ЕООД на 14.11.2022г., болничен лист № Е20220***/15.11.2022г., заявление от 03.12.2022 г. от А. Б. до РУ – Първомай, Постановления на РП- Пловдив, ТО А.овград за образуване, съотв. спиране, съотв. прекратяване на наказателно производство, справка за съдимост и характеристична справка;

II веществените доказателства – 2 бр. фотоснимки;

III заключение по съдебно-медицинската експертиза, което правилно е възприето като компетентно и обективно изготвено, небудещо съмнение за обоснованост. Същото не е писмено доказателство, респ. доказателствено средство, както е посочил долустепенният съд, а е извод, който експертът прави въз основа на притежаваните специални знания по поставените му въпроси и в този смисъл експертното становище заема самостоятелно място в системата на доказателствените източници;

IV гласни доказателствени средства – от показанията на свидетелите И.

Д.А, Р. Б.А и Т. Х, частично от обясненията на подсъдимия и отчасти от свидетелските показания на И. М., Н. Ю., П. Н. И И. М..