Определение № 1855 от 26.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1855 гр. София, 26.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20228002104762 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. Г., П. К. П., Н. К. Г., Я. Д. Г., Б. К. Г., Д. К. Г., Е. В. Д. и Е. В. Т. против решение № 260245 от 23.06.2022 г. по гр.д.№ 659/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 261809 от 21.12.2020 г. по гр.д.№20149/2018 на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен предявеният от тях иск срещу Н. Г.

П.-М., Д. И. М. и Р. А. М. за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на П., с адрес – [улица], с площ 576 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, номер по предходен план: 842.849, квартал 618 по плана на Пета градска част, парцел ХІ-842, 849.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради незадълбочено обсъждане на доказателствата и неправилно подвеждане под нормите на ЗУТ. Направено е оплакване за допуснато процесуално нарушение, тъй като не е дадена възможност за внасяне на проектанско становище и скица за поделяне на имота на два УПИ в съответствие със становището на главния архитект на общината, заявено пред РС. Процесуално нарушение било и възприемането на становището на архитекта на района за неподеляемост на имота, представено пред възивната 1 инстанция, като нормата на чл. 201, ал.1 и ал.3 ЗУТ изисквала становище на главния архитект на общината. Като такова се сочи и несъобразяването с установеното, че сградата на уличната регулационна линия се състои от обекти, собственост само на ищците и е необитаема, в лошо състояние е и е за събаряне. Заявено е и оплакване, че съдът е възприел неизяснена комплексна експертиза относно предвижданията за застрояване и това дали се засягат правата на собствениците на съседния имот и на ответниците.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които ще се разгледат по-долу.

Ответникът по касация Д. И. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението е съобразено с установеното по спора от комплексната експертиза, а разделянето на дворното место на два парцела би ощетила както ответниците, така и собствениците на сградата в съседния парлец VІІ.

Р. А. М. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като решението е съобразено със съдебната практика / Решение № 115 от 02.07.2019 г. по гр.д.№ 3411/2018 на ВКС, І гр.о./ Посочва, че чл. 81 ЗУТ е неприложим при условията на чл. 201 ЗУТ. Счита, че изводите на съда са мотивирани с всички доказателства по делото, а не само със заключението на комплексната експертиза.

Ответницата Н. П.-М. взема становище да се допусне касационно обжалване, да се отмени решението и да се допусне делба на дворното място.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

В дворното място са построени четири сгради. Сграда 1 и сграда 2 са в дъното на имота и в тях обекти на собственост притежават ответниците.

Сгради 5 и 3 са в лицевата част на имота. Обектите в тях са собственост на ищците. Поискана е делба само на дворното място, като ищците се позовават на това, че тяхната сграда е необитаема, в лошо състояние е и подлежи на събаряне. Ответниците Р. М. и Д. М. считат, че дворното място е обща част за 2 всички сгради, поради което е недопустима делба по отношение на него, а при разрешаване на този въпрос е меродавно състоянието на имота към момента на предявяване на иска за делба.

От СТЕ с в.л. К. е установено, че първия план е бил от 1959 г. и целия процесен имот е бил заснет с пл. № 4, за който е бил отреден парцел VІ с площ 564 кв.м. По следващият план от 1965 г. имот пл. № 4 е заснет с два планоснимачни номера – имот пл. № 842 с площ 220 кв.м. и имот с пл. № 849 с площ 345 кв.м. Следващият план е от 1994 г., имотите са заснети по същия начин и със същите номера, но за тях не е отреден парцел. След обжалване на заповедта за одобряването му, през 1996 г. за тези два имота е отреден парцел ХІ-842,849. С изменението от 1996 г. се премахва улицата-тупик, която засяга парцел Х-848 /решение от 16.03.1995 г. по гр.д.№ 3117/1994 г. на Пловдивски ОС./ Със заповед от 21.04.2008 г. е одобрен ПУП и РУП, като е предвидено за УПИ ХІ-842,849 средноетажно свързано застрояване с 3 и 5 етажно сграда в лицевата част на парцела без запазване на съществуващите сгради.

Кадастралната карта е одобрена на 03.06.2009 г. и целия УПИ ХІ-842,849 е заснет като ПИ с идентификатор ***. При този регулационен статут и фактическо положение е предявен иска за делба само на дворното място.

Първата инстанция е приела, че е налице хоризонтална етажна собственост и са приложими разясненията, дадени в ПП-2-82 г., съгласно които делбата е недопустима, защото дворното място има обслужващо сградите предназначение, като се съобразява актуалният статут на имота, т.е. съществуването на сградите в него независимо от състоянието им.

Изследвал е въпроса дали съгласно градоустройствените правила и норми е възможно разделянето на дворното място на самостоятелни УПИ, които да обслужват самостоятелно построените в него сгради. Поискано е от първата инстанция становище по този въпрос от главния архитект на [община].

Въпросът е разгледан от ЕСУТ при [община] и е взето решение с Протокол № 44/20.11.2019 г., че имота е поделяем и следва да се внесе скицапредложение за изменение на ПУП за УПИ ХІ-842,849 от кв. 618, съгл. чл.134, ал.7 от ЗУТ при спазване изискванията на чл.19, ал.5 от ЗУТ. В допълнително становище на главният архитект на общината от 12.02.2020 г.

/л.99 от делото на РС/ е уточнено, че действащия застроителен план предвижда ново средно свързано застрояване с УПИ V, като съществуващите 3 сгради в процесното УПИ не се запазват. В този смисъл при приложение на чл.19, ал.5 от ЗУТ размерите на УПИ в квартали със средно застрояване се определят от самия ПУП и начинът на подялба е въпрос на проектантско решение.

Пред въззивната инстанция е назначена СТЕ за установяване състоянието на сградата в лицевата част на УПИ с идентификатор ***. Установено е, че е масивна с носещи тухлени зидове, дървен гредоред, преградни зидове от кирпич и тухла, в много лошо състояние е, при неподдържане е застрашена от конструктивни деформации и срутване на отделни елементи, поради което не е годна за обитаване и ползване.

Приета е от въззивната инстанция и САрхЕ, която дава заключение, че не е възможно от техническа гледна точка разделяне на процесния имот на две самостоятелни УПИ. Поради оспорване на измерванията на тази експертиза е допусната комбинирана такава, като е включено и в.л. геодезист. В част геодезия на комплексната експертиза е извършено геодезично заснемане и са сравнени данните от кадастъра, при което се установява, че границите по кадастрална карта, одобрена 09.06.2009 г. на ПИ *** и съществуващите на място съвпадат. Според това вещо лице е възможно разделянето на процесния имот на два самостоятелни УПИ чрез прокарване на улица-тупик, която да стане общинска собственост. Експертът представя и три проектни решения, които се различават помежду си по дължината на тупика, която и в трите случая е с минимално изискваната от ЗУТ ширина от 3,5м. Тези проекти изискват приложение на чл. 81, ал.4 и ал.5 ЗУТ.

В архитектурната част на комплексната експертиза в.л. арх.И. е установила, че за да се реализира предложението за прокарване на улицатупик и за спазване на изискването за ширина от 3,5м., сграда с идентификатор ***, построена на лицевата част на процесния УПИ следва да бъде съборена, т.к. липсва отстояние от граничната линия до сградата за прокарване на [улица],5 м. Експертът заключава, че тези три проекта могат да бъдат приложени само по отношение на незастроен терен, при неотчитане на предвижданията за застрояване и при неотчитане на съществуващата плътна ограда със съседен имот, – УПИ VII-506,272.

Копия от комплексната експертиза е изпратена на гл. архитект на район „С.“, [община] за становище, който съдът е приел за компетентен по приложението на чл.201, ал.1 от ЗУТ предвид изричното съдържание на 4 текста и административното устройство на [населено място] на райони. В становището на главният архитект на район „С.“ е посочено, че с решение от 30.01.2020 г. на Общинския съвет е одобрен нов ПУП и ЗП, влязъл в сила от 30.10.2020 г., с който е предвидено ново свързано застрояване на сградите в процесния УПИ с нова сигнатура ХІ-506,271 /процесния/ със сградата в УПИ V-506,270. Според становището, при съобразяване с изискванията за площ и размери по чл.19 от ЗУТ, изследване на равнопоставеността на новообразуваните УПИ и възможностите за застрояване по действащия ПУП –ПЗ с РУП, не са налице условията за поделяемост на процесния УПИ.

Подчертано е, че СТЕ в част геодезия не е съобразена с действащия ПУП-ПЗ с РУП, разделяне е възможно само при приложение на чл. 81, ал.4 ЗУТ, за което е необходимо и съгласие на общината, защото улицата-тупик става публична общинска собственост, съгласно ал.5 от същия текст. По отношение на предвижданията за застрояване е посочено, че за предната част на имота е предвидено едно, три и пет етажно застрояване на калкан, а за дъното на УПИ – едно и триетажно застрояване, че параметрите за площ и лице трудно биха се покрили, че при прокарване на улица-тупик се засяга предвиждането на застрояване в самия имот, доколкото следва да се спазват изискванията на чл.32, ал.1 от ЗУТ за отстояния, а съществуващата, законно изградена шест етажна постройка в съседния УПИ – Х-506,273 става изградена в разрез с нормите на ЗУТ за отстояние на сградите.

При съобразяване на установеното от първата инстанция и новите факти, установени от въззивната инстанция – влязъл в сила нов ПУП, комплексната експертиза и становището на главният архитект на района за неподеляемост, съдът е приел, че не е налице законова възможност за разделяне на процесния УПИ на два самостоятелни такива, поради което съдът не е счел за необходимо да даде указания за изменение на плана за разделяне на УПИ, като е отчел съществуването на сградата на уличната регулационна линия и оградата, които биха били засегнати при прокарване на улица-тупик, които не са само на ищците, а и на трети лица - засяга се законно изградена шест /или пет според касаторите/ етажна жилищна сграда в съседен имот, която при евентуално прокарване на задънена улица би се явила построена на улична регулационна линия в нарушение на правилата на ЗУТ относно отстоянията на сградите, т.е. засягат се правата на трети на делбата лица. Съдът е възприел и аргумента на главния архитект, че двата новообразувани имота не биха били 5 равностойни, доколкото предвижданията за строителство в лицевата част на имота значително надвишават по брой етажи и разположение предвижданията за строителство в дъното му. За съобразяване на последното, съдът се е позовал и на Определение № 465/28.10.20 по гр.д.№1189/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е отхвърлен иск за делба при аналогична обстановка, като е прието, че вътрешният парцел, до който ще се достига по улицата-тупик би бил неравностоен с този с лице към съществуващата улица. Затова въззивният съд е приел, че предложеното разделяне с обособване на улица-тупик за достъп до вътрешния УПИ и предвид предвиждането на застрояване на един и три етажна сграда ще доведе до изгода за едните съсобственици и вреда за другите.

В изложението се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по следния въпрос: Възможна ли е делба на поземлен имот с предназначение средно етажно и свързано застрояване до 15 м. при наличие в него на сгради, принадлежащи на отделни групи собственици, ако една от тези сгради е негодна за обитаване и при условие, че плана не предвижда запазването й, като от главният архитект на общината е дадено становище за поделяемост въз основа на проектанско предложение по смисъла на чл. 134, ал.7 ЗУТ? Може ли да се счита съществуването на една амортизирана сграда основание за прилагане на забраната на чл. 201, ал.2 ЗУТ при условие, че действащия ПУП не предвижда запазването й при бъдещо мероприятие?