Решение № 73 от 03.05.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Кърджали, 03.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140200802 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Н. Р., срещу Наказателно постановление № **********/28.08.2023 г., издадено от Началник Сектор към Отдел "П. п." при ОДМВР- К., с което за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175А, ал. 1, пр.3 от ЗДвП са му наложени "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че при издаване на наказателното постановление, административнонаказвашия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото производство по установяване на административното нарушение и налагане на съответното наказание, които са накърнили правото на защита на жалбоподателя. Поради това се претендира съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и бъдат присъдени направените по делото от жалбоподателя разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. Н. Р. не се явява, представлява се от своя пълномощник адв. Н. М.. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Твърди, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Навежда доводи, че не е 1 доказано жалбоподателя да е управлявал МПС чрез т.нар дрифт или управление на автомобила, извеждайки го от неговата посока на движение чрез форсиране на двигателя, превъртане на задни гуми или използване на ръчната спирачка, както и че Т. Р. не е управлявал лекия автомобил по път за обществено ползване за други цели освен в съответствие с неговото предназначение. Сочи, че действително е имало приплъзване на автомобила, но той не бил преднамерено изведен извън контрол. В настоящия случай се касаело за МПС с износени и мокри гуми, излизайки от автомивка, които обстоятелства жалбоподателят не бил съобразил, но у него липсвал умисъл за преднамерени действия.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-К. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2023 г. около 22:30 часа полицейският служител от ПП – ОДМВР- К. Н. П. получил сигнал от ОДЧ за извършвани гонки и дрифтове на автомобили в района на паркинга на фирма „М.“ в гр. К. В 22.50 ч. полицейският служител, движейки се със служебен автомобил по посока от ж.п. прелеза към П. с., станал свидетел и възприел движението на лек автомобил марка *** с рег. № ********, управляван от жалбоподателя Т. Н.

Р., който излязъл форсирайки двигателя и с приплъзване на задните колела от паркинга на фирма „М.“ и се позиционирал почти напречно в лентата за насрещно движение, след което продължил движението си, отново се приплъзнал на задните си колела в посока надясно и се отправил към П. с., ускорявайки скоростта си на движение. Свидетелят Н. П. последвал със служебния полицейски автомобил лек автомобил марка *** с рег. № ******* като спрял същия до търговски център „К. б.“. П. слязъл от служебния автомобил, представил се на жалбоподателя Т. Р. и поискал документите му, за да извърши проверка, като поискал и съдействие от колегата си Ш. М.служител при РУ- К. за съставяне на АУАН и за изпробване водача на лек автомобил марка *** с рег. № ******** с техническо средство дрегер за употреба на алкохол. Заедно с жалбоподателя в лекия автомобил с рег. № ******** се возел и неговият приятел Д. М. М.. По това време на автомивка „ 2

М.“ се намирал техен общ познат – М. Д. Р., който видял, че Т. Р. измил автомобила си, след което потеглил форсирайки двигателя и завил на дясно след автомивката, като управляваният от него автомобил бил с мокри и износени гуми. След което видял, че полицаите спрели за проверка Т. Р., но не разбрал как протекла и завършила самата проверка. На жалбоподателя била извършена проверка за алкохол, като техническото средство отчело нулев резултат. В присъствието на полицейският служител Ш. Е. М., на жалбоподателя бил съставен АУАН серия ********** от 06.08.2023 г., за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, който Р. подписал без възражения.

Въз основа на посочения АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него е издадено атакуваното Наказателно постановление № **********/28.08.2023 г., издадено от Началник Сектор към Отдел "П. п." при ОДМВР- К., с което за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175А, ал. 1, пр.3 от ЗДвП са му наложени "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

Наказателното постановление е получено от Т. Р. срещу подпис на 15.09.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от разпитите на свидетелите Н. П., Ш. М., М. Р. и Д. М., както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - АУАН Серия ** № ******* от 06.08.2023 г; справка за нарушител/водач, копие на СУМПС, протокол за доброволно предаване, Заповед № ****** от 28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи; писмо с рег. № ********, екз.*/13.12.2023 г. от директора на дирекция „В. с.“ при МВР.

Показанията на свидетелите съдът кредитира като информативни, относими, достоверни, вътрешно логични и обосновани. Освен това те намират опора и в АУАН. Поради това съдът кредитира изцяло тези гласни доказателства и приема за безспорно доказано, че жалбоподателят така е управлявал автомобила, че е превъртал гумите преднамерено, поднасял е задницата на возилото, което е осъществил преднамерено, а не в следствие на мокър път.

Поради това и релевираните в жалбата доводи, оневиняващи жалбоподателя на база техническите характеристики на гумите на автомобила и състоянието на пътната настилка, се приемат от съда като неоснователни.

При така изложеното от фактическа страна, се установява от правна страна, че Т. Н. Р. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и възраженията, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по 3 същество.

С оглед датата на съставяне на Акта (в деня на извършване на нарушението и установяване на дееца - 06.08.2023 г. ) и датата на издаване на НП (28.08.2023 г. ) - съдът приема, че в случая са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН, както и този по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав счита, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от компетентни лица - с оглед на изложените по-горе мотиви относно анализа на Заповедите на Министъра на вътрешните работи.

Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват формално основание за отмяна на Наказателното постановление. И в Акта, и в Наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било реализирано и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушението в Акта и Наказателното постановление. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Поради това счита, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на оспореното Наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В процесния случай в АУАН и в НП е посочено, че Т. Р. използва пътя за други цели освен в съответствие с неговото предназначение, като е пояснено, че водачът форсира двигателя на автомобила, превърта задните колела, поднася задната част в дясно по посоката на движение на автомобила. Така описаното поведение на водача на автомобила в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Поради това съдът счита, че в случая нарушението е достатъчно ясно и пълно описано, посочени са обстоятелствата, при които то е реализирано и санкционираното лице е наясно какво поведение му се вменява.

За да е налице нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП следва да се установи, че водачът на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Според § 6, т. 1, изр.1 от ДР на ЗДвП "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Според чл. 2, ал. 1, изр.1 от ЗДвП "отворен за обществено ползване" е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Ако пътят 4 не е отворен за обществено ползване - това следва да е обозначено (съгласно чл. 2, ал. 1, изр.2 от ЗДвП). От тук следва, че мястото на извършване на процесното деяние – източна промишлена зона в гр. К., по пътя на изхода на паркинга на фирма „М.“ в посока към П. с., се явява път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се използва за движение на превозни средства и за преминаване на пешеходци, при еднакви условия за всички участници в движението, представлява улици, които няма данни да са били затворени за обществено ползване.

От събраните по делото доказателства съдът установява, че Т. Н. Р. е управлявал лек автомобил марка *** с рег. № ******* в гр. К. , източна промишлена зона, излизайки от паркинга на фирма „М.“ и завивайки в дясно в посока към П. с. е форсирал двигателя на автомобила, превъртал е гуми, със задната част на автомобила, като е приплъзвал същата в ляво и в дясно по посока на движение на автомобила. Това поведение на водача не съответства на нормалното предназначение на пътя - да се движат автомобили, да пресичат хора и да се пренасят товари. Освен това поведението на всеки участник в движението следва да е предвидимо, а приплъзването на автомобила в ляво и в дясно в следствие на поднасянето на задната част на МПС-то е нелогично и непредвидимо, дори може да се яви и опасно за останалите участници в движението. Поради това съдът счита, че правилно наказващият орган е приел, че Т. Н. Р. е използвал пътя в нарушение на чл.

Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d763110a-4380-49ec-8858-6e567f2e27a8