Решение № 687 от 06.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Варна, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110203258 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А. Д. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0002967 от 03.06.2024 г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, н а въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 3000.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителността като оспорва и компететнтността на наказващия и контролния орган, а също и провеждането на проверката съобразно регламентираните способи и с одобрени и сертифицирани за съответните измервания технически средства.

Въззиваемата страна – ИА „Автомобилна администрация“ оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2024 г. около 16.15 ч. на път III-902, 500 м след картинг писта „Варна“, посока с. Кичево, обл. Варна, управляваното от въззивника четириосово товарно МПС с двойна трета и четвърта ос - „Волво”, рег.№В6116ТТ, извършващо обществен превоз на товар земна маса, било спряно за проверка от контролен екип в състав – свид. З. Ю. и С.

А. – инспектори в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна. Проверка на превозните документи и извършено З.ване с електронна мобилна везна „ARGEO“, модел DFWKR, сер.

№0100185363 и с ролетка, констатирала сборна сума 24185 кг на натоварване на двойната трета и четвърта ос с междуосово разстояние над 1.3 м до 1.8 м, при което било надвишено с 1

6185 кг максимално допустимото натоварване на двойната трета и четвърта ос съобразно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което спрямо възивника бил съставен АУАН 927 от 15.04.2024 г. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗдвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Като възприел изцяло констатациите по акта и дадената правна квалификация, наказващият орган издал оспореното НП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени показания на свид. Ю. З., така и от напълно съответстващите им приобщени документи – НП №23-0002967 от 03.06.2024 г., АУАН №00927 от 15.04.2024 г., свидетелство за регистрация на МПС част 1 за рег.

№В6116ТТ, пътен лист А№84404, товарителница от 15.04.2024 г., сертификат №0200-NAWI06085, ръководство за употреба, ръководство на потребителя, 7 бр. снимки, заявление за проверка №000029-9046 от 15.02.2024 г., протокол от проверка на електронна везна №113ИК-М от 15.02.2024 г., пълномощно, заповед №РД-01-07 от 29.02.2024 г., заповед №РД08-107 от 29.02.2024 г. и удостоверение за правоспособност №784.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №РД-1167 от 29.02.2024 г. от изп. директор на ИА „Автомобилна администрация“ съобразно чл.107, ал.1 ЗАвП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални изисквания за форма и съдържание.

Нарушението е констатирано при проверка от служители на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел по установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП по същество съдържа изискване за спазване на установените допустими параметри за натоварване на осите на пътните превозни съобразно Наредба №11 от 03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА „Пътна инфраструктура“ за движение с извънгабаритно ППС. При приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че управлението от въззивника на съответното четириосово товарно МПС с двойна трета и четвърта ос с разстояние между всяка от тях над 1.3 м до 1.8 м, със сума на натоварването на двойната трета и четвърта ос 24185 кг, действително попада в хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г., при която максимално допустимата сума от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa е 18000 кг и установената стойност 24185 кг сочи претоварване с 6185 кг.

Проведеното от контролния орган измерване на масата на превозното средство е извършено с одобрен тип средство за измерване, преминало съответната метрологична проверка за техническа изправност и е верифицирано до м. февруари 2025 г. като 2 кредитираните от съда показания на свид. З. Ю. сочат, както конкретното местоположение на извършената проверка, така и правилното позициониране на провереното МПС и измервателния уред, а също и обстоятелството, че везната е саморегулираща се при минимална денивилация, както и че се изключва автоматично при прекомерен наклон.

Административно–наказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл.177, ал.3 ЗДвП, предвиждащ санкция за всеки, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. При проверката, а и в последствие до издаване на процесното НП, въззивникът не е представил надлежно издадено разрешително след заплатена такса за извършване на съответния превоз при превишение на допустимите максимални нива на натоварване.

При тези фактически данни се налага извод за правилност и законосъобразност на констатациите на наказващия орган за съставомерност на поведението на въззивника като административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Същевременно, съдът намира определеното от наказващия орган наказание глоба в максималния установен размер 3000.00, при регламентиран минимум 500.00 лв, за несъобразено с нормата на чл.27 ЗАНН. Действително, констатираното претоварване е с повече от 20 % над допустимите нива и поради това подлежи на класифициране като „най-тежко нарушение“ съобразно Директива 96/53/ЕО на Съвета, но от друга страна, по делото не са налице данни за предходно регистрирани нарушения и санкционни актове спрямо въззивника. Също така, той не е извършвал превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ по трудов договор в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на зависимост. Поради това, съдът намира определения размер на санкцията за прекомерен и несъответстващ на тежестта на нарушението и имотното състояние на нарушителя. При изтъкнатите аргументи, съдът счита, че наказанието следва да бъде наложено в занижен размер, между минималния и средния предвиден, а именно – 1000.00 лв, поради което в тази част, обжалваното НП следва да бъде изменено.

При този изход на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв.

Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за 3 определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 2/3 сочи резултат 26.66 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение до сумата 53.34 лв.

Същевременно, доколкото намаления размер на наложеното наказание е благоприятен за санкционираното лице резултат като е отправена съответна претенция по чл.63д, ал.1 ЗАНН и от въззивника, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза следва да бъде преодолян по аналогично приложим критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на санкционираното лице, първостепенна цел е да се постигне отмяна на оспорения акт, при което отговорността на твърдения нарушител отпада изцяло, а второстепенна се явява целта да се намали размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност, но при по-ниско по размер наказание. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за санкционираното лице и като съобрази, че при постигане отмяна на НП, съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, сторените разноски се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, да се счита половината от общо сторените разноски като основа за определяне стойността на присъдените разноски, като се присъди съразмерна стойност на тази, до която е намален размера на наказанието. Съобразно този критерий, в настоящия случай, при извършено от въззивника плащане на 660.00 лв (вкл. авансово удържан данък по чл.36 ЗДДФЛ) възнаграждение за адвокат, което съответства на минималния размер по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., от половината на тази стойност (330.00 лв), съразмерно на изменения размер на наказанието до 1/3 от наложеното с НП, подлежаща на присъждане в полза на въззивника се явява сумата 220.00 лв.