Решение № 275 от 24.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20221800500915 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на „Г.З.“ ЕАД срещу решение № 260036 от 29.09.2022 г., постановено по гр. д. № 568/2020 г. по описа на Районен съд – Б., с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Община Б. частичен иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 1 КЗ за плащане на сумата от 2472.64 лв., представляваща част от сумата от 3636.23 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 91001700016 по договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица „Индустриален пожар и други щети на имуществото“ № 91000000161150/22.11.2016 в размер на 3536.23 лв. и ликвидационни разходи /разноски за констатиране на събитието и размера на вредите/ в размер на 100 лв. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което искът бъде уважен.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответника по нея, като въззивната жалба е оспорена. Изложени са доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, съответно се иска неговото потвърждаване.

В частта, в която съдът не се е произнесъл досежно акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане /не е формирал нито мотиви, нито диспозитив за отхвърляне на акцесорния иск съобразно изводите за неоснователност на 1 главния иск, т. е. решението е непълно/ не е правено искане от страните за допълване на решението, съответно в тази част решението не е предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли предявения главен частичен иск, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено наличието на твърдяното застрахователно правоотношение – валиден договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица „Индустриален пожар и други щети на имущество“ /клауза Д2 – изтичане на вода и пара/, както и че не е установено застрахователното събитие, в резултат на което са причинени вредите, да е настъпило в рамките на покрит застрахователен риск. Изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е установено наличието на валиден договор за застраховка се основава на факта, че представената по делото застрахователна полица не носи подписа на нито една от страните по застрахователния договор. Изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е установено застрахователното събитие, от което са причинени вредите, да е настъпило в рамките на покрит застрахователен риск се основава на факта, че от представената застрахователна полица се установява, че по нея са застраховани административни сгради и офиси на увреденото лице при уговорено покритие индустриален пожар, земетресение и допълнителни рискове с лимити на отговорност – чупене на стъкла, витрини, рекламни пана и др., а представените от ищеца общи условия са по застраховка „Любим дом“ за застраховане на жилища, обзавеждане, обща ГО, злополука за членовете на домакинството и отмяна на пътуване.

Изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е установено наличието на валиден договор за застраховка е неправилен. Действително в отговора на исковата молба ответникът наред с останалите възражения е навел и възражение за нищожност на застрахователния договор поради липса на съгласие /липса на подписи на страните върху застрахователната полица/. В изготвения по делото доклад от първоинстанционния съд обаче това възражение не е отразено, съответно не е разпределена доказателствената тежест относно доказването на релевантния факт във връзка с така наведеното възражение. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания относно допуснатото от първоинстанционния съд нарушение във въззивното производство този пропуск е отстранен - с определението за насрочване на делото за разглеждане в о. с. з. докладът по делото е допълнен, разпределена е доказателствената тежест във връзка с наведеното възражение, дадени са указания на ответника, след което в о. с. з. докладът е допълнен и досежно безспорността на факта на плащане на застрахователната премия по застрахователния договор съгласно фактическите твърдения на ищеца в тази връзка. Съобразно този безспорен факт настоящият съдебен състав приема, че е налице валиден застрахователен договор. При извършване на плащане на застрахователната премия и приемане на това плащане от застрахователя договорът за 2 застраховка е валиден независимо дали застрахователната полица е подписана, тъй като писмената форма /в каквато съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 КЗ се сключва застрахователният договор/ е спазена съгласно чл. 293, ал. 4 КЗ. В този смисъл е и константната съдебна практика /на която се позовава и жалбоподателят/, възприетото в която се споделя от настоящия въззивен състав. А в случая и последващото поведение на застрахователя /надлежно приемане на претенцията за щета, възлагане на външен оценител да извърши оценка на щетите, плащане на обезщетение/ несъмнено налага извод за обвързаност на страните по застрахователното правоотношение от сочения договор. Съответно в тази част изложените във въззивната жалба доводи са основателни. Това обаче не променя крайния извод за неоснователност на въззивната жалба, тъй като е правилен изводът на първоинстанционния съд, че от представените по делото доказателства не се установява застрахователното събитие, от което са причинени вредите, да е настъпило в рамките на покрит застрахователен риск. Общите условия на застраховките са неразделна част от съответния застрахователен договор съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ /това е видно и от съдържанието на представената по делото застрахователна полица/. В случая представените от ищеца общи условия не установяват застрахователното събитие да е настъпило в рамките на покрит застрахователен риск, както правилно е прието от първоинстанционния съд, съответно в тази част въззивният съд препраща на основание чл. 272 ГПК към неговите мотиви. Ищецът се е запознал с отговора на исковата молба, депозиран от ответника, в който изрично е направено възражение за липса на доказателства за настъпило застрахователно събитие по покрит риск, вкл. от гледна точка на представените с исковата молба общи условия като приложими към договора. В изготвения по делото доклад от първоинстанционния съд надлежно е отразено това възражение на ответника и надлежно са указани подлежащите на доказване факти в тази връзка и разпределението на доказателствената тежест за установяването им. След запознаване с отговора на исковата молба и с доклада по делото ищецът е депозирал и писмено становище по делото, в което не е изложил доводи в тази връзка и не е представил относимите към процесния договор общи условия, нито го е сторил по-късно в хода на първоинстанционното производство.

