Решение № 20409 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20409 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110162095 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

12.11.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 62095/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Л. К. П., в която се твърди, че ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

******************-II“, бл. ***********, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 6876,40 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 1068,23 1 лева за периода от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 20,09 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 4,48 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно претендираните вземания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез особения представител, като исковете се оспорват. Твърди, че не е налице облигационно връзка между страните, тъй като не било безспорно установено, че ответницата бил собственик на процесния имот, което обосновава. Поддържа, че дори да се установи наличието на облигационно отношение между страните не било доказано, че е доставено топлинна енергия съответни в какъв размер. Навежда доводи, че вземането е погасено по давност, съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което аргументира подробно. Излага съображения по отношение приложението на чл. 119 ЗЗД във връзка с акцесорните вземания. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище, че за процесния период разпределението на топлинната енергия не е било извършвано от него.

С Протоколно определение от 24.10.2024 г., съдът е допуснал поправка на ОФГ в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК досежно мораторната лихва върху главницата за дяловото разпределние, като същата се чете правилно с период на дължимост от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г., доколкото съдът не е бил отразил надлежния период в заповедта по чл.

410 ГПК.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или 2 природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложено е писмо от Столична община изх. № ДИ-92-00-66/25.06.2015 г., в което е посочено, че имот, находящ се в гр. ******************-II“, бл. *********** е бил закупен от БЦП.

Представен е Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 04.12.1975 г., като се установява, че Л. К.. КЗ е станала собственик на следния недвижим имот: апартамент № 7, ет. 4, вх. В, бл. 8, находящ се в гр. ******************“.

От Удостоверение от ГИС-София (л. 22 в кориците на делото) се установява, че имотите в бл. 8, находящ се в гр. ******************“ са идентични с тези в гр.

******************-II“, бл. 208.

Приложено е Постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20178630403389, като досежно задълженията на Л. К. П. е наложена възбрана върху следния недвижим имот: находящ се в гр. ******************-II“, бл. ***********.

В случая с оглед ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че не може да приеме, че е доказано пълно и главно, че между страните е налице облигационно отношение.

Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването 3 или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.

Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.

В случая съдът счита, че представените по делото доказателства, в това число договор за покупко-продажба на процесния имот обаче са противоречиви. От една страна няма съвпадение с лицата по имена, от друга се касае за спор изобщо за придобиването на имота, като трето лице (Столична община) посочва, че не ответника, а друго лице е придобило имота. Отделно от това няма и ангажирани доказателства от третото лицепомагач, за да може евентуално да се направи преценка кое е лицето абонат, респ. потребител на топлинна енергия. При това положение, съдът намира, че тъй като не е доказана първата материална предпоставка, то претенцията е неоснователна и не следва да обсъжда следващите материални предпоставки, респ. ангажирани за тях доказателства.

Разпечатката съдържа 31 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7629267-216d-4c9b-aa9e-78714df1484e