Решение № 1424 от 05.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1424 гр. Варна, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря ГА.на Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501205 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Община Дългопол, представлявана от Кмета Г.Г. срещу Решение № 295 от 06.12.2022г. по гр.д. № 670/2022г. по описа на ПРС, IIри състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу Х. А. Ю. с ЕГН **********, Х. Ш. Х. с ЕГН ********** и А. Ш. Х. с ЕГН ********** искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците, първата на 2/3 ид.ч., а вторият и третият – на по 1/6 ид.ч. не са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Цонево, общ. Дългопол, представляващ дворно място, съставляващо УПИ V в кв. 76 по плана на с. Цонево, с площ от 710 кв.м. и при граници:

УПИ IV, улица, УПИ VI, УПИ XVI, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отхвърлено искането за отмяна на НА № 157/2022г. на нотариус М. Я., рег.№ 773, с който Х.

А. Ю. е призната за собственик по давностно владение на описания имот.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради неправилно интерпретиране на събраните доказателства и неточен, нелогичен и необоснован анА.з на спора от фактическа страна.

Посочва, че неправилно в обжалваното решение ПРС е приел, че ответниците се позовават на присъединяване на владението на праводателя си. Факта на присъединяване в случая е ирелевантен за спора. Необоснован е също изводът на първоинстанционния съд, че ответницата Х. Ю. е започнала да владее имота за себе си заедно със съпруга си считано от 1 смъртта на свекъра й – 18.03.1998г. до спирането на давността на 31.05.2006г. По делото не е доказано установяване на фактическа власт от ответниците върху имота с намерение за своене. Сградите в имота са придобити от праводателя на ответниците с ясното съзнание, че дворното място е общинско. Ето защо отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор всеки от въззиваемите оспорва доводите в жалбата и развива такива, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Позовават се, че по делото е установена принадлежността на правото на собственост върху спорния имот на Х. Ю., придобито на основание придобивна давност при владение повече от 10 години.

Сградите в имота са били подарени на родителите им от родителите на баща им преди много години, който факт е установен по делото. Видно от разписния лист към регулационния план на селото е, че записът относно Община Дългопол е едва от 2010г., а до този момент като собственици на имота са били вписани различни физически лица, вкл. и Х. Ю.ов – дядо им. Имотът се владее от няколко поколения вече от семейството на ответниците, няма данни същият да е бил отчуждаван или да е бил общински, нито да е бил засегнат от строителството на язовир „Цонево“. Неоснователно е твърдението за нА.чие на признание, че земята е общинската собственост в НА, съставен за собствеността на сградите, доколкото акта се отнася само за сградите в имота – жилищна сграда, гараж и навес, а не и за дворното място, в което същите са построени. От друга страна присъединяване на владението на праводателите е релевантно по отношение на Х. Ю., доколкото съобразно разясненията по т.

3 от ТР № 4 от 17.12.2012г. на ОСГК на ВКС е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 от ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. От свидетелските показания е установено по делото, че именно тя стопанисва имота, че никой – дори синовете й, след смъртта на баща им не са оспорвА. собствеността й и всички знаят, че този имот е неин. В този смисъл отправят искане обжалваното решение да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка вА.дността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По допустимостта и останА.те въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ПРС е образувано по предявени от Община Дългопол срещу Х.

А. Ю., Х. Ш. Х. и А. Ш. Х. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците, първата на 2/3 ид.ч., а втория и третия – на по 1/6 ид.ч. не са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Цонево, общ.

Дългопол, представляващ дворно място, съставляващо УПИ V в кв. 76 по плана на с.

2

Цонево, с площ от 710 кв.м. и при граници: УПИ IV, улица, УПИ VI, УПИ XVI, както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на НА № 157/2022г. на нотариус М. Я., рег.№ 773, с който Х. А. Ю. е призната за собственик по давностно владение на описания имот.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: община Дългопол е собственик на описания недвижим имот на основание АчОС № 15 от 12.07.2010г., вписан в СВ-Провадия. Ответниците са наследници по закон на Ш. Ас. Ю., п. на **********. – съпруг на първата и родител на вторите двама ответници. Наследодателят на ответниците се е снабдил с НА № 107 от 21.09.2010г., с който е признат за собственик на сградите в процесното дворно място. На 11.03.2022г. първата ответница е започнала процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като община Дългопол я уведомила, че имота е общинска собственост. Въпреки това и без да е заверена молба декларация от Община Дългопол на 13.06.2022г. е съставен НА, с който ответницата е призната за собственик на цялото дворно място, за което е съставен КНА № 157/13.06.2022г.

Този НА не е съставен по съставения ред и е нищожен поради противоречие на закона. До произнасянето на КС с Решение № 3, обн. ДВ бр. 18/04.03.2022г. давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост е спряла да тече до 31.12.2022г. Ето защо за ищеца е нА.це правен интерес от отричане правата на ответниците по отношение на процесния имот, както и от отмяна на КНА № 157/2022г. Правният интерес от предявяване на исковете срещу ответниците Х. и А. Х. е обоснован с твърдения, че когато един недвижим имот се владее като собствен от двама съпрузи по време на брака им, то правото на собственост се придобива общо. В случая общият на ответниците наследодател Ш. Ю. е починал на **********. и независимо, че КНА е издаден след кончината му, исковата молба е насочена и срещу низходящите му за отричане на правото на собственост по отношение на наследствената им по 1/6 ид.ч. за всеки.

След предоставена при настоящото разглеждане на делото възможност за прецизиране на фактическите твърдения, обосноваващи правния интерес на община Дългопол от исковете въобще, както и срещу Х. и А. Х. е уточнено, че Община Дългопол твърди, че е придобила правото на собственост върху спорния имот по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96 от 1999, изм., бр. 36 в сила от 01.07.2006г./. Правният интерес от предявяване на исковете срещу ответниците Х. и А. Х. е обоснован с твърдения, че като наследници на своя баща Ш. Ас. Ю., п. на **********. същите биха могли да се позоват на наследяване, доколкото в съставеният след смъртта му – на 13.06.2022г. КНА № 157 е удостоверено, че правото на собственост е придобито от тяхната майка Х. Ю. на основание придобивна давност, упражнявана по време на брака й с починА.я преди съставянето на акта наследодател на тези ответници.

В отговор на исковата молба, ответницата Х. Ю. оспорила предявения срещу нея иск по основание. Навела възражения, че е владяла имота в продължение на повече от 30 години. До настоящия момент нито един от синовете й не е оспорвал собствеността на дворното място, а именно, че след смъртта на баща им същото принадлежи на тяхната 3 майка, като макар и да са наследници на баща им, то тя е демонстрирала явно и спокойно, че владее имота за себе си. При прехвърлителните сделки с предмет сградите в дворното място, наследниците на Ш. Ю. се разбрА. дворното място да остане за нея като нейна изключителна собственост. Първоначално целият имот – мястото и сградите, ведно с подобренията бил дарен на ответницата и съпруга й от родителите на последния, които не разполагА. с документ за собственост. Постройките в дворното място са изградени законно.

Имотът е записан в разписния лист на община Дългопол едва през 2010г., като е отразено, че земята е на общината, а сградите – на А. Х.. До този момент имотът е бил записан на различни физически лица, в т.ч. и на Х. Ю.ов – свекър на ответницата. Така, имотът се владее от няколко поколения от семейството й и от нея, което владение е било спокойно, явно и несмущавано и имота никога не е бил отчуждаван, нито е бил държавна собственост.

АОС е съставен на 12.07.2010г. след подаване на молба-декларация за сградите. Владението на ответницата, начиная от 1990г. продължава и понастоящем, като отблъсква това на всички останА., в т.ч. и на синовете си. АОС няма правопораждащо действие по отношение на правото на собственост, поради което по отношение на имота е неприложима забраната на чл. 86 от ЗС и мораториума наложен с § 1 ДР ЗС от 31.05.2006г. Дори и да се приеме, че е приложим в случая мораториума наложен с § 1 от ДР на ЗС от 31.05.2006г. /01.06.1996г. до 07.03.2022г./, то е придобила имота на основание придобивна давност, при присъединяване към своето владение владението на свекър й и на съпруга си, владеейки имота и понастоящем сама и отблъсквайки владението на всички трети лица. По тези съображения отправила искане предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

В отговор на исковата молба А. Х. и Х. Х. оспорили предявените срещу тях искове като недопустими, съответно неоснователни. Посочили, че спорното дворно място е владяно от родителите им по време на брака им, прекратен със смъртта на баща им Ш. Х. Ю. на **********., в продължение на 30 години. До настоящия момент не са оспорили, че имота е собствен изцяло на тяхната майка, като по отношение на всички, вкл. по отношение на тях последната демонстрира явно и несъмнено, че владее дворното място само за себе си. Не оспорват собствеността й. Ограждайки имот, облагородявайки го, построявайки сградите, няколко поколения от семейството им с години демонстрирА. на общината намерение за своене, което владение било явно и несъмнено. Имотът никога не е бил държавна, нито общинска собственост, а е принадлежал на физически лица. Така отправили искане исковете да се отхвърлят.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

На 12.07.2010г. е съставен е Акт за частна общинска собственост № 15, на основание § 42 от ПРЗ на ЗОС, ред., ДВ, бр. 96/1999г. за недвижим имот – дворно място, с площ от 700 кв.м., съставляващо УПИ V, в кв. 76 по плана на с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, одобрен със заповед № 3486/11.09.1962г. и № 1568/15.04.1962г., отреден за жилищно строителство, при граници: УПИ IV, улица, УПИ VI и УПИ ХVI.

4

Съгласно Удостоверение за наследници № 32 от 10.05.2010г., издадено от Кметство Цонево, Ас. Ю. Ю. е починал на ************., когато бил наследен от съпругата си и от четирима низходящи, сред които Ш. Ас. Ю..

Ш. Ас. Ю. е починал на **********., когато бил наследен от съпругата си Х. А. Ю. и синовете си Х. Ш. Х. и А. Ш. Х., съгласно Удостоверение за наследници изх. № 85 от 29.06.2022г., издадено от община Дългопол.