Представил е относимите общи условия едва с въззивната жалба, към който момент /и далеч преди това – още към момента на приключване на първото по делото о. с. з. пред първоинстационния съд/ правото за представянето им е било преклудирано /поради което и същите не са приети от въззивния съд/. Следва да се отбележи в тази връзка, че в случая от първоинстанционния съд не е нарушено изискването на чл. 146, ал. 2 ГПК. Ищецът е ангажирал доказателства за твърдения от него факт – това са приложените към исковата молба общи условия на застраховка „Любим дом“, а дали тези доказателства надлежно установяват този факт е въпрос, на който съдът може да даде отговор и да изложи съображения едва при съвкупната преценка на доказателствата по делото, която се извършва при постановяване на съдебния акт. Съдът няма задължение предварително – било с доклада по делото, било в хода на съдебното дирене, да указва на страните, че представените от тях доказателства не установяват надлежно твърдените факти, тъй като това би означавало да изложи становище по съществото на делото преди неговото изясняване от фактическа и 3 правна страна, което е недопустимо и би било основание за съмнение в обективността на съда. Въззивният съд не е променил становището си относно настъпилата преклузия за представяне на относимите общи условия и в проведеното пред въззивната инстанция о. с. з., в което процесуалният представител на въззивника – ищец в първоинстанционното производство, е заявил, че общите условия са представени с въззивната жалба не с цел да бъдат приети като доказателство, а за да се установи, че е допусната техническа грешка при представянето на общи условия по друг вид застраховка с исковата молба /в която били описани именно относимите общи условия/. Понятие като техническа грешка при представянето на доказателства в гражданския процес не съществува. Очевидно в случая се касае за някакъв вид грешка, допусната от ищеца – пропуск, невнимание при комплектоване на доказателствата или др. Както и да бъде квалифицирана тази грешка обаче, същата е в тежест на страната, която я е допуснала, а нейното поправяне не може да се осъществи по желания от страната начин и то без да се отчита фазата на производството и предвидената в закона преклузия. Да се приеме обратното означава да се нарушат принципите на гражданския процес за равенството на страните и за състезателното начало. В случая негативният за страната резултат се дължи на собственото ѝ пасивно поведение по делото.

Съобразно изложеното решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото претенцията на въззивника за присъждане на разноски е неоснователна.

Въззиваемият също претендира присъждане на разноски и с оглед изхода на делото претенцията му би била основателна, но доколкото във въззивното производство той не е сторил разноски, такива не следва да му се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036 от 29.09.2022 г., постановено по гр. д. № 568/2020 г. по описа на Районен съд – Б..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